Решение № 260289 от 16.10.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………….2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при участието на секретаря Нели

Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№867/2020г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.259 ГПК.

Производството е образувано по ВЖ вх.№33452/03.06.2020г. на ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „СОТИР КОСТОВ”, ЕИК *********, представлявана от В.М. срещу решение №1588/07.04.2020г., постановено по ГД №12296/2019г. на ВРС, 8 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от „Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Долни чифлик, Фуражен цех, срещу Н.А.Н.,

ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.12, ал.2 от Закона за арендата в земеделието за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11

275 лв. /след допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения размер от 6 280 лв./, представляваща увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Долни чифлик, одобрени със Заповед № РД-18-1530/24.08.2018г. на ИД на АГКК /с кадастрален номер по предходен план 115063, обособен в парцел 63 от масив 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик/, с площ 3487 кв. м., в резултат на извършените от ищеца със съгласието на ответника по прекратен договор за аренда №73/30.03.2004г. подобрения в имота в периода 2004 - 2005г., а именно засадени ябълкови дръвчета от сортовете „Айдърет“ и „Флорина“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалните и проц.норми. Обжалва се изцяло. Претендира се отмяната му ведно с уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В жалбата се излага, че съдът правилно е определил правната квалификация на иска както и правилно е приел прекратяване на договора с изтичане срока му на 29.03.2019г. Правилно е преценил, че при прекратяване на договора, съгласно чл.12, ал.2 от ЗАЗ, за арендодателя възниква задължение да заплати на арендатора сумата, с която се е увеличила стойността на обекта вследствие на извършените със съгласие на арендатора подобрения.

Твърди се, че съдът необосновано е приел, че към сключване на договора на 30.03.2004г. овощната градина била вече създадена и ябълковите дръвчета били засадени от предходен арендатор Интерфрукт Камчия АД. Изводите си съдът неправилно е базирал изцяло на свидетелските показания на св.Ст.И. и св.П.К., както и на посочените писмени доказателства – фактура от 01.04.2003г., анекс от 30.03.2004г. към договора за аренда. Поддържа се напротив, че до подписване на договора за аренда не е имало засадена овощна градина. Изводът на съда противоречи на заключението и на вещите лица по т.4 от СТЕ. Цитира се приложението на Наредба за базисните цени на трайните насаждения и заприхождаване на ябълковите дръвчета в счетоводството на ищеца като ДМА през 2007г. Подобренията, чиято стойност се претендира, са ябълкови дръвчета, част от овощна градина в м.Али Кочевото, цялата от 220 дка. Твърди се, че съдът не е съобразил чл.4, ал.2 от Наредбата относно създаване на трайните насаждения и срока за това. Твърди се, че показанията на св.П. не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а напротив, са съобразени със СТЕ и писмените доказателства. Въззивникът счита, че съдът неправилно е преценявал подобренията единствено като разходи за закупуване на дръвчетата, а не е преценявал техните плодоносни качества. Твърди се, че дръвчетата са закупени и внесени от ПК С.К.през 2003г. Поддържа се, че към 31.12.2004г. няма създадена овощна градина, още по-малко с остатъчна стойност. Такава е създадена едва през 2007г. след влизане на дръвчетата в период на плододаване.

Въззивникът поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка показанията на св.И. и св.К., които са заинтересовани от отхвърляне на иска. Неправилно съдът е извършвал изчисления на стр.6 от решението без да прецени, че предмет на иска са дръвчета в един от обединените парцели, а не в цялата овощна градина. Необосновани са изводите на съда относно характера на имота към 2004г. както и относно възрастта на дръвчетата. Твърди се, че периода на плододаване ще продължи до 2023г. Градината не е амортизирана, погинали са само 5 от общо 690 дръвчета, след прекратяване на договора и поради бездействие на собственика. Необоснован се твърди, че е извода на съда, че при уважаване на иска би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца.

Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна Н.А.Н. чрез адв.К. К., за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на разноски.

Твърди се, че решението на съда е правилно и обосновано. Правилно съдът е приел, че към 2004г. в имота на ответника вече е била налице овощна градина. Ищецът не е доказал, че през 2004 -2005г. е засадил в имота яб.дръвчета със съгласието на ответника. Към датата на договора имотът е бил нива. Ищецът не е представил и доказателства за съгласие на арендатора по смисъла на чл.12 от ЗАЗ. Цитира се раздел IV от договора и чл.9, ал.2 от ЗАЗ. Не е представен от ищеца план -проект за създаване на овощната градина. Не са представени никакви доказателства, че именно кооперацията –ищец е сторила разходите за извършване засаждане на имота с трайни насаждения – ябълкови дръвчета. Поради изложеното се твърди неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от Председателя на кооперацията В.М., който поддържа въззивната жалба.

Насрещната страна, представлявана от адв.К., поддържа отговора, съответно неоснователността на жалбата.

За да се произнесе по спора въззивният състав констатира, че производството е образувано по искова молба на „Потребителна кооперация „Сотир

Костов“, ЕИК *********, гр.Долни чифлик, срещу Н.А.Н., ЕГН **********,***, по иск с правно основание чл.12, ал.2 от

Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 11 275 лв. /след допуснато изменение на иска вместо първоначално предявения в размер на 6280 лв./, представляваща увеличена стойност на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Долни чифлик, одобрен със Заповед № РД-18-1530/24.08.2018г. на ИД на АГКК /с кадастрален номер по предходен план 115063, обособен в парцел 63 от масив 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик/, с площ 3 487 кв. м., в резултат на извършените от ищеца със съгласието на ответника по прекратен договор за аренда №73/30.03.2004г., подобрения в имота през периода 2004 - 2005г., които подобрения се изразяват в засаждане на имота с ябълкови дръвчета, сортове „Айдърет“ и „Флорина“. Твърди се, че при наемане на имота същият е представлявал нива, а към момента на прекратяване действието на договора е овощна градина. /уточняваща молба на л.14 по делото/ Претендира се законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за аренда на 30.03.2004г., по силата на който ответникът като арендодател предоставил за ползване на арендатора ПК „Сотир Костов“ нива с площ 3 487 кв. м., находяща се в землището на гр. Долни Чифлик, м. „Али Кочевото“ за срок от 15 години, като с изтичане на срока, на 30.03.2019г., договорът бил прекратен. Посочва, че въз основа на съгласието на арендодателя, дадено в раздел IV, т. 3 от договора, в периода 2004-2005г. ищецът засадил в имота трайни насаждения – ябълкови дръвчета, с които се увеличила стойността на имота с претендираната сума. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът Н.А.Н., чрез процесуалния му представител – адв. К.К., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за аренда, прекратен на 30.03.2019г. с изтичане на уговорения срок. Оспорва твърденията, че в имота са засадени трайни насаждения – ябълкови дръвчета в периода 2004-2005г. от ищеца по делото; оспорва, че е наличен опис на имот № 115063; че стойността на този имот е увеличена с претендираната сума. Поддържа, че не е давал нито устно, нито писмено съгласие за смяна начина на трайно ползване на имота. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Първоначално исковата молба касае претенция в размер на 6 280 лева, представляваща увеличената пазарна стойност на имота в резултат на извършените подобрения/насаждения/, но с протоколно определение от 12.03.2020г. съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск до сумата от 11 275 лева.

При преценка твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

При преценка на жалбата, съдът намира, че същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес от обжалване. Спазена е процедурата по администрирането ѝ. Производството е процесуално допустимо.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд служебно се произнася по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

С процесната въззивна жалба по същество се оспорват направените от първата инстанция фактически и правни изводи като се твърди, че същите не съответстват на събраните доказателства и/или са изградени въз основа на едностранчиво обсъждане на доказателствата по делото. Поддържа се неправилност на извода на ВРС за наличие на овощна градина към датата на сключване на арендния договор през 2004г., съответно извършване на подобрението от трето лице, а не от ищеца.

С жалбата и в открито заседание не са правени доказателствени искания, поради което самостоятелната преценка на въззивната инстанция се средоточва върху събраните вече писмени и гласни доказателства.

Видно от приложения договор с нот.заверка подписите на страните №73/30.03.2004г., между страните по спора е сключен договор за аренда, по който ищецът е арендатор, за ползване в продължение на 15 години на НИВА с площ от 3.487 дка, находяща се в землището на гр.Долни чифлик, обл.Варненска, м.”Али Кочевото”, с кад.№115063, обособен в парцел 63 от масив 115 по плана за земеразделяне на землище гр.Д.Чифлик. Съгласно раздел IV, т.3 от договора, арендаторът има право да засади трайни насаждения в арендуваната земя, като изгради необходимите за това инсталации, съоръжения и огради, необходими за отглеждането им. Съгласно следваща т.5 от клаузата, арендаторът може да подобрява имота, стига да не се отразява на последващото ползване на същия, след изтичане срока на договора. Видно от уговорката в договора раздел VI, т.1 от същия, договорът се прекратява с изтичане на срока му, което обстоятелство е настъпило към момента на завеждане на иска.

По делото е приложено писмо изх.№36/29.03.2019г. от ПК до ответника, представляващо покана за плащане на стойността на извършените от кооперацията в арендувания имот подобрения в размер на 6 280 лева. Към писмото е налице известие за доставянето му лично на ответника, на 02.04.2019г.

Ответникът, видно от своевременно постъпил отговор на исковата молба, не оспорва правоотношението по договора за аренда от 2004г. както и неговото прекратяване с изтичане на срока му през март 2019г. Всички останали обстоятелства са били предмет на доказване съобразно чл.154 ГПК.

Видно от Анекс №2 от 30.03.2004г. с нот.заверка подписите на договарящите, е прекратен предходен договор за аренда, сключен между същия арендодател Н.Н. и Интерфрукт Камчия АД, считано от 30.03.3004г. Съгласно т.3 от този анекс, арендодателят се е задължил да заплати на предходния арендатор направените до момента разходи и остатъчната стойност на овощна градина до 31.12.2004г. Видно от приложение Договор за аренда №24/01.08.2002г., цитиран по-горе в анекса, същият се отнася до имота, предмет на процесния договор – нива с кадастрален №115063, обособен в парцел №63 от масив 115 по плана за земеразделяне на землището.