Определение № 958 от 24.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 451/2023
- Вид
- Определение № 958
- Подписан
- 24.07.2023
- В сила
- 24.07.2023
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 958 гр. Стара Загора, 24.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500451 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законни представители:
А.В.Д. и М.М. –членове на УС, чрез юрк. П. П., против разпореждане под № 2671/27.04.2023 г. по ч.гр.д. с № 1240/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд /СтРС/, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата от 1212,57 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договора, като противоречащи на добрите нрави, както и мораторната лихва върху тях, в размер на 346,20 лева.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т.к. е постановено в противоречие с материалния закон.
Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се присъдят разноските.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна .
След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ч.гр.д. под № 1240/2023 г. по описа на СтРС е било образувано по заявление на „А.Б.“ ЕАД – гр.С. срещу О. И. А. от С.З. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите общо от 2838.35 лева, за периода от 26.02.2020 г. до 15.06.2020 г., от които суми за ползвани и неплатени ел. съобщителни услуги съответно от 306,70 лв.;
1
1319,08 лв. –неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане за периода от 26.02.2020 г. до 15.06.2020 г.; 1212,57 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключения между „А.Б.“ ЕАД – гр.С. с О. И. А. от гр.С.З. договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си за заплащането за периода за периода от 26.02.2020 г. до 15.06.2020 г., в общ размер от 2838,35 лв., от които – неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 26.02.2020 г. до 15.06 2020 г., съответно от 306,70 лв. ; 1319,08 лв.
–неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане за периода от 26.02.2020 г. до 15.06.2020 г.; 1212,57 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Поради което мобилният оператор едностранно е прекратил договора по вина на абоната и му е начислил горепосочените неустойки.
Поради предсрочното прекратяването на договора по вина на абоната, на основание чл.54.12 от ОУ последният дължал неустойката в размер на 1212,57 лв.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, т.к. неустойката е предвидена за обезпечаване на задължение по начин, излизащ извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции и води единствено до неоснователно обогатяване на кредитора.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповедта за изпълнението, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави.
Както е прието в съдебната практика неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може 2 да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал съответното правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД ).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая уговорената с ОУ към договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане е компенсаторна по своя характер и за нейното възникване вида на неизпълнение на задължението от страна на потребителя е без значение.
Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за периодично изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл.88, ал.1, изр.ІІ – ро от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да обезщетява само такива вреди.
В процесния случай обаче клаузата за неустойка е уговорена не като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а като обезщетение за вредите от развалянето му.
Уговорена по този начин тя противоречи на принципа на справедливостта, т.к. съгласно посочените в заявлението обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане договорът с абоната се счита за еднократно прекратен по вина на абоната, а по своята същност това едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор съставлява разваляне на договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД.
3
Правото на разваляне на договора поради неизпълнение от страна на абоната представлява потестативно право на мобилния оператор, който по своя преценка може да се освободи от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане и въпреки това да претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен.
По този начин необосновано би се достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к. от една страна по свое усмотрение той ще се освободи от облигационната си обвързаност за останалия срок на договора да предоставя електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, а от друга – ще има право да получи освен обезщетение за вредите от неизпълнението наред с него и обезщетение под формата на неустойка, за това, че е развалил договора.
Това обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния закон за неоснователни.
Неоснователно е и оплакването, че заповедният съд не е съобразил задължителна съдебна практика, обективирана в решението по дело С295/2017 г. на СЕС, т.к. същата касае третирането на неустойките по прекратени договори за мобилни услуги като облагаеми доставки по ДДС.
Съобразявайки тези присъщи за процесното договорно правоотношение обстоятелства, съдът намери, че посочените договорни неустойки излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на процесния договор за мобилни услуги създават възможностите за несправедливото обогатяване на кредитора с тях, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД. Поради това искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за тези неустойки, не може да бъде уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на тях, заедно и ведно с акцесорните му претенции в него за присъждане и на мораторните и законни лихви за забава в плащането, следва да бъде отхвърлено и на това основание, а за тези лихви - и защото присъждането им е обусловено /акцесорно/ зависимо от уважаване на искането за претендираните неустойки (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК).
Следва заключението, че обжалваното разпореждане се преценява за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 2671/27.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 1240/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявление на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законни представители: А.В.Д. и М.М. – членове на УС, чрез юрк. П. П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу О. И. А. с ЕГН ********** от гр.С.З. п.к. *** по отношение на вземането за сумата от 1212,57 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане като противоречащи на добрите нрави, както и мораторната лихва върху тях, в размер на 346,20 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНСЪОБРЕАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5