Решение № 3615 от 02.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3615 гр. Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С.М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110102783 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител – адв. С. К., срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за обезпечен потребителски кредит № *** г. поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 и чл. 22 ЗПК.

В исковата си молба ищецът В. А. А. излага, че на 26.08.2025 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е получил сумата 4500 лв.

Съгласно чл. 13, ал. 5 от договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 4403.80 лв. Също така дължи и сумата 40 лв. – застрахователна премия за застраховка „Злополука“. Твърди, че изцяло е погасил главницата по договора.

Счита същия за нищожен. В чл. 6 от договора е предвидено, че в 14-дневен срок от сключването му следва да предостави обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчителство на трето лице, като в противен случай дължи посочената вече неустойка.

Твърди, че последната представлява скрито оскъпяване на кредита. Поддържа, че договорът е недействителен на основание по чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото посоченият ГПР е неясно как е определен и какви допускания съдържа. При изчисляването му не е включена дължимата неустойка. Включването на последната в ГПР води до неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тоест, ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора такъв в кредитното правоотношение между страните. Основание за нищожност на договора за кредит е и предвидената застрахователна премия, която е включена към главницата. Това задължение също следва да бъде включено към общия разход по кредита, което обаче не е сторено. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К.“ ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител – адв. С. К., който поддържа становище за основателност на 1 предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, чрез процесуалния му представител – адв. Х. М., депозира нарочна молба, в която поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

Между страните не е спорно, а и от представения договор за обезпечен потребителски кредит от 26.08.2025 г. се установява, че между същите е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което в полза на ищеца е предоставен кредит в размер на 4500 лв., при фиксиран лихвен процент – 46 % и ГПР – 56.91 %.

С определението за насрочване от 19.06.2026 г. съдът надлежно е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ищецът има качеството потребител, както и че процесният договор за кредит има характера на потребителски такъв.

Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.

Между страните не е спорно, а и от представения договор за потребителски кредит е видно, че в същия се съдържа клауза – чл. 6, ал. 1, в която е предвидено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поръчители, като поръчителството може да е от едно или две физически лица, които да отговарят на определени условия, разписани в същия текст. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2.7 обезпечението следва да бъде предоставено в срок до 14 дни от сключването на договора. Според уговореното в чл. 13, ал. 5 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 4403.80 лв.

/2251.63 евро/.

Чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.

Следователно клаузата, предвиждаща задължение на кредотополучателя да представи съответно обезпечение, на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кредитополучателя (вменени с нормата на чл. 16 ЗПК) върху последния и води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Тоест, клаузата за предоставяне на обезпечение противоречи на цитираната норма на ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.

Наред с това, неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно излиза извън присъщите обезпечителни и обезщетителни функции и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване /размерът й от 4403.80 лв. е съизмерим с чистата стойност на отпуснатия кредит – 4500 лв./, поради което породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Не е ясно какви вреди покрива така уговорената неустойка и доколкото оскъпява допълнително кредита, то същата заобикаля изискванията на ЗПК. Отделно води и до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, поради което е и неравноправна.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ал. 4 на същия текст предвижда, че годишният процент на 2 разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Следва да се приеме, че така уговорената неустойка представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК /„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия/ и размерът й следва да бъде взет предвид при посочването на ГПР по договора за кредит.

Всяко друго разрешение поставя в неравностойно положение потребителя и не отговаря на целта и смисъла на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите.

Още повече като се съобрази и нееднократното посочване в кредита, че настоящият договор не би бил сключен от кредитора, без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение /в този смисъл изрично чл. 6, ал. 4 от договора/, тоест, че задължението за предоставяне на обезпечение е съществен елемент от договора за кредит.

Основателно, предвид гореизложеното, е и възражението на ищеца, че предвидената в договора застрахователна премия за застраховка „Злополука“ също следва да бъде включена към общия разход по кредита. Вместо това обаче същата е включена към главницата.

Предвид тези разрешения, съдът приема, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР /56.91 %/ не отговаря на действителното фактическо положение. Дори без нарочно заключение на вещо лице съдът намира, че с включването на договорената неустойка, съответно и на застрахователната премия, размерът на действителния ГПР би бил в пъти над допустимия по закона, поради което и само на това основание съдът приема, че сключения между страните договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

По изложените съображения съдът приема, че предявената искова претенция срещу ответника за прогласяване недействителността /нищожността/ на договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът.

Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: сумата 196.20 евро – платена държавна такса, както и сумата 900 евро – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.05.2026 г. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК. Съдът, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, характера на предявения иск, по който има формирана еднопосочна съдебна практика, отчитайки и обстоятелството, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца се се е явил лично и в което са приети единствено ангажираните писмени доказателства, липсата на отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, приема, че справедливото адвокатско възнаграждение за оказаното на ищеца процесуално представителство се съизмерява със сумата 300 евро и до този размер претендираното такова следва да бъде редуцирано. По изложените съображения съдът намира, че в полза на ищеца са дължими разноски в общ размер от 496.20 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за обезпечен потребителски кредит № *** г., сключен между „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** и В.

А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, поради противоречието му със закона, на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 и чл. 22 ЗПК.

3

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на В. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 496.20 евро /четиристотин деветдесет и шест евро и двадесет евроцента/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4