Решение № 208 от 10.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002105019 по описа за 2023 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. К.-К. срещу решение № 930 от 05.07.2023 г. по в. гр. д. № 2338/2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти гр.състав.

Жалбоподателката оспорва решаващия извод на въззивния съд, че процесното завещание не е написано и не е подписано от завещателката. Този извод бил незаконосъобразен, необоснован и направен при допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд. Съдът приел двете оспорени тройни експертизи и неоснователно отказал да допусне повторна графическа тройна експертиза.

Ответницата в производството К. Г. К. оспорва жалбата. Въззивното решение било постановено в съответствие с практиката на ВКС след съвкупна преценка на всички доказателства по делото. Изложени са подробни съображения за неоснователност на жалбата по същество.

С определение № 4449 от 07.10.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да допусне повторна съдебно-почеркова експертиза за пълно изясняване на делото от фактическа страна, при наличието на няколко противоречащи си експертизи.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Съгласно чл.195, ал.1 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални 1 знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.

Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност – повторно – чл.201 ГПК.

Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото – чл.202 ГПК.

При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни изследвания или назначава други вещи лица – чл.203 ГПК.

По тази правна уредба, приложима и към настоящия случай, има многобройна практика на ВКС. Така в решение № 542 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о., се приема, че за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение.

Същото се приема и в решение № 52 от 17.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2388/2021 г., III г. о., като допълнително се подчертава, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички събрани и относими по делото доказателства; че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него, а трябва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като във всички случаи той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Приема се, че след като съдът е счел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача - решение № 267 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г., I г. о., решение № 174 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 36/2010 г., I т. о., решение № 106 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2019 г., IV г. о. В последното решение се сочи също, че във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, или без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, включително медицинската, изкуството, занаятите и др., изискваща специални знания, с които съдът не разполага.

Когато при наличието на противоречиви заключения съдът кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение. Това се приема в решение № 58 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 408/2010 г., I г. о., решение № 111 от 13.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6121/2015 г., I г. о. и др.

В решение № 107 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2461/2019 г., IV г. о., се приема, че 2 когато по делото са приети две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, с оглед принципа за установяване на обективната истина (чл. 121, ал. 2 от КРБ и чл. 10 от ГПК) съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение. За тази цел той следва да обсъди в решението си подробно и двете експертни заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства, събрани по делото с оглед установяване на това решаващо за крайния изход, спорно между страните обстоятелство (чл. 202 и чл. 203, изр. 1 от ГПК). Когато обаче и писмените и/или гласните доказателства съдържат съществени противоречия относно това обстоятелство, преди приключването на съдебното дирене съдът следва да допусне нова (повторна) тричленна експертиза – чл. 203, изр. 2, във вр. с чл. 201 – in fine от ГПК. Това е още по-наложително в такива случаи, когато две противоречиви заключения на съдебно-графологични експертизи, още в първоинстанционното производство са оспорени от страните с възражения относно годността на използвания от вещите лица сравнителен материал и с въззивната жалба е направено обосновано оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза – чл. 266, ал. 3, във вр. с чл. 200, ал. 3, изр. 1 от ГПК, както и цитираните по-горе задължителни указания и разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тези случаи, също съгласно чл. 10 от ГПК, въззивният съд следва да положи максимални усилия като съдейства на страните за посочване и осигуряване на възможно най-безспорен между тях сравнителен материал за извършването на новата тричленна съдебно-графологична експертиза.

Тази практика на ВКС се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Софийския апелативен съд е отменил решение № 266848 от 06.12.2021 г. по гр. д. № 9621/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО – 8 състав, и вместо това е отхвърлил предявения от Л. А. К.-К. срещу К. Г. К. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху следните недвижими имоти: апартамент № 24, находящ се на VII /седми/ етаж, югозападен – в сградата на ЖСК „Промишлен строител“, кв. 62а, на [улица],[жк], [населено място], състоящ се от две стаи, дневна с кът за хранене, кухня, антре, коридор, тоалетна, баня и три балкона, с обща площ от 104, 65 кв. м. и гараж № 3, находящ се в подземно гаражно хале № 2 на същата сграда, с площ от 21, 02 кв. м. и тоалетна, на основание наследяване по завещание от 19.01.2015 г. от Я. П. К., починала на 27.04.2015 г.

Прието е, че искът за собственост се основава на универсално саморъчно завещание от 19.01.2015 г., направено в полза на ищцата Л. А. К.-К. от Я. П. К., б. ж. на [населено място], починала на 27.04.2015 г.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответницата К. Г. К., че завещанието е нищожно поради липса на форма по причина, че съдържа два подписа на завещателката.

3

Извършена е констатация, че представеният нотариално заверен препис от завещанието е изпълнен ръкописно, с четлив почерк, без задрасквания, прибавки и съкращения; под текста на завещателното разпореждане е посочено мястото и датата на съставяне на завещанието, а под датата има два саморъчни подписа, като всеки от тях е придружен от изписани ръкописно трите пълни имена на завещателката – единият подпис е изпълнен в долния десен ъгъл на листа, след указанието „подпис“, като на реда под подписа са изписани на един ред трите имена на завещателката. Другият подпис на завещателката е изпълнен на същия ред, но в левия долен ъгъл на листа, не е придружен с указание „подпис“, и под подписа на два реда са изписани трите имена на завещателката – в реда под подписа са изписани имената „Я. П.“, а под тях – фамилията „К.“. На гърба на документа е налице печат на нотариус М.

К. за извършена на 26.01.2015 г. нотариална заверка на подпис, положен от Я. П. К., като заверката е извършена от помощник-нотариус. Прието е, че единият от двата подписа на завещателката завършва фактическия състав на завещанието. Другият е обект на нотариалното заверяване на подписа на завещателката, извършено на 26.01.2015 г. Прието е, че вторият подпис не опорочава формата на завещанието и не води до неговата недействителност.

Прието е за неоснователно възражението на ответницата за липса на завещателна дееспособност. Обсъдено е представеното от ищцата медицинско удостоверение за проведени специализирани психиатрични изследвания амб. № 14429/19.01.2014 г.

/действителната година е 2015 г./, според което освидетелстваната е „напълно годна пълноценно да се грижи за своите дела, както към дата 19.01.2015 г., така и към настоящия момент“, но е прието, че то е частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства. Не е зачетено и писменото заявление на д-р Д. Б. от 27.10.2017 г., тъй като то има характер на свидетелско показание в писмена форма, което не е събрано по надлежния ред. Обсъдена е и представената от ответницата Съдебномедицинска експертна консултация № 43/2015 г. от 10.07.2015 г., но също не е зачетена, тъй като има характер на частна извънсъдебна експертиза, изготвена по писмени данни, която не е допустимо доказателствено средство.

За да приеме, че Я. К. е имала завещателна дееспособност, съдът е обсъдил както противоречивите свидетелски показания по този въпрос, така и комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещи лица със специалност неврология /Н./ и психиатрия /В./, по която не и постигнато общо становище. Решението е основано на повторната комплексна съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза, изготвена от вещите лица М., К. и Н., според която не са налице категорични данни наличните заболявания на Я. К. към 19.01.2015 г. да са довели до психични смущения, нарушаващи базисната й психична годност. Според вещите лица в медицинската документация са регистрирани „минимални атеросклеротични промени“ на мозъчните артерии, установени при инструментално изследване и не се описва те да са довели до психични нарушения.

Промяната в поведението, съобщена само от един свидетел, може да се дължи на нарушение във венозната система на мозъчното кръвообращение, причинено от мозъчния тумор.

Описаните промени обаче са неспецифични и твърде неубедителни за наличието на тежко 4 психично заболяване /деменция или психоза/ и биха могли да се обяснят и с общия субективен дискомфорт от нарушението на мозъчното кръвообращение в резултат на въздействието на тумора.

Прието е за основателно обаче въведеното от ответницата оспорване на авторството на процесното завещание.

Обсъдени са събраните по делото две съдебномедицински експертизи във връзка със способността на завещателката да изпълни ръкописен текст. Заключенията са изготвени от в. л. невролог д-р Н., която е в състава на назначените от съда първоначална и повторна комплексна съдебномедицинска експертиза. Отчетено е, че в неврологичната си част тези експертизи са непротиворечиви и категорични по отношение на заключението, че към 19.01.2015 г. завещателката Я. К. е страдала от тежка периферна горна дясностранна монопареза тип „граблива птица“, изразена в двигателен дефицит в дясната ръка, водещ до нарушаване на способността й да пише четливо, както и да осъществява фини движения.