Решение № 33 от 04.03.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. В., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20251300500001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от С. Й. ТХ, с ЕГН **********, от гр. В., бул. „**“ 58, вх.**, чрез адвокат Н. В., член на АК-В. СЪДЕБЕН АДРЕС:гр.В., у л . „Ц С. В.“ №12, тел. *** ПРОТИВ: Решение №624/20. 10.2024г.. постановено по гр. д. №954/2024г. на ВдРС

Твърди, че с горното решение е признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 55,98лв., представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води по фактура № 110766330/15.02.2023г. за отчетен период 01.01.2023г. до 07.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2024г. до окончателното плащане по издадена Заповед № 233 от 26.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 457/2024г. по описа на РС - В.;

Осъдена е и да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализация-В.“ ЕООД разноски по заповедното производство в общ размер от 75,00 лева и разноски по исковото производство в общ размер от 125,00 лева.

1

„Водоснабдяване и канализация - В.“ ЕООД, с ЕИК *** е осъдено да й заплати 365,32лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

Твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като следва да бъде отменено и постановено ново, с което се отхвърли предявения срещу нея иск и се присъдят разноските, сторени в заповедното производство п о ч.гр.д.№457/2024г. на ВдРС, в исковото производство по гр.д.№954/2024г. на ВдРС, както и тези пред настоящата инстанция в пълен размер.

Сочи, че неправилно Районен съд-В. е приел, че искането за присъждане на разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение за консултация е неоснователно, тъй като „възражението по чл.414 от ГПК е подадено лично от ответницата“.

На 20.03.2024г. посетила кантората на А. В., находяща се в гр. В., ул. „**“ 12 и подписала с нея договор за правна защита и съдействие и пълномощно за консултация и изготвяне на възражение по ч.гр.д.№457/2024г. на ВдРС и депозиране по делото.

На 22.03.2024г. посетила в кантората й, адв.В. където тя подробно я запознала с правата по делото и изготвила на ръка възражението по ч.гр.д.

№457/2024г. на ВРС.

На 19.04.2024г. получила съобщение във връзка с получено по делото възражение вх.№438611.04.24г. от адв. КБ от САК, като адв. В. извършила справка по делото и изготвила заявление, което е входила в съда на 22.04.2024г.

Твърди, че адв. В. е извършила действия по защитата в заповедното производство, за което й е заплатила възнаграждение и счита, че неправилно ВдРС не е присъдил същото.

Твърдят , че неправилно са присъдени разноски на ищцовото дружество за юрисконсултско възнаграждение.

Моли съда да постанови Решение, с което отмени Решение

№624/20.10.2024г., постановено по гр.д№954/2024г. на ВдРС като незаконосъобразно, неправилно, като отхвърли предявения иск и присъди разноските, сторени от жалбоподателката в заповедното производство по ч.гр.д.№457/2024г. на ВдРС, в исковото производство по гр.д.№954/2024г. на 2

ВдРС, както и тези пред настоящата инстанция в пълен размер.

По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от „Водоснабдяване и Канализация - В.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. *** № ** представлявано от управителя инж. ИКИ чрез юрк. ГЛ .

Считат, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при пълно и всестранно изследване на доказателствата по делото и следва да бъде потвърдено.

Сочат като правилни и изводите на РС - В. в обжалваното решение, че по отношение на потребителя не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Видно от приложените към делото книжа, на 22.03.2024 г. ответната страна С. ТХ е подала бланкетно възражение лично подписано от нея, в което не е упоменат и не фигурира никъде нейния процесуален представител адв. В., а раздел „пълномощник“ на възражението е празно.

Липсата на процесуално представителство в заповедното производство се потвърждава и от Заявление от 22.04.2024 г., подадено от С. ТХ, в което изрично е посочено, че „ Лично съм подала възражение по ЧГД № 457/2024 г. на 22.03.2024 г., което поддържам изцяло“. Въпреки това изрично изявление и признание на потребителя, в представеното пълномощно е посочено, че същото е за депозиране на възражение по делото. По този начин се потвърждава изводът на РС - В. в постановеното решение, че Представените едва в исковото производство доказателства — договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно по заповедно производство не следва да бъдат кредитирани, тъй като съдът приема, че същите са създадени за целите на процеса“.

Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба, подадена от С. Й. ТХ и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно

Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция на основание чл 78 ал. 5 от ГПК.

В.ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

3

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

С въззивните жалби не се оспорва установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС-В. в тази част, като по този начин те стават част от настоящия съдебен акт и не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на С. Й. ТХ, с ЕГН **********, от гр. В., бул. „**“ 58, вх.**, чрез адвокат Н. В., за неоснователна.

Делото е образувано по искова молба на «ВиК В.» ЕООД - В. против С.

Й. ТХ от гр. В., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

С Решение №624/20. 10.2024г.. постановено по гр. д. №954/2024г. ВдРС ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. Й. ТХ с ЕГН ********** с адрес: гр. В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2, че дължи на «В и К В.» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***“ № 18 сумата в размер н а 55.98 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и 4 отведени канални води на адрес: гр. В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2 по фактура № 110766330/15.02.2023г. за отчетен период 01.01.2023г. до 07.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2024г. до окончателното плащане по издадена Заповед № 233 от 26.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 457/2024г. по описа на РС – В., като ОСЪЖДА С. Й.

ТХ с ЕГН ********** с адрес: гр. В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2 да заплати на «В и К В.» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., ул.

„***“ № ** разноски по заповедното производство в общ размер от 75.00 лева и разноски по исковото производство в общ размер от 125.00 лева.

«В и К В.» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., ул.

„***“ № 18 е осъдено да заплати на С. Й. ТХ с ЕГН ********** с адрес: гр.

В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 365.32 лева.

От данните по делото се установява, че по гр.д. № 457/2024г. ВРС е издал Заповед № 233 от 26.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът С. Й. ТХ с ЕГН ********** с адрес: гр. В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2, че е следвало да заплати на кредитора «В и К В.» ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. В., ул.

„***“ сумата от 645.76 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 23.02.2024г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от неплатена доставена питейна вода и отведени канални води с адрес на потребление: гр. В., бул. ** 58, вх. Б, ап. 2 с уникален абонатен № 060567 по 4 неплатени фактури, издадени за периода от 14.02.2020г. до 15.02.2023г.

В указания едномесечен срок, длъжникът на 22.03.2024г. е подал възражение против издадената заповед за изпълнение, което е породило правния интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск.

Не е спорно, че ответницата е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 060567 и адрес на потребление: гр. В., бул. ** № 58, вх. Б, ап. 2 .

От представените по делото 4 бр. фактури, се установява, че за процесния период от 14.02.2020г. до 15.02.2023г на ответницата е начислявано потребено 5 количество за изразходвана питейна вода и отведени канални води за сумата в общ размер от 529.43 лева.

Видно от представените фактури е, че процесната сума от 55.98 лева фигурира във фактура № 110766330/15.02.2023г. за отчетен период 01.01.2023г. до 07.02.2023г.

Установено е наличието на облигационни отношения, по силата на Общи условия на договорите з а предоставяне на В и К услуги на потребителите от «Водоснабдяване и канализация» ЕООД — гр. В..

По делото не се ангажираха доказателства, ответницата да е изпълнила както дадените предписания за проверка на водомера, така и да е заплатила задълженията си на доставените В и К услуги в уговорените срокове. Тези обстоятелства безспорно се установяват от събраните по делото писмени доказателства.

С оглед горното предявеният иск е основателен и доказан и като такъв правилно е уважен от първоинстанционния съд.

Основните оплаквания във въззивната жалба се свеждат до това , че неправилно Районния съд не е уважил искането за присъждане на разноски в заповедното производство.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответницата за консултация във връзка със заповедното производство за неоснователно, тъй като възражението по чл. 414 от ГПК е подадено лично от ответницата. Липсват данни по заповедното производство същата да е представлявана от адвокат и да е направила разноски. В кориците на ч.гр.д. № 457/2024г. по описа на РС - В., освен възражението на ответницата, се намира и още едно възражение от 11.04.2024г., подадено от адв. КБ, но със заявление вх. № 4799/22.04.2024г. ответницата е посочила, че не познава такъв адвокат и не е упълномощавала такъв адвокат, а е подала възражението лично. Представените едва в исковото производство доказателства - договор за правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно по заповедното производство, не следва да бъдат кредитирани.