Решение № 5666 от 21.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5666 гр. Пловдив, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330111974 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищцата Ф. А. И., ЕГН: **********, от *******************, чрез пълномощник адв.

А. Д., е предявила против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от ******* Р.И.М.-Т. и Т.И.В., иск за признаване на установено, че не дължи на ответника следните суми: сумата от 1 935, 40 лева- главница по договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен с „Обединена Българска Банка“ АД на 20.09.2010 г., сумата от 84, 13 лева- договорна лихва за периода 15.12.2011 г.- 06.11.2012 г., сумата от 111, 42 леванаказателна лихва, законната лихва върху главницата от 07.11.2012 г. до изплащане на вземането и сумата от 287, 34 лева- разноски, по издаден по частно гр. дело № 17906/ 2012 г. на ПРС, III бр. с-в, изпълнителен лист от 13.11.2012 г., въз основа на който било образувано изпълнително дело № *******/ 2025 г. на ЧСИ *******, рег. № ******.

В исковата молба се твърди, че видно от ПДИ от 14.05.2025 г. ищцата била длъжник по изпълнително дело № *******/ 2025 г. на ЧСИ *******, рег. № ******. Същото било образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2012 г., издаден по частно гр. дело № 17906/ 2012 г. на ПРС, за следните суми: сумата от 1 935, 40 лева- главница по договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен с „ОББ“ АД на 20.09.2010 г., сумата от 84, 13 лева- договорна лихва за периода 15.12.2011 г.- 06.11.2012 г., сумата от 111, 42 леванаказателна лихва, законната лихва върху главницата от 07.11.2012 г. до изплащане на 1 вземането и сумата от 287, 34 лева- разноски. Ответникът бил конституиран като частен правоприемник по изпълнителното дело. Твърди се, че сумите по листа не били дължими, поради погасяването им по давност. Първоначално било образувано изпълнително дело № *******/ 2012 г., също на ЧСИ *******, рег. № ******, последното действие по което било извършено на 16.09.2019 г. Оттогава започвала да тече нова 5- годишна давност, която изтекла на 17.09.2024 г., но изпълнителни действия не били извършвани. Новото изпълнително дело вече се явявало образувано след изтичане на давността и за кредитора било погасено правото му да иска принудително изпълнение за вземанията си. Отделно, между „ОББ“ АД и ответника бил сключен договор за цесия, но длъжникът не бил уведомен за прехвърленото вземане. В тази връзка моли да се установи недължимостта на сумите по изпълнителния лист. Претендират се и разноските в производството. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал отговор, с който счита предявения иск за неоснователен. Неоснователни били твърденията на ищцата, че тя не била уведомена за цесията. По основателността на предявения иск- счита същия за неоснователен. Заявява, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила, в която връзка цитира съдебна практика. В конкретния случай, на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по образуваното изпълнително дело № *******/ 2012 г. по описа на ЧСИ ******* рег. № ******. Същата влязла в сила, поради неподаването на възражение в законоустановения за това срок. Следователно, с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение, се получавал крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следвало да се прилага 5годишната погасителна давност. Твърди, че в хода на образуваното първоначално изпълнително дело № *******/ 2012 г. по описа на ЧСИ *******, рег. № ****** били извършени множество изпълнителни действия, които прекъсвали погасителната давност, както следва: на 13.12.2012 г. е входирана молба за образуване на изпълнително дело с искане за извършване на изпълнителни действия; на 27.04.2015 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение до длъжника; на 08.03.2016 г. е входирана молба за извършване на изпълнителни действия чрез налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; на 08.02.2018 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника; на 16.09.2019 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение до длъжника; на 06.08.2021 г. е изходирана призовка за принудително изпълнение до длъжника. С оглед гореизложеното, след 16.09.2019 г., когато ищецът твърдял, че била прекъсната последно давността, с изпратената ППИ до длъжника на 06.08.2021 г. погасителната давност била надлежно прекъсната, тъй като насроченият опис не бил осъществен не по вина на взискателя по изпълнителното производство, а с оглед това, че длъжникът не бил намерен на адреса за връчване на призовката. Започналата да тече погасителна давност от 06.08.2021 г. била прекъсната с входирането на молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист по описа на ЧСИ *******, рег. № ****** на 12.02.2025 г. С молбата 2 давността била прекъсната, тъй като съдържала искане за налагането на запор на банковите сметки на длъжника. В хода на новообразуваното изпълнително дело № *******/ 2025 г. по описа на ЧСИ *******, рег. № ******, погасителната давност била прекъсната за последно на 11.03.2025 г. с налагането на запор на банкови сметки на длъжника. С оглед гореизложеното, в процесния случай кредиторът не бездействал, като били депозирани регулярно молби за изпълнителни действия, които поддържали висящността на изпълнителното производство и прекъсвали срока на погасителната давност. Сочи също така, че ищцовата страна не била съобразила удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28.03.2020 г„ в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спирали да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Сългасно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължавали да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. При условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като моли такова да бъде евентуално присъдено в минимален размер. В съдебно заседание страната не се представлява, но взема писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 13.11.2012 г., издаден по частно гр. дело № 17902/ 2012 г. на ПРС, III бр. с-в, ищецът е бил осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, следните суми: сумата от 1 935, 40 лева- главница по договор за потребителски кредит без обезпечение, сумата от 84, 13 лева- договорна лихва за периода 15.12.2011 г.- 06.11.2012 г., сумата от 111, 42 лева- наказателна лихва за периода 15.12.2011 г.- 06.11.2012 г., законната лихва върху главницата от 07.11.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото от общо 278, 34 лева.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист кредиторът е образувал против ищеца изпълнително дело № *******/ 2012 г. по описа на ЧСИ *******, рег. № ******, за принудително събиране на присъдените суми. Още с молбата за образуване на делото взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Извършени са справка от НБД „Население“, справка от НАП, от ТР, справка ИКАР за имущество на длъжника, справка от Служба по вписвания, справка за МПС, като исканата информация е постъпила от съответните органи. Изпратена е и ПДИ, получена от длъжника на 11.02.2013 г.

Направени са и запитвания до банки за наличие на банкови сметки на длъжника. На 27.04.2025 г. е изпратена и ППИ, връчена чрез залепване на уведомление на адреса на 3 длъжника, поради неоткрИ.ето му там. С разпореждане на ЧСИ от 22.02.2017 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. Връчена е ППИ на пълномощник на длъжника на 12.02.2018 г., като са изпратени и запорни съобщения до банки. С молба от 02.04.2018 г. ответникът е поискал да бъде конституиран по делото като нов взискател, във връзка със сключен договор за цесия от 31.01.2018 г. Длъжникът е уведомен за това, отново чрез пълномощника си на 21.06.2018 г. Изпратена му е била и нова ППИ за опис на движими вещи, получена пак от пълномощника на 02.10.2019 г. Длъжникът е упълномощил нов пълномощник, който е поискал прехвърляне на делото на ЧСИ с район- гр. София, предвид извършена смяна на постоянния адрес на длъжника, но искането е оставено без уважение на основание чл. 427 ал. 4 от ГПК. С разпореждане на ЧСИ от 06.08.2021 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. Пълномощникът на длъжника е поискал и е получил копие от цялото изпълнително дело до момента на 26.08.2021 г. ППИ за този опис обаче не е била връчена на длъжника, поради ненамирането му, като видно от печата на връчителя лицето е търсено на 10.08.2021 г., на 19.08.2021 г. и на 04.09.2021 г. Пълномощникът на длъжника на 04.05.2023 г. отново е получил копие от изпълнителното дело. Издадено му е и удостоверение за дълга, получено също на 04.05.2023 г. С молба от 25.09.2023 г. пълномощникът на длъжника е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като искането е уважено с постановление на ЧСИ от 24.10.2023 г., страните са уведомени, а взискателят си е получил изпълнителния лист.

По същия лист с молба на ответника от 12.02.2025 г. е образувано ново изпълнително дело № *******/ 2025 г., също по описа на ЧСИ *******, рег. № ******. И тук с молбата за образуване на делото взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Направени са запитвания за установяване на имотното състояние на длъжника- от НАП/НОИ, АВ, МРРБ, БНБ, мобилни оператори. До длъжника е изпратена и ППИ, получена лично на 14.05.2025 г. Нов пълномощник на длъжника е поискал с молба от 28.05.2025 г. прекратяване на изпълнителното дело, но ЧСИ с разпореждане от 13.06.2025 г. му е отказал.

Във връзка с издадена по настоящото дело обезпечителна заповед, с разпореждане на ЧСИ от 25.07.2025 г. изпълнителното производство е спряно.

Препис от горните две изпълнителни дела е приложен по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесните 4 вземания, за които е издаден изпълнителният лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срок- настоящата хипотеза, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.