Определение № 431 от 15.10.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. Смолян, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500378 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във вр. с чл.

248 от ГПК.

С Определение № 366/01.09.2026 г. по гр. д. № 210/25 г. Мадански районен съд е оставил без уважение молба от „В. Б.“ ЕООД за изменение на Решение № 136/24.07.2026 г. по гр. д. № 210/2026 г. на РС – Мадан в частта за разноските по отношение на присъденото в полза на адв. М. О. адвокатско възнаграждение в размер на 160 евро.

Това определение се обжалва пред Смоляноски окръжен съд от ответника „В. Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт Д. Д., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна е постановяване на акт, с който да се отмени присъждането в полза на адвоката възнаграждение, в условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от С. К. С., чрез пълномощник адв. М. О., с който се оспорва частната жалба и се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното:

С Решение № 136/24.07.2026 г. по гр. д. № 210/2026 г. Мадански районен съд е осъдил „В. Б.“ ЕООД да заплати на С. К. С. сумата от 168 евро, представляваща недължимо платени суми по Договор за кредит от 17.09.2022 г. и анекс към него. Със същото решение ответника е осъден да заплати на адв.

М. О. адвокатско възнаграждение в размер на 160 евро, определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

1

Пред районния съд ответника „В. Б.“ ЕООД е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, по която районния съд се е произнесъл с обжалваното определение.

След като предявения от ищеца иск е уважен от районния съд, настъпват последиците на чл. 78 ал. 1 от ГПК и сторените от ищеца разноски подлежат на възстановяване от ответника. В случая тези разноски – за адвокатско възнаграждение, предвид сключения между страните договор за правна защита и съдействие, се присъждат по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв в полза на адвоката, представлявал ищеца.

Няма основание в случая да се приеме, че правото на иск от ищеца е упражнено при злоупотреба с право и поради това не му се дължат разноски.

Съдът служебно се запозна чрез електронната система с водените от ищеца други дела срещу този ответник. По повод довода, че е следвало всички искове да се предявят в едно производство, следва да се посочи, че предявяването в отделни производства е преценка и право на ищеца. Касае се за отделни правоотношения, възникнали от отделни договори за кредит. Дори и при предявяването на исковете в едно производство при присъждане на разноски също следва да се отчете броя на предявените искове.

Освен това, по трите други дела между същите страни– гр. д. № 212/26 г., гр. д. № 213/26 г. и гр. д. № 210/26 г., общия размер на материалния интерес е 2 389.27 евро, а общо присъденото по тях адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв е в размер на 580 евро. Поради това няма никакво основание да се приеме, че вече присъдените адвокатски възнаграждения не съответстват и не е налице пропорционалност и еквивалентност на стойността на защитавания материален интерес. Поради това и в този случай не би могло да намери приложени разрешението, възприето в Определение № 363/13.09.2024 г. по В. ч. гр. д. № 364/24 г. на ОС – Смолян, въпреки че се касае за договори, сключени при еднотипни условия, което налага и еднотипна защита. В посоченото производство съдът е съобразил, че присъдените адвокатски възнаграждение значително надхвърлят размера на материалния интерес, докато в настоящия случай това съотношение е съвсем различно.

Посочената в частната жалба практика на ВКС в подкрепа на твърдение за наличие на злоупотреба с право е неприложима в случая.

Масовото сключване на договори за потребителски кредит, за клаузите на които съдилищата вече нееднократно се произнасят за тяхната неравноправност и съответно недействителност на договорите, дават повод за завеждане на дела от кредитополучателите за тяхното установяване със съответните последици по чл. 23 от ЗПК и съответно задължение за заплащане на разноски по тези дела. Не се установява кредиторите да променят тази си практика.

Обстоятелствата, че делото не е с фактическа и правна сложност, размера на материалния интерес, както и извършените процесуални действия 2 по делото, вече са отчетени от районния съд при определяне на адвокатското възнаграждение. Освен това, размера на присъденото адвокатско възнаграждение е определен под минимума на Наредба № 1/2004 г. и е приложено от районния съд разрешението, дадено в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че обжалваното определение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, поради което Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 366/01.09.2026 г. по гр. д.

№ 210/2026 г. на Мадански районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3