Решение № 571 от 14.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Враца, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Н. Петров при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от П. Н. Петров Гражданско дело №

20261420106708 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба от В. Б. Й., ЕГН **********, против П. Д. К., ЕГН **********.

В сезиращата съда молба се твърди, че страните били във връзка около девет години, а преди една година заживели в наето жилище в гр. В.. Поддържа се, че непосредствено след като страните заживели заедно ответникът започнал да упражнява спрямо молителка психическо и физическо насилие, а скандалите им станали ежедневие, като причина за това се сочи ревността, която проявявал ответника. Излага се твърдение, че ответникът ограничавал възможността на молителката да излиза и да общува с родителите си, а в някои случаи я заключвал в жилището. Твърди се, че молителката работила от вкъщи, а когато се налагало да посещава работното си място, ответникът я придружавал сутрин и вечер и вечер след приключване на работния ден. Твърди се, че ответникът системно заплашвал молителката, обиждал я, като я наричал "курва", "боклук", мърша", използвал и други унизителни думи, а когато молителката отговаряла в опит да се защити, ответникът я биел. Поддържа се, че ответникът отправял заплахи към брата и родителите на молитеката. Излага се, че това поведение на ответника предизвиквало у молителката постоянен страх и напрежение.

Твърди се, че през месец март 2026 год. молителката взела решение на напусне съвместно обиваното с ответника жилище, а след като вечерта ответника се прибрал, видял куфарите, разкрещял се и я ударил по главата, след което взел мобилният й телефон и я заключил в жилището. Поддържа се, че от удара молителката се блъснала в шкаф, който се счупил.

1

Посочва се, че след като ответникът върнал мобилният й телефон молителката позвънила на своята майка, на която разказала за случилото се, а няколко дни по-късно с помощта на свои роднини напуснала жилището и се преместила при своите родители в с. Н., блокирала и възможността на ответника да комуникира с нея във всички социални мрежи. Поддържа, че за да избегне възможността за контакт с ответника, през месец май тази година молителката заминала заедно със своя брат на работа в Ш.. Поддържа се, че молителката установила, че ответникът е осъществил неправомерен достъп до личният й профил в интернет и социалните мрежи. Твърди се, че на 23.07.2026 год. молителката получила съобщение от ответника, с което последният заявил, че знае за връзката й с друг мъж, заплашил и двамата, след което позвънил и по телефона, като в хода на проведения телефонен разговор отправял закани и заплахи към нея и нейни роднини. Твърди се, че още същият ден ответникът отишъл в дома на лицето, с което молителката се намира във връзка и го заплашил. Посочва се, че за този случай разбрала майката на молителката, а нейният баща провел разговор с ответника в опит да го накара да преустанови заплахите. Поддържа се, че вместо това ответникът, придружен от други две лица упражнил физическо насилие спрямо баща й, като му нанесъл побой. Посочва се, че свидетели на побоя станали майката на молителката и малолетната й племенница. Поддържа се, че след като узнала за случилото се молителката, заедно със своя брат незабавно се прибрали в страната и подали жалба до органите на МВР.

Поддържа се, че молителката живее в непрекъснат страх и безпокойство, не се храни и спи добре, страхува се да излезе сама навън, за да не срещне ответника. Страхува се и за своите роднини. Поддържа се, че молителката има дете, за което също се страхува.

По тези съображения се иска от съда да издаде заповед за незабавна защита, както и да постанови решение, с което наложи на ответника мерките по чл. 5, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

Претендират се разноски.

Ответникът се явява в откритото съдебно заседание по делото, лично и чрез процесуален представител, като оспорва предявения иск. Поддържа, че не е извършил твърдения от ищцата акт на домашно насилие.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на изложеното в молбата молителката е представила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която, под страх от наказателна отговорност, е изложила твърдения, че срещу нея е бил извършен акт на домашно насилие от ответника, изразяващ се в отправени на 23.07.2026 год. заплахи по телефона. Които заплахи били конкретни, тежки и насочени към нея самата и към нейни близки. Молителката декларира още, че на същата дата ответникът осъществил акт на физическо насилие - побой над нейния баща.

Приета по делото е етапна епикриза на молителката от АСИМП по П. Д-р Е. П. ЕООД, от която се установява, че съгласно снетата анамнеза се касае за пациентка, която повече от една година е заплашвана със саморазправа от бившия си приятел, като заплахите са за убийство, нараняване на нея самата и нейни близки. Посочено е, че в този период пациентката се чувствала напрегната, нямала желание да прави нищо, страхувала се, че ще бъде убита, постоянно се връщал спомена за предишни събития и случки, не можела да спи.

2

Не излизала от дома си. Редуцирала тегло. Като обективно състояние е посочено:

"Потисната Д********а МП - правилен по форма и протичане, в съдържанието свръхценните фиксации върху постравмата и такива за безперспективност - болестно ангажирани". Назначена е медикаментозна терапия.

Представено по делото е съдебно медицинско удостоверение от 24.07.2026 год. на Б. В. Й., ЕГН ********** - баща на молителката, както и епикриза на същия от хирургично отделение на МБАЛ "Х. Б." АД от 28.07.2026 год.

По делото е приета и Преписка с ********** по описа на РУ-В., образувана по повод на жалба с вх. № 179500-9293/2026 год. по описа на РУ-В. от В. Б. Й., ЕГН **********, за това, че П. Д. К., ЕГН **********, е упражнявал физическо и психическо насилие спрямо нея, като е отправял закани за убийство спрямо нея и семейството й, в периода от месец април 2025 год. до месец януари 2026 год., която е приключила с предложение за образуване на досъдебно производство.

Изискани са справки за съдимост на страните, от които е видно, че молителката не е осъждана, а ответникът е осъждан.

Изискани са и справки от ЦПЗ– В., от които е видно, че страните не се водят на учет и няма данни да са лекувани в ЦПЗ В. през последните пет години

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на молителката - К. П. С., майка на молителката и В. К. В., нейна снаха, както и двама свидетели на ответника - Т. Л. И., съпруга на ответника и П. С. Б..

От разпита на свидетелката К. П. С. се установява, че познава ответника от времето, в което той посещавал района, в който живели в гр. В. на ул. „Д.“. Впоследствие разбрала, че той има връзка с нейната дъщеря В., с което тя не била съгласна. Свидетелката посочва, че тя и семейството й се преместили в с. Н., но връзката между молителката и ответника продължила. Впоследствие семейството приело ответника и той посещавал дома им. При едно от неговите посещения той предложил на нейната бъдеща тогава снаха да пият кафе.

След този случай свидетелката заявила, че не желае повече ответника да посещава дома й.

Заявява, че от миналата година двамата с дъщеря й заживели заедно на квартира. Тогава бащата на молителката я изгонил от вкъщи. Това се случило през месец февруари, а от месец март заживяла на квартира с ответника. Причината бащата да изгони молителката от вкъщи станал случай, при който семейството й разбрало, че автомобил, който е собствен на ответника е закупен на името на дъщеря им. Свидетелката посочва, че след като молителката заживяла в гр. В. нямали контакт с нея. Поддържали комуникация единствено по повод на въпроси, касаещи грижите, които свидетелката полагала за детето на молителката. Заявява, че през месец март тази година след като провели телефонен разговор с молителката, последната й се сторила много притеснена. Попитала я каква е причината за това, при което молителката заявила, че не може да говори. Срещнали се с молителката след този разговор, а по време на тази среща свидетелката видяла синина на от страни на лицето на молителката, която й заявила, че иска да се прибере вкъщи при семейството си.

Свидетелката от своя страна й заявила, че това би било възможно, ако прекрати връзката си с ответника. Свидетелката заявява, че молителката й разказала, че се навела да си прибере 3 дрехите и се е ударила във вратата на шкаф, след което ответника счупи стол и й нанесъл удар с него. Посочва, че това се случило в към края на месец март. Заявява, че на 31 март вечерта, снаха й позвънила, за да й каже, че молителката е напуснала квартирата и на следващия ден ще я доведат вкъщи. Свидетелката посочва, че молителката водила своя племенница в детска градина "Звънче", гр. В., но един ден на излизане от градината ответникът бил там, хванал я за ръката и я вкарал в автомобил, с който бил там. Уточнява, че случая който описва е от края на месец април. Посочва, че на 02.05.2026 год. молителката заминала за Ш., заедно с брат си, за да няма проблеми тук. Свидетелката заявява, че на 23 юли тази година момчето, с което молителката си пишела й се се обадило и й казало: „П. дойде при мен на с. Чирен и ме заплаши“. На същия ден 23 юли ответникът отишъл в дома на свидетелката, заедно с две други лица. Влизайки вътре мъжът й го попитал: „Ти докога ще тормозиш дъщеря ми?“. Посочва, че мъжът й взе дърво, с което посегнал към ответника, но неговия братовчед /на ответника/ го хванал през кръста, за да предотврати избиването, след което ответника нанесъл удар в тила на мъжа й, повали го на земята и започна да го рита отправяйки заплахи. Заявява, че случаят стана пред очите на нейната внучка.

Свидетелката повикала органите на реда и екип на "Бърза помощ". Посочва, че когато полицейските служители се отзовали на място, ответникът вече си бил тръгнал.

Свидетелката позвънила на молителката и й разказала за този случай. Заявява, че същия ден ответникът отправил заплахи и към молителката. По това време тя все още била в Ш..

Посочва, че след като синът й и брат на молителката разбрал за случилото се, заедно с молителката се прибрали от чужбина. Посочва, че полицейски служители патрулирали около дома им два дни след случая. Посочва, че по време на връзката между молителката и ответника, последният имал и други любовници. Заявява, че никога не е посещавала жилището, в което дъщеря й живеела под наем, а взимала детето пред блока. Заявява, че не е била свидетел ответника да е нощувал в жилището, в което дъщеря й живеела. Не била и очевидец на физически посегателства от страна на ответника спрямо молителката. Посочва, че не е посъветвала молителката да си извади медицинско свидетелство. Посочва, че детето на молителката й разказвало, че е имало моменти, в които молителката и ответника са спорили. Посочва, че мъжът й се обадил на братовчед на ответника, и поискал последния да отиде в техния дом.

От разпита на свидетелката В. К.а В. се установява, че същата живее в дома на семейството от шест години. Уточнява, че е снаха в този дом. Заявява, че страните имат връзка от около шест години, а се познават от девет години, като една година живели и съвместно в жилище, находящо се в ******, в ж. к. Д.. Посочва, че в жилището страните живели от месец март 2025 год. Заявява, че ходила на гости в това жилище по различни поводи. Посочва, че молителката много пъти споделяла, че ответникът я тормози. Заявява, че няколко пъти забелязала синини по тялото на молителката. Посочва, че молителката разбрала, че ответникът се вижда и с други жени. Заявява, че когато посещавала жилището, в което страните живели, ответника е бил там, но не е била свидетел на спорове между тях. За тези случаи знае от молителката. Посочва, че тази година на 31.03. молителката звъннала на нейния съпруг и заедно с него двамата отишли в жилището, за да помогнат на молителката 4 да подготви багажа си, както и да й съдействат да се прибере в дома на родителите си.