Решение № 20239 от 09.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20239 гр. София, 09.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110133008 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „О“ ЕООД, искова молба и уточняваща такава /л.47/ против ЗАД „А“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от ...0,00 лв. частичен иск от сума в общ размер от 47 016,20 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № ...., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.06.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 129,54 лв. частичен иск от сума в общ размер на 6 090,31 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.06.2024 г. до 08.06.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е собственик на лек автомобил марка „Т“ модел „Я“ с peг. № В ..... ТТ, който сочи, че е бил застрахован при ответника по застраховка „Каско на МПС“. Твърди, че на 27.05.2024 г. около 02:35 ч. в гр. Д е настъпило ПТП, при което водачът на автомобила – С Д, в резултат на заспиване, загубила контрол, автомобилът се отклонил вдясно и се ударил в крайпътно дърво. Излага, че с уведомление за щета от 28.05.2024 г. ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на което била образувана щета № ..... Сочи, че с уведомление с изх. № ...-.../24.06.2024 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, т.к. приел, че не е налице покрит риск. С друго уведомление с вх. № ..../01.07.2024 г. ищецът отправил ново искане за преразглеждане на щетата, но с отговор с изх. №...-1112/11.07.2024 г. ответникът потвърдил отказа. С отговор с изх. № Л-.../12.09.2024 г. излага, че застрахователят е посочил, че е налице тотална щета. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че лек автомобил марка „Т“ модел „Я“ с peг. № В.....ТТ, собственост на ищеца, е застрахован при него по застраховка „Каско“. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а.

„Т“, който счита, че е проявил груба небрежност поради това, че е заспал докато 1 управлява МПС. В условията на евентуалност излага, че ПТП е настъпило поради това, че водачът на л.а. „Т“ се е движел с превишена скорост. Евентуално счита, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение на задължението на застрахования по чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 76.1 и т.76.2 от ОУ. Оспорва претенцията и по размер и развива съображения в насока, че същата е силно завишена.

В условията на евентуалност сочи, че е налице „тотална щета“, като в тази връзка излага, че от размера на обезщетението следва да се приспадне стойността на запазените части. Оспорва изпадането в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 405 КЗ.

За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за имуществено застраховане с ответника, настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие /ПТП /, причинените вреди на процесния автомобил и стойността необходима за възстановяване на МПС-то, както и причинна връзка между произшествието и вредите.

В тежест на ответното дружество е да докаже твърденията си, че водачът е действал при груба небрежност, поради което е налице изключението, въз основа на което отказва плащане, твърденията си, че е налице основание да не изплати застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна на водача на задълженията му по чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 76.1 и т.76.2 от ОУ и положителния факт на погасяване на дълга.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че л.а. марка „Т“ модел „Я“ с peг. № В ..... ТТ, собственост на ищеца, към дата на ПТП е бил застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност От приложеното на л. 28 по делото копие на Свидетелство за регистрация част I / голям талон / се установява, че процесният лек автомобил „Т“ модел „Я“ с peг. № В.....ТТ към датата на ПТП 27.05.2024г. е бил собственост на ищцовото дружество.

От приложеното на л. 5 по делото копие на застрахователна полица се установява, че автомобилът, към датата на настъпване на произшествието е имал валидна застраховка „Каско на МПС“, сключена при ответното дружество.

Настоящият съдебен състав, като съобрази приобщените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по изготвената САТЕ, изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на 27.05.2024г., около 02.35 часа С Д управлява процесния лек автомобил „Т“ модел „Я“ с peг. № В.....ТТ в гр. Д, като се движи с посока на движение от ул. „Л.С.“ към ул. „Б“ и на около ... метра преди кръстовището с ул. „Л.П.“, губи контрол над автомобила поради заспиване, отклонява се от пътното платно и реализира ПТП в крайпътно дърво.

Така изведеният механизъм не е спорен по делото, като същият намира опора в приобщените по делото писмени доказателства. В унисон с изведения механизъм са и материалите от представената от ответника застрахователна преписка /л. ... и сл./. В подкрепа механизма и причината за настъпване на произшествието са и приложените на л. 145 и сл. материали от административно – наказателната преписка, от които се 2 установява, че на водача на автомобила е съставен АУАН /л. 147/ и е издадено НП /л.

146/, в които е описан механизма на произшествието и причината за настъпването му, а именно заспиване на водача.

Спорен по делото е въпросът дали ответното дружество е освободено от заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 76.1 и т.76.2 от ОУ.

На следващо място се сочи от ответника, че застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение поради наличие на проявена „груба небрежност“ от страна на водача, а именно заспиване.

Понятието "Груба небрежност" не е дефинирано в КЗ. В гражданското право обаче смисълът на понятието груба небрежност не е аналогично на съдържанието, което има в наказателното право. В гражданското право понятието се свързва с недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й /напр. Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС, IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г. /. Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени, като например груба небрежност. Тя се съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и найнебрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието "груба небрежност", приложима за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество / в този смисъл Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС, IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г., Решение № 50118 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 275 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 459 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1815/2021 г., II т. о., ТК и др./.

Не е спорно по делото, че причина за настъпване на произшествието е заспиване на водача на автомобила, обстоятелство което се признава от ищцовото дружество и се установява от материалите на приобщената административнонаказателна преписка. Видно от констатациите, обективирани в наказателното постановление / л. 146 / причината за настъпване на произшествието е загуба на контрол над автомобила, вследствие заспиване на водача С Д Д. Тази причина е индивидуализирана и в приложеното копие на АУАН /л. 147 /. Заспиване, като причина за настъпване на произшествието е посочено и в депозираното пред ответника заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди на МПС.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице съзнателно и виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, доколкото заспиването е неволево и физиологично състояние, което възниква от естествените нужди на организма за почивка и възстановяване и процесът от бодърстване към сън не може да бъде напълно контролиран. Доколкото заспиването не представлява волеви акт настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че произшествието е причинено поради съзнателно и виновно поведение на водача Д.

Действително произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието 3

02:35 часа, но съгласно нормативната база, в частност ЗДвП и ППЗДвП шофирането през нощта не е забранено.

Отделно от изложеното от страна на ответника не бяха ангажирани каквито и да било доказателства / свидетелски показания или експертизи/, от които да се направи извод, че водачът е управлявал процесния автомобил в продължителен период от време или че е изминал дълго разстояние преди настъпване на ПТП-то, респективно, че същият е имал субективната възможност да извърши преценка, че се нуждае от почивка. От мястото на настъпване на произшествието, а именно гр. Д може да се направи извод за точно обратното, че автомобилът е управляван в рамките на града в непродължителен период от време.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая възражението на ответника, че е налице „груба небрежност“ се явява неоснователно, като по същите съображения съдът намира за неоснователни и доводите, че е налице изключен риск чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 76.1 и т.76.2 от ОУ.

В материалноправната разпоредба на чл. 395, ал. 1 КЗ е законоустановено, че застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.

В т. 76.1 и 76.2 от ОУ на ответника /л. 12/ е прието, че през срока на действие на застрахователния договор, застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа винаги в изправност и в добро техническо състояние, да го ползва само по предназначение и да спазва технологическите е технологичните правила на производителя за неговата експлоатация, да предприема всички необходими предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и да не допуска поведение, което да води до повишаване на риск.