Решение № 204 от 28.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Велико Търново , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Евгений Пачиков

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20214100500019 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази: Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от И. П. С. против Решение № 260274/17.11.2020г., постановено по гр.д. № 1138/2020г. на ВТРС, с което е осъдено „З. А. Д. „О. З." АД, ЕИК: .........., със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „С. С." № ..., ет. ..., да заплати на И. П. С. с ЕГН:

********** от гр. Д., ул. „Е." № ..., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, по сметка с 1ВА№ ВО41ЦВВ880021026472920 в „О. Б. Б." АД - гр. С., сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.06.2018г. около 16:15 часа на път 1-4 С. - В., при км 68+500, в землището на с. М., общ. Л., по предявен частичен иск от сумата 20000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 312,29 лв. /триста и дванадесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като е отхвърлен предявеният от И. П. С. срещу „З. А. Д. О. З." АД, гр. С. иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, предявен като частичен от сумата 20000 лв., за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.06.2018г. около 16:15 часа на път 1-4 С. - В., при км 68+500, в землището на с. М., общ. Л., в частта за разликата от 5000 лв. до 12000 лв. и в частта относно заплащането на законна лихва върху обезщетението за периода от 02.06.2018г. до 03.02.2019г.

1

Решението се обжалва само в отхвърлителната му част с наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, както следва:

Не е приложен правилно критерият за справедливост при определяне размера на претендираното обезщетение.

Съдът е тълкувал житейските обстоятелства в противоречие с формалната житейска логика. Приетото, че необходимостта от грижи за партньора е мобилизирало ищцата и е спомогнало за по – бързо справяне и преодоляване на болките и емоционалния срив е несъстоятелно. Тази наложена от живота мобилизация не следва да се приравнява на лекоти при преодоляване на физическите травми, а като обстоятелство увеличаващо техния интензитет и оздравителния период .

Отправя се искане до съда да отмени решението в обжалваната му част и да присъди претендираното обезщетение в цялост.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Навежда доводи по оплакванията в жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно в обжалваната му част.

В. О. съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението в обжалваната част отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение 2 първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита обжалваната част на решението за правилна. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищцата твърди, че е претърпяла ПТП, вина за настъпването на което има Д. Р. Р., водач на лек автомобил „Н. к.“с рег. № ........ Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в получени болки, силно изразени в областта на гръдния кош, лява гърда и корем, продължили повече от 10 дни. Получила затруднение в дишането и в движението на снагата, за период повече от 14 дни, хематом в коремната област под формата на твърда бучка, налична приблизително 4 месеца след пътния инцидент. Тези увреждания на здравето принуждавали ищцата да живее в условията на физически дискомфорт и болки, които възпрепятствали изпълнението на ежедневните й задачи и ангажименти.

Освен тези физически болки ищцата твърди да е претърпяла и сериозен стрес, не можела да мисли адекватно, дълго време след инцидента се чувствала уплашена и се връщала към спомена за случилото се, не можела да спи. След посещение при лекар ищцата е диагностицирана с тревожно разстройство и са й изписани успокоителни.

Ответникът има качеството на застраховател по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите„ за автомобила при виновното управление на който е настъпило процесното ПТП, от което се твърди да са причинени описаните от ищцата неимуществени вреди. В тази връзка и след проведена процедури па чл. 380 от КЗ ищцата отправя искане към съда да осъди ответника да й заплати сума от 1000 лв. – частичен иск от общо дължими 20 000 лв. ведно със законната лихва върху същата считано от 02.06.2018г- до окончателното й изплащане.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описаните от ищцата вреди да са настъпили от процесното ПТП. Моли съда да отхвърли иска.

С определение в открито съдебно заседание на 16.10.2020г. е допуснато изменение на размера на предявения иск за главница, като същият се счита предявен за сумата от 12 000 лв.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Страните нямат спор по фактите. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

3

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, съединен с иск по чл.

86 , ал.1 отЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени.

По оплакванията в жалбата :

Пред въззивната инстанция не е налице спор относно наличието на предпоставките, обосноваващи дължимост на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили за ищцата като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил с валидно действаща застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника към момента на настъпване на инцидента.

Не е оспорена и фактическата обстановка.

Жалбоподателят счита обаче, че първоинстанционният съд неправилно е приложил критериите за справедливост и е определил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в непълен размер.

Въззивният съд намира това оплакване за неоснователно. Безспорно обстоятелствата, които са установени по делото - че ищцата въпреки собствените си болки, стреса и физическия си дискомфорт, причинени от процесното ПТП е полагала грижи за своя партньор, който също е пострадал при произшествието, както и е изпълнявала своите професионални и обществени задължения през периода на оздравяване, свидетелстват за нейната силна воля и устойчивост на житейските несгоди.

Обстоятелството, че тя не е използвала отпуск по болест или че е намерила сили да полага грижи за по- тежко увреден близък човек, пренебрегвайки собственото си увредено състояние, не може да бъдат основание да се определи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер по- нисък от справедливо дължимия се такъв.

Тези обстоятелства обаче не може да са основание и за завишаване на обезщетението и присъждането на такова в размер над справедливия, както счита жалбоподателката.

Настоящият състав намира, че като се има предвид тежестта на самия пътен инцидент, това, че при настъпването му е причинена смърт на друг участник в него, за нея интензитетът на психическата травма е бил в пъти поголям от интензитета на причинените физически болки и страдания.

Първоинстанционният съд е отчел всички относими към определяне на 4 размера на обезщетението обстоятелства- възраст на ищцата, социално положение, отражението на инцидента върху психиката й, а оттам и върху цялостния й начин на живот и е приложил правилно критериите на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото й се обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ищцата е била в активна възраст при настъпване на инцидента – 46 години, работила е активно като адвокат, изпълнявала е и обществена длъжност- общински съветник. Отражението на инцидента върху психиката й се е изразявало в постоянен страх, промяна в настроението, затормозен работен процес при изпълнение на професионалните й задължения, притеснение, страх и отказ да управлява автомобил за период от 3 месеца ( показанията на свидетеля Л. и свидетеля Р.). Липсата на данни за прегледи, следващи първоначално извършения такъв на ищцата от лекарпсихиатър, може да доведе единствено до извод, че тя се е възстановила от преживения при процесното ПТП стрес за период, който е бил сравнително кратък и е преодоляла тежките психически травми от инцидента бързо - до края на 2018г. , както установява и свидетелят Л.. Всичко това мотивира настоящия състав да приеме, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 5000 лв. е напълно достатъчно да обезщети изцяло претърпените от ищцата неимуществени вреди, описани подробно по- горе.

Действително, от данните по делото се установява, че освен тревогите и стреса, които са касаели лично ищцата, в следствие на инцидента тя е изпитвала притеснения и стрес, свързани с пострадалия при същия инцидент неин съжител. Това обаче не следва да бъде отчитано при определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд, като съвпадащи напълно с тези на първоинстанционния съд, обосновават извод за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Същото не страда от посочените във въззивната жалба пороци и следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалба разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното , съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260274/17.11.2020г. , постановено по гр.д. № 1138/2020г. на ВТРС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. П. С. срещу „З. А. Д. О. З." АД, гр. С. иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, предявен като частичен от сумата 20000 лв., за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.06.2018г. около 16:15 часа на път 1-4 С. - В., при км 68+500, в землището на с. М., общ. Л., в частта за разликата от 5000 лв. до 12000 лв.