Решение № 3157 от 27.11.2025, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 3157

Русе, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - V състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА административно дело № 20257200700582 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на П. И. М., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1085-000304/25.06.2025 г., издадена от началник на група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ - Русе, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят счита издадения административен акт за незаконосъобразен. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата – началник на група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ - Русе, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира в размер по-висок от този определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, след извършване на служебна проверка по чл. 168 във вр. чл. 146 АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Оспорената заповед е издадена на 25.06.2025 г. от С. П. Й. на длъжност началник група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“. С нея на оспорващия е приложена принудителна административна мярка с правно основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена справка на 24.06.2025 г. за контролни точки на водача на МПС П. И. М. е установено, че са отнети всички контролни точки от първоначалния максимален размер /39/, определени от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 157 ал.З от ЗДвП. Водачът е изгубил придобитата правоспособност да управлява МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, издадени за нарушения по ЗДвП както следва: 1. С НП 23-1882-000376, влязло в сила на 26.09.2023 г. са отнети 10 контролни точки; 2. С НП 24-0814-000231, влязло в сила на 11.03.2025 г. са отнети 20 контролни точки; 3. С НП 25-1099-000168, влязло в сила на 28.05.2025 г. са отнети 10 контролни точки.

В административната преписка се съдържа справка за оспорващия, изготвена от административния орган, в която в табличен вид са посочени наказателните постановления, с които на оспорващия М. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите контролни точки.

Според справката, както и от приетите като доказателства по делото наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на П. И. М. са отнети всички контролни точки.

От представено удостоверение от Районен съд Ямбол се установява, че посоченото в ЗППАМ като второ по ред наказателно постановление - НП 24-0814-000231, с което са отнети 20 контролни точки, е обжалвано пред този съд и е образувано НАХД№650/2025г. След извършена служебна справка в деловодството на Районен съд Ямбол се установи, че делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 16.12.2025г.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред. Не е налице основание за нищожност на оспорваната заповед.

Ответникът по жалбата е представил по делото заповед с рег. № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които в т.2 са посочени и началниците на група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“. Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните, с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП.

Процесната заповед за прилагане на ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за прилагането на ПАМ.

В хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон.

Оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби.

На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

На основание чл. 157, ал. 1 от същия закон, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство. В националния регистър за водачите и техните нарушения и наказания по чл. 165, ал. 1, т. 6 се съхранява информация за контролните точки за отчет на извършените нарушения.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. За процесния период и към днешна дата действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./. Съгласно посочената Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 /чл. 2, ал. 1/; при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП /чл. 2, ал. 2/; след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП /чл. 2, ал. 3/.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Издаването в случая на обжалваната ЗППАМ се обосновава от фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача, извършено с посочени 3 броя наказателни постановления, като общият сбор на отнетите с тях контролни точки е равен на 40. Не е налице служебно възстановяване на контролни точки, по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства е установено, че оспорената заповед е издадена при липса на фактическо основание за това, доколкото не е доказана първата изискуема предпоставка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността, поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед. Според представените по делото доказателства, по описа на Районен съд – Ямбол е образувано и висящо към момента съдебно производство по обжалване на НП 24-0814-000231 на началник група в РУ Стралджа, ОДМВР Ямбол. Следователно посоченото в оспорената заповед второ по ред наказателно постановление, с което се отнемат 20 контролни точки, не е влязло в сила, от което се налага извод, че не е налице соченото в оспорената заповед фактическо основание за прилагане на ПАМ, а именно изчерпване на всички контролни точки. Напротив, от данните по делото се установява, че водачът към датата на издаване на оспорената заповед е с 20 контролни точки, тъй като поради невлязлото в сила НП 24-0814-000231, посочените като отнети с него к. т. не са били отнети към момента на издаване на обжалваната заповед.

Липсата на отнемане на всички 39 контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, води до извод, че към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят не е загубил правоспособност да управлява моторно превозно средство по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

С оглед преценката, извършена по реда на чл. 142, ал. 1 АПК, не са налице предпоставките по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за издаване на оспорената заповед, поради което същата следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие с материалноправните разпоредби.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Русе, следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 410 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 400 лева - договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за процесуално представителство, правно съдействие и защита на л. 11 от делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1085-000304/25.06.2025 г., издадена от началник на група към ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“ - Русе.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] да заплати на П. И. М., [ЕГН] сумата в размер на 410 лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: