Решение № 170 от 14.11.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Оряхово, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460100229 по описа за 2025 година

Предявени са разглеждане искове, с правно основание по чл.79, ал.1, вр. 240, ал.1, вр. чл.86 от ЗЗД.

И щ е ц ъ т „ВИВА КРЕДИТ” АД, с ЕИК: 207343548, универсален правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД с ЕИК:201995287, със седалище и адрес на управление гр. София р-н „Люлин” бул. „Джавахарлал Неру” №28, ет.2, офис 73Г, представлявано от С.П.П. – Изпълнителен Директор е предявил обективно съединени искове срещу Г. М. Б., с ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Христо Смирненски” №7, вх. „Г”, ет.5, ап.59, като се иска да бъде осъден последният да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 400 лв. /три хиляди лева/, представляваща главница по Договор за паричен заем „Виолета” от 07.01.2022г.; сумата в размер на 61,02 лева – неплатена договорна лихва, дължима за периода от 07.01.2022г. до 07.01.2023г. и сумата в размер на 118,57 лева – законна лихва за забава, дължима за периода от 07.01.2023г. до 01.04.2025г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба в съда на 01.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че на 07.01.2022г. между ответника Г. М. Б. и ищцовото дружество е сключен Договор за паричен заем „Violeta”, под формата на кредитна линия, с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай е 400 лв. /четиристотин лева/ и по силата на договора е усвоен в пълен размер.

Сочи се, че ответникът е поел задължение да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата.

Релевира се, че на Б. преди сключването на договора е предоставен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/, описващ всички условия на 1 договора, съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит.

Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 07.01.2023г., като текущите задължения по кредита на ответника са просрочени към датата на подаване на исковата молба в съда.

Излагат се доводи, че главницата от 400 лева е усвоена на 07.01.2022г., като в периода от 07.02.2022г. до 07.01.2023г., ведно с усвоения кредитен лимит задълженията на ответника са в общ размер на 887.3 лв. /осемстотин осемдесет и седем лева и 30 ст./, както следва: главница – 400 лв.; директен дебит – 95.85 лв; законна лихва – 15.21 лв.; лихва – 61.02 лв.; неустойка за липса на удостоверения – 24.85 лева; такса за забава – 165 лв.; такса ангажимент фиксирана лихва – 100.52 лв. и удостоверение за липса на задължение 24.85 лв..

Освен тези задължения се претендира и мораторна лихва в размер на 118.57 лв..

Моли се съдът, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща главница по главница по Договор за паричен заем „Виолета” от 07.01.2022г.; сумата в размер на 61,02 лева – неплатена договорна лихва, дължима за периода от 07.01.2022г. до 07.01.2023г. и сумата в размер на 118,57 лева – законна лихва за забава, дължима за периода от 07.01.2023г. до 01.04.2025г., ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба в съда на 01.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените в производството разноски.

На ответника е връчена исковата молба с приложенията по реда на чл.131 от ГПК, като в едномесечния срок не е подаден отговор. Също така в открито съдебно заседание, ответникът не се явява, не се представлява и не взема становище по предявения иск.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена неподписани Справка погасителен план по договор за паричен заем №5770507 от 07.01.2022г. на Г. М. Б., ведно с общи условия приложими към договори за предоставяне на финансова услуга VIOLETA и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Прието по делото като доказателство е и неподписано Дневно извлечение 004 от 07.01.2022г., издадено от – „Банка ДСК“ЕАД, с титуляр „ВИВА КРЕДИ” ООД с ЕИК:201995287 гр. София. В банковото извлечение е отразен превод на сумата в размер от 400 лева с „ВИВА КРЕДИ” ООД с ЕИК:201995287 гр. София -наредител, а получател на сумата от 400 лева лице с имена Г. М. Б. по договор за заем 5770507, съвпадащи с имената на ответника.

Други относими към предмета делото документи не са представени.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.

Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указа на ищеца, че в негова тежест е да докаже, твърденията в исковата молба, а именно, че между „ВИВА КРЕДИТ” АД, с ЕИК: 207343548, универсален правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД с ЕИК:201995287, със седалище и адрес на управление гр. София и Г. М. Б. е сключен Договор за паричен заем „Виолета” от 07.01.2022г.. Ищецът дължи да докаже, че има ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника, което се дължи на неизпълнение от последния на сключен Договор за паричен заем „Виолета” от 07.01.2022г..

Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на претендираните суми по договора за кредит.

В молба с вх. №3858 от 16.10.2025г. ищцовото дружество е поискало постановяване на неприсъствено решение на основание чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК.

За бъде постановено неприсъствено решение, следва да са налице кумулативно предвидените в чл.238 и чл.239 от ГПК предпоставки.

На първо място е необходимо ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът да е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На следващо място е необходимо на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание, както и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът, намира, че не е налице последната изискуема предпоставка, а именно предявеният от ищеца иск да е вероятно основателен, поради което направеното искане за постановяване на неприсъствено решение в случая се явява неоснователно.

За основателността на предявения иск, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между „ВИВА КРЕДИТ” АД, с ЕИК: 207343548, универсален правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД с ЕИК:201995287, със седалище и адрес на управление гр. София и ответника Г.

М. Б. е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем „Виолета” от 07.01.2022г., за което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума от 400 лева и последният се е задължил да я върне в уговорения срок.

На първо място, трябва да се отговори на въпроса, дали ищцовото 3 дружество е легитимиран кредитор спрямо ответника Г. М. Б., който може да търси изпълнение на вземането си. От приетите по делото Справка погасителен план по договор за паричен заем №5770507 от 07.01.2022г. на Г.

М. Б., ведно с общи условия приложими към договори за предоставяне на финансова услуга VIOLETA и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, не може да се установи наличие на облигационно правоотношение между страните. Това е така, тъй като посочените писмени доказателства представляват частни документи и са съставени от ищеца, като не съдържат подпис на ответника по делото.

С проекта за доклад, обективиран в определение №376 от 19.09.2025г., съдът указа на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищцовото дружество, че не сочи доказателства за наличието на облигационно правоотношение между него с ответника Г. М. Б..

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, е видно, че вещото лице е установило, че от ищцовото дружество на ответника Г. М. Б. на 07.01.2022г., на представена от последния банкова сметка е преведена сумата в размер на 400 лева, с основание Договор за паричен заем „VIOLETA”. Общият размер на задълженията на Б. е 887,30 лева, в която сума влизат следните суми: 400 лв. – главница; 61,02 лв. – лихва;

95,85 лв. – директен дебит; 15,21 лв. – законна лихва; 24,85 лв. – неустойка за липса на удостоверение; 165 лв. – такса забава; 100,52 лв. – такса ангажимент фиксирана лихва; 24,85 лв. удостоверение за липса на задължения. Отразено е, че ответникът не е заплащал никакви суми по кредита. Според вещото лице ГПР, при включени в него главница, лихва и такса ангажимент за фиксирана лихва е 48,93 ℅, а когато към главницата и лихвата се включат и разходите за такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойка по чл.15, ал.4, ал.5 и ал.6 от договора, неустойка по чл.15, ал.1, ал.2 и ал.3 и такси по чл.20, ал.3 е в размер на 210,60 ℅.

От експертното заключение се установява, че в Погасителен план по договор за паричен заем №5770507 от 07.01.2022г. е посочен ГПР в размер на 49,32 ℅, като в него не са включени сумите за неустойка за липса на удостоверение, такса забава, такса ангажимент фиксирана лихва и удостоверение за липса на задължение. При включването им размерът на ГПР става 210,60 ℅.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Както беше посочено по-горе, по делото не се установи и не се доказа, наличието на облигационно правоотношение, обуславящо правата и задълженията на всяка една от страните. Не се доказа предоставянето в заем на ответника на претендираната от ищцовото дружество сума от 400 лева и поемане на задължение от Г. Б. да я върне в уговорен срок.

Въпреки това от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза и представено и прието по делото Дневно извлечение 004 от 07.01.2022г., издадено от – „Банка ДСК“ЕАД, с титуляр „ВИВА КРЕДИ” ООД 4 с ЕИК:201995287 гр. София се установи извършен превод на сумата от 400 лева по банкова сметка, предоставена от ответника. Предвид липса на взето от последния становище, съдът следва да приеме, че тази сума е получена от него и за да не се стигне до неоснователно обогатяване, то същата подлежи на връщане на ищцовото дружество, като предявеният иск за претендираното главно вземане следва да бъде уважен.

По отношение на другите претендирани с исковата молба суми в размер на 61,02 лева – неплатена договорна лихва, дължима за периода от 07.01.2022г. до 07.01.2023г. и сумата в размер на 118,57 лева – законна лихва за забава, дължима за периода от 07.01.2023г. до 01.04.2025г., то предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Това е така, тъй като на първо място между страните не се доказа наличие на облигационно правоотношение, което да обуславя уважаване на предявените акцесорни искове за лихви.

На следващо място, дори и да се приеме, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по сключен Договор за паричен заем №5770507 от 07.01.2022г., то същият следва да бъде обявен за недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото ГПР с размер от 210,60 ℅ /при включването на сумите за неустойка за липса на удостоверение, такса забава, такса ангажимент фиксирана лихва и удостоверение за липса на задължение/ надвишава допустимия от чл.19, ал.4 от ЗПК максимален размер от пет пъти размера на законната лихва.

С оглед на нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.