Определение № 2695 от 28.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2695 гр. София, 28.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002103225 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 200 от 31.03.2024 г. по в. гр. д.№ 618/2023 г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение № 304 от 27.04.2023 г. по гр. д. № 925/2022 г. на Горнооряховския районен съд в обжалваните осъдителни части, с които А. О. А. е бил осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Д. И. П. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено на 04.07.2015 г., представляващо причиняване на множество телесни повреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.07.2015 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 68, 60 лева, представляваща имуществени вреди от същото увреждане - разходи за изследвания и лекарски възнаграждения и лекарства.

Съдът е приел за установено, че на 04.07.2015 г., около 11,00ч., ответникът А. О. А. е нанесъл на ищеца Д. И. П. побой, като му причинил удари първо с глава - ударил го в носа, после с юмруци по главата, по тялото, след това с ритници и душене. В резултат на побоя, видно и от съдебномедицинско удостоверение № 57/2015 г., издадено от съдебен лекар в отделение „СМЕ“ при ВМА, на ищеца били причинени две леки телесни повреди и една средна телесна повреда, в пряка причинно-следствена връзка с което ищецът претърпял неимуществени вреди, изразени в претърпени болки и страдания, както и в засягане на психичното му здраве.

Прието е, че са неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на авторството и механизма на процесното непозволено увреждане. За него е образувано ДП № 407/2020 г. по описа на РУ – С., материалите по което са приобщени по делото. С обяснения от 04.07.2015 г., дадени пред органите на РУ на МВР [населено място], ответникът А. О. А. изрично е признал неизгодния за него факт, че на процесната дата - 04.07.2015 г., е отишъл при ищеца 1 и започнал да му „отвръща“, като от контекста на обясненията се извежда, че под „отвръща“ ответникът е имал предвид посредством физическо, а не, както твърди във въззивната жалба, със словесно посегателство. Обясненията на ответника от 04.07.2015 г., дадени пред РУ на МВР – С., кореспондират с показанията на съпругата му Ш. А., дадени на 30.10.2020 г. по ДП № 407/2020 г. на РУ на МВР [населено място], в частта им, че на процесната дата 04.07.2015 г. ответникът е „отвърнал“ на ищеца, като го ударил с глава. Съдът не е кредитирал показанията на св. Ш. А., дадени по настоящото производство, в частта им, според която съпругът й не е отговарял на ищеца. Изложени са съображения, че казаното от нея в гражданското производство противоречи на показанията, дадени в досъдебното производство, като е отчетена и нейната заинтересуваност по чл.172 ГПК да свидетелства в полза на своя съпруг. Съдът се е доверил на свидетелката Б. П., майка на ищеца, според която човекът, който е нанесъл побоя над сина й на 04.07.2015 г., е собственик на склад за зеленчуци в района на гарата в [населено място], какъвто е ответникът. Съдът е кредитирал и показанията на водената от ищеца свидетелка М. Т., която е била в градинката пред ЖП гарата в С. и е видяла от разстояние инцидента, чула е викове и побой, ищецът викал за помощ, нападателят го ударил първо с глава, след това започнал да го рита, чула „Гяур, ще те убия!“, след това отишла и видяла ищеца – лицето му било окървавено, в рани и червени следи по шията, ударите били първо с глава, нападателят ударил ищеца в носа, после с юмруци по главата, тялото, след това ритници и душене, ищецът целият бил в кръв, отпред по лицето имало много кръв. Кореспондиращи на показанията на свидетелката Т. са тези на майката на ищеца – св. Б. П., която е видяла по сина си Д. кръв по лицето, по бузите, носът му бил счупен, по лицето имал следи от пръстени.

Прието е, че от писмените доказателства и изслушана в първоинстанционното производство СМЕ, в пряка и непосредствена причинна връзка с нанесения на ищеца побой на 04.07.2015 г. той е претърпял следните телесни увреждания: Контузия в теменната област на главата.

Счупване на носните кости с дислокация. Кръвонасядане на клепачите на двете очи.

Разкъсно-контузна рана на горната устна. Избиване на мостова конструкция на 11-16 зъби.

Зъб 11 е със счупено пънче, луксиран и болезнен. Губил съзнание. Сътресение на мозъка.

Приети са за неоснователни възраженията на ответника, че травматичните увреждания на ищеца не са причинени при побой на 04.07.2015 г. Вещото лице по СМЕ е категорично, че описаните травматични увреждания на ищеца се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и съответстват на начина и времето, описани от пострадалия. Не е разкъсана пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно от показанията на св. Е. С. се установявало, че при инцидента, претърпян от ищеца повече от месец преди процесния в автоморга в А., уврежданията на ищеца са били по гърдите му, а по лицето е нямал наранявания.

Свидетелката Б. П. също установява, че при инцидента във В. по лицето и главата на сина й не е имало удари, а само по гърдите. Ищецът е прегледан непосредствено след деянието на 04.07.2015 г., като в съставения фиш за спешна медицинска помощ [населено място], Филиал [населено място], от 04.07.2015 г., са отразени данни от анамнеза: Бил нападнат и бит. Удрян с юмруци в лицето, загубил съзнание, има гадене, повръщане и констатации след 2 допълнителен клиничен преглед: Хематом в областта на главата, орбити и носа. Съобщава за болка в лявата окципитална област. Охлузвания в областта на лява плешка. Отказва хоспитализация. Поставена е не окончателна, а само работна диагноза: Контузия на лицето.

Сътресение на мозъка. Прието е, че по делото липсват както твърдения от ответника, така и доказателства, ищецът в промеждутъка след процесния инцидент на 04.07.2015 г. до 19.08.2017 г. да е претърпял друг инцидент, поради което и не е разкъсана безспорно установена пряка причинно-следствена връзка между нанесения от ищеца побой на 04.07.2015 г. и травматичните увреждания на ищеца, безспорно установени и подробно описани в издадените му медицинско направление изх. № 12720/05.07.2015 г., епикриза И. З.

№ 23337 от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД – Клиника по неврохирургия, медицинко направление от 11.07.2015 г., изд. от АГППИДП ООД и амб. лист № 171/19.08.2015 г. С медицинско направление изх. № 12720/05.07.2015 г. на ищеца е поставена диагноза:

Счупване на носни кости. Двустранен периорбитален хематом. Охлузване по лигавичната повърхност на горната устна в ляво. Контузия в теменната област на главата. От епикриза ИЗ № 23337, изд. от Клиника по неврохирургия, Отделение по лицето – челюстна хирургия при МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД-София, безспорно се установява, че на ищеца е поставена окончателна диагноза: Фрактура осиум нази. Хематома субкутанеум билатералис периорбиталис, бил е на болнично лечение от 06.07.2015 г. до 13.07.2015 г. и е претърпял оперативна интервенция под обща анестезия на 07.07.2015 г., като му е извършена мануална и инструментална репозиция на носните кости. Поставена е носна тампонада. Възстановена е конфигурацията на носната пирамида, болният е изписан с подобрение. Видно от медицинско направление от 11.07.2015 г., изд. от „Р. АГПИДП“ ООД, чиято доказателствена стойност не е оборена, след преглед на ищеца е установено: „.. горната устна е подута, оточна, разкъсана отвътре и отвън; мостовата протеза, обхващаща зъбите от 16 до 11, е избита и счупена. Зъб 11 е със счупено пънче, луксиран и болезнен. Видно от амб. лист № 171/19.08.2015 г., на ищеца е поставена основна диагноза: Девиация на носната преграда.

Обективно състояние – Нос: С. между носната преграда и долните носни раковини /предните им полюси/ двустранно. К. на носната преграда вдясно. Даден съвет за оперативно лечение – септопластика и синехиотомия в планов порядък. От издаденото на ищеца СМУ № 57/2015 г. на 20.08.2015 г. се установява, че причинените на ищеца от виновното противоправно поведение на ответника на 04.07.2015 г. мекотъканни увреждания в съвкупност са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК; избиването на мостовата конструкция на зъби 11-16 е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК. От СМУ № 57/2015 г., изд. на ищеца на 20.08.2015 г., относно счупването носните кости, същото е получено в резултат на нанесения удар в областта на носа с разместване на носната пирамида, което е наложило провеждането на оперативно лечение с оглед възстановяване проходимостта на носните проходи и осигуряване на нормален достъп от въздух за реализиране на нормално носово дишане. Въпреки проведеното оперативно лечение същото не е довело до отстраняване на възникналата непроходимост и в хода на оздравителния процес са настъпили усложнения от типа на 3 патологични адхезии /сраствания/, които са в основата на реализираната носна непроходимост и причиняват затруднение в нормалното носово дишане. Видно от СМУ № 57/2015 г., изд. на ищеца на 20.08.2015 г., тези увреждания са постоянни и не подлежат на самоизлекуване, като в конкретния случай е налице нарушение в нормалното носово дишане, което от своя страна обуславя причинено от ответника на ищеца постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Безспорно от СМЕ е установено, че в пряка причинноследствена връзка от осъществения от ответника спрямо ищеца на 04.07.2015 г. деликт ищецът е претърпял болки и страдания, с което искът по чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание, като оздравителният период за охлузването е от 4 до 7 дни, а при счупване на костите на носа около 21 дни средно. Периорбиталния хематом изисква около 14 дни. Относно зъбната протеза, дискомфортът е докато не се постави нова, във връзка затрудненото сдъвкване на храната.

Прието е за безспорно установено от свидетелските показания на М. Т. и Б. П., че в пряка причинно-следствена връзка с осъществения на 04.07.2015 г. от ответника деликт ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразени не само в болки и страдания – в т. ч. счупен нос, трудно дишал, непълноценен сън, проблеми с дишането има и днес, но и в засягане на психическото му здраве - загубил социални контакти, променил се, затворил се, не искал комуникация с хора, стрес.

Съдът не е обсъдил свидетелските показания на С. В., дадени в първоинстанционното производство, доколкото пред съда той е заявил, че няма възприятия от процесния инцидент.

Размерът на неимуществените вреди е определен при съобразяване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и всички конкретно установени по делото фактически обстоятелства, включващи се в критерия „справедливост“. Взети са предвид начинът и обстоятелствата, при които е настъпило непозволеното увреждане на ищеца, характерът и степента на получените травматични увреждания – причинени на ищеца две леки и една средна телесна повреда, продължителността и степента на интензитет и проявление на неимуществените вреди, изразени не само в болки и страдания, но и в засягане на психическото здраве на ищеца, съобразен е установеният от СМЕ оздравителен период, фактът, че ищецът е бил в едноседмичен болничен престой и претърпял и оперативно лечение под обща анестезия – репозиция на носните кости, настъпилите, въпреки проведеното оперативно лечение за отстраняване на възникналата непроходимост усложнения от типа на патологични адхезии /сраствания/, които са в основата на реализираната носна непроходимост и причиняват затруднение в нормалното носово дишане на ищеца, които увреждания са постоянни е не подлежат на самоизлекуване. При преценката по чл.52 ЗЗД съдът е отчел установеното от ВЛ по СМЕ, че получените сраствания са отстраними, носното дишане може да бъде възстановено, като трябва ищецът да избере между дългосрочно понасяне на страданието и нова оперативна намеса. Взети са предвид последиците от деликта за ищеца, възрастта му към датата на деянието /47 г. /, социално – икономическата обстановка в страната към датата на деликта, както и съдебната практика по аналогични случаи. Преценено е, че 4 справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв., а доказаните имуществени вреди са 68, 60 лв.