Решение № 190 от 19.04.2024, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 768/2023
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 19.04.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл.127, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 31 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 32, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Габрово, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100768 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ГИЛИНИ" ООД, ЕИК 107581235, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово ***, за осъждане на Д.
В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. "************" № 9, ет. 3, ап. 3, да му заплати сума в общ размер 3743,20 лева - включваща годишна такса управление в размер на 4 лева и обезщетение за ползване на открита площ от поземлен имот с идентификатор *** в размер на 3739,20 лева.
При подробни съображения за липсваща активна процесуална легитимация на ищеца, предявената искова молба е върната с разпореждане от 17.10.2023 г., но същото е отменено с определение на ГОС по в. ч. гр. д. № 469/2023 г., което налага предявените искове да бъдат разгледани, въпреки процесуалната им недопустимост, която не може да произтече от акта на въззивния съд.
В депозирания отговор ответникът Д. В. Б., счита исковете за недопустими по съображенията, обосновали и връщането на исковата молба.
На следващо място счита исковата молба за нередовна, тъй като липсвала информация как е изчислен размерът на предявените искове. Възражението е неоснователно. Ищецът е индивидуализирал претенциите по размер и период, без да е необходимо излагане на допълнителни твърдения в тази насока, поради което исковата молба отговаря на изискването за редовност, предвидено в чл.127, т. 4 ГПК.
По същество оспорва исковете с довод, че взетото от съсобственика „Чинков Пропърти” ЕАД решение за възлагане на управлението на имота на свързаното с него лице „Гилини” ООД, одобряването на вътрешен правилник с посоченото от ищеца съдържание и на ценоразпис противоречи на чл. 31 и чл. 32, ал. 1 ЗС. Излага подробни съображения, че така взетото решение е и процесуално незаконосъобразно. Отделно от 1 това счита, че вътрешният правилник е нищожен и поради противоречие на добрите нрави. Претендира за отхвърляне на иска с присъждане на сторените за производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Настоящият състав при дължимата служебна проверка на процесуалната допустимост на предявените искове, е възприел извод същите да са процесуално недопустими, тъй като са предявени от лице с липсващата активна процесуална легитимация. Съображенията за този извод се налага да бъдат възпроизведени и тук.
Ищецът сочи, че управлява съсобствен недвижим имот и изградените в същия сгради, идеални части от правото на собственост върху които принадлежало и на процесуално легитимирания ответник.
С взети от съсобствениците решения за управление на имотите, които решения нямали характеристиките на правни сделки, а пораждали общи за всички правни последици, т. е. еднакви по своето съдържание права и задължения за всеки съсобственик, на „ГИЛИНИ" ООД било възложено да осъществява управлението на общите имоти.
Съдът, преценявайки тези твърдения да не превръщат ищеца в едноличен носител на вземания от останалите съсобственици на предвидените в приетия правилник годишни такси, нито пък в носител на вземания за наложени допълнителни санкции за нарушения на приетия правилник, предоставил възможност на „ГИЛИНИ" ООД да изложи фактически твърдения, които да обуславят процесуалната му легитимация да претендира като носител на собствено материално право осъществяването на правата на вземания за такси за управление на съсобствен имот, които не твърди да е заплатил вместо ответника, респ. на вземания за наложени за нарушение на правилник за вътрешния ред глоби, които при всички положения са дължими в полза на всички съсобственици.
В изпълнение на указанията ищецът депозирал молба, вх. № 4103/16.06.2023 г., в която уточнил петитума на предявените искове, като претендира осъждането на Д. В.
Б., да заплати именно в полза на „ГИЛИНИ“ ООД, сумата 3743,20 лева, от която 3739,20 лева, с включен ДДС – такса за ползване на открита площ от ПИ, без сключен договор за периода 26.11.2022 г. – 26.12.2022 г. (очевидно датата 26.12.2023 г., която е бъдеща е техническа грешка) и 4 лева с вкл. ДДС – такса управление на съсобствен поземлен имот.
С така депозираната молба ищецът настоява, че има качеството управител на промишлената зона, в която бил разположен съсобственият поземлен имот и затова разполагал с правото да събира дължимите такси и суми за нерегламентирано ползване на части от имота.
Тези твърдения не обуславят активната процесуална легитимация на ищеца, а напротив - изключват я и сочат на процесуална недопустимост на иска.
Гражданският процес е средство за защита на СОБСТВЕНИ субективни материални права, т. е. такива, които ПРИНАДЛЕЖАТ на ищеца. Търсенето на защита на ЧУЖДИ права е допустимо по изключение и то само в изрично предвидените в закона случаи, а този не е такъв. Възлагането на управление на съсобствен имот и 2 упълномощаването на ищеца като управляващ този имот да събира такси за ползването му не го превръща в носител на тези вземания, а единствено в техен администратор (лице, което ги събира, но винаги за сметка на носителите на тези вземания – съсобствениците на поземления имот). Затова, за да разполага с право да претендира осъждане на ответника да заплати в определена парична сума в полза на „ГИЛИНИ" ООД, ищецът следва да посочи факти, които са породили или транслирали вземането за тази сума в неговата правна сфера, като съобрази, че твърдението за възложено събиране на вземанията не означава титулярство (притежание) на тази вземания, а точно обратното – изключва го. Само титулярят на едно субективно материално право разполага с право на иск за неговото установяване и принудително осъществяване и това е основен принцип на гражданския процес.
При тези твърдения на ищеца е дадена нова възможност да отстрани нередовността на исковата молба, като изложи фактите, които твърди да са породили правото на вземане за посочените суми в неговата собствена правна сфера, като съобрази, че твърденията да му е възложено управлението и събирането им с решение на съсобствениците, изключва ищецът да е носител на тези субективни материални права, а предявяването на чужди права пред съд е недопустимо.
В изпълнение на указанията е постъпила молба, в която ищецът излага недвусмислени твърдения, че сумите за такса управление се събирали от избрания с решение на съсобствениците на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Габрово, ***, управител „Гилини“ ООД, като таксата управление се събирала във връзка последващи/бъдещи разходи за поддръжка и управление на поземления имот.
Изрично е посочено, че съдът погрешно разбирал, че „Гилини“ ООД събира таксите в своя полза (но се поддържа същият петитум на исковете). Това не било така.
Правото на ищеца „Гилини“ ООД да събира таксите било възникнало от РЕШЕНИЕ на събранието на съсобствениците на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Габрово, ***, както и собствениците и съсобствениците на находящи се в същия имот сгради. Събранието приело решение „Гилини“ ООД да управлява промишлената зона (поземлен имот с идентификатор ***) и приело вътрешен правилник на промишлената зона, тарифата /ценоразпис/ на мениджъра и схемата на паркоместата, като всеки един участващ в събранието на съсобствеността е получил екземпляр от тях, включително събранието на съсобствеността решило мениджърът на промишлената зона - „Гилини“ ООД да сключва, изменя, допълва, прекратява и разваля договори за отдаване под наем/лизинг с трети лица на части от поземлен имот с идентификатор *** за срок от 5 години, при цена не по-малка от експертиза на независим оценител. Събранието на съсобствеността упълномощило мениджърът на промишлената зона да сключва, изменя, прекратява и разваля договори относно услуги, посочени в тарифата /ценоразпис/, неразделна част от вътрешния правилник на поземлен имот с идентификатор ***.
Ищецът „Гилини“ ООД не упражнявало чужди права, а упражнявало права, дадени му от съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ с решението на съсобствениците на ПИ с идентификатор ***, обективирано в констативен протокол акт № 128, том II, рег. № 8709 от 27.10.2022 г., заверен от Десислава Иванова - помощник нотариус при Нотариус Стела Даскалова - Йосифова, 3 рег. № 358 на НК.
Ищецът “Гилини” ООД било лицето, което администрирало /събирало/ годишната такса управление, както и таксите, дължими по ценоразписа на промишлената зона. Носител на вземането по материалното правоотношение бил избраният управител на промишлената зона - “Гилини” ООД, затова и дружеството разполагало с активна процесуална легитимация.
Тази уточнителна молба на ищеца съдържа същите твърдения за възложени му действия по управление на промишлената зона, поради което от тях не произтича активната му процесуална легитимация, но с оглед възможност ответникът да изложи становище по така предявените искове, включително като изложи фактически твърдения, които да преодолеят липсата на процесуална легитимация за ищеца, съдът е разпоредил връчване на препис от исковата молба за отговор.
В депозирания такъв ответникът Д. В. Б. изрично сочи, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация да предяви исковете, предмет на настоящото производство.
Възлагането на управлението на съсобствения ПИ с идентификатор *** няма и не било възможно да има за правна последица възникване в правната сфера на „Гилини" ООД на вземания спрямо останалите съсобственици, ползватели, наематели и т.н. Това било относимо и за предвидените в приетия еднолично от съсобственика „Чинков пропърти" ЕАД вътрешен правилник годишни такси за управление, вземания за наложени санкции за нарушения на правилника и т.н.
Ищецът „Гилини" ООД не твърдяло, че е съсобственик, който е извършил разходи за управление и/или поддръжка на съсобствения имот в повече от дела му в съсобствеността, в който случай би имал претенция по чл. 30, ал. 3 ЗС спрямо останалите съсобственици; не твърдял нито че е съсобственик, нито че общият имот се използва лично само от някои от другите съсобственици или ползватели, в която хипотеза на основание чл. 31, ал. 2 ЗС би имал претенция за обезщетение за ползата, от която е лишен, от деня на писменото поискване.
Евентуално наложените санкции съгласно вътрешния правилник, който ответникът счита за незаконосъобразно приет и затова - нищожен, във всички случаи биха били дължими в полза на останалите съсобственици, а не в полза на трето за съсобствеността лице, каквото се явявало „Гилини" ООД. Възлагането на управление на съсобствен имот и упълномощаването на ищеца да събира такси и суми във връзка с ползването на този имот, както и налагането на санкции, не го превръщало в носител на тези вземания, а единствено в техен администратор (лице, което ги събира, но винаги за сметка на носителите на тези вземания, каквито биха били съсобствениците).
Това се потвърждавало и от посоченото от ищеца в уточнителната молба, вх. № 5184/27.07.2023 г., че не събира такса управление в своя полза, а в полза на управление на съсобствеността. Следователно било налице признание, че „Гилини" ООД упражнява чужди права въз основа на евентуално съществуващо мандатно правоотношение.
В исковата и уточнителните молби ищецът излага твърдение да търси защита на свои субективни права, но изложените и поддържани от него ФАКТИ опровергават това твърдение и категорично сочат на извод да са предявени искове в защита на ЧУЖДИ субективни материални права – тези на носителите на правото на собственост 4 върху ПИ с идентификатор ***.
Ищецът твърди, че управлява чужд съсобствен имот, включително твърди да е овластен от съсобствениците да встъпва в правоотношения с трети лица по повод този имот. Овластяването за действия по управление сочи, че ищецът не е носител на правата, а само натоварен/упълномощен да ги упражнява и това по подразбиране означава - в интерес на носителите им. Ако беше техен носител овластяване не би било необходимо, тъй като притежанието на субективно право, дава право на разпореждане и упражняване на това право, без да е необходимо някакво допълнително овластяване.
Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13a46e46-abc8-4303-bbd4-61a8337203e6