Определение № 823 от 14.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 823 гр. Ловеч, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500536 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ТравелРефънд АпС“, *********, със седалище и адрес на управление: **** против разпореждане № 2411/01.09.2025 г., по ч.гр.д. № 1057/2025 г. на РС Тетевен, с което заявлението на частния жалбоподател против „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България“ КЧТ, *********, е отхвърлено изцяло за посочените в него суми.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване при нарушение на съдопроизводствните правила, като се изразява несъгласие с изводите на съда относно: отричане правосубектността да длъжника, при ясното означение в заявлението както на данните по регистрация на клона в България, така и на данните по регистрация на дружеството в Унгария; неправилно позоваване на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, при несъобразяване, че в случая правоотношението е възникнало чрез регистрирания в България клон; неясно формулирана в диспозитива на разпореждането воля, доколкото съдът едновременно оставя без разглеждане и отхвърля заявлението. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за задължаване на съда да издаде заповед за изпълнение за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 02.09.2025 г., в който ден частната жалба е подадена, видно от положения върху нея щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

1

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От фактическа страна се установява, че със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за съответните суми, като в обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за въздушен превоз с резервационен номер *******, полет W64*** от 12.02.2023 г. по направление М. – С., с пътник М.И., че същите съставляват обезщетение по чл. 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 за изпълнен със закъснение полет и за забавено изпълнение, в размер на законната лихва, както и че те са прехвърлени от пътника М.И. на заявителя „ТравелРефънд АпС“ с договор за цесия от 14.02.2023 г., за което длъжникът е уведомен на 11.03.2023 г., когато му е връчена поканата за доброволно изпълнение.

В заявлението длъжникът е означен като „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № ***********, дан. Номер 2664****-2-44, със седалище и адрес на управление: ****, чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България“ КЧТ, *********, със седалище и адрес на управление: ****.

С разпореждане № 2411/01.09.2025 г., по ч.гр.д. № 1057/2025 г. на РС Тетевен, съдът е оставил без разглеждане и отхвърлил в цялост заявлението по чл. 410 ГПК, с решаващ мотив, че клонът на търговското дружество не е юридическо лице и че аргумент от чл. 17а, ал. 6 ТЗ няма самостоятелност за предявяване от или към него на граждански искове, вкл. да е страна в заповедното производство.

От правна страна съдът приема следното:

Разпореждането е неправилно. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена против „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, действащо чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България“, което дружество е означено като длъжник по заявлението. След като длъжникът по заявлението е посочен с едновременно както с правно индивидуализиращите белези на дружеството по регистрацията му в ****, така и с тези на неговия клон, вписан в Търговския регистър на Република България, не би могло да се приеме, че липсва правен субект, срещу когото да се издаде заповедта за изпълнение.

Когато клон на чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон, се вписва в търговския регистър (чл. 17а ТЗ), правосубектно е чуждестранното дружество, а не вписаният клон, поради което и именно чуждестранното юридическо лице се явява легитимирано да отговаря за задължението по процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение. Посочването на регистрирания в страната клон е с оглед обосноваване наличието на една от изискуемите по чл. 411, ал.

2, т. 4 и т. 5 ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника - юридическо лице по териториален признак.

Разгледано по същество заявлението за издаване на заповед за изпълнение отговоря на законовите изисквания. Заявителят е индивидуализирал претендираните вземания по основание и размер, като наред с това е изложил твърдения за тяхното прехвърляне и за съобщаване на цесията. Заявената претенция попада сред изброените в чл. 410 ГПК и е подсъдна на районния съд.

2

Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението. Освен за тях, заповед следва да се издаде и за съдебните разноски пред двете инстанции, както следва: 21,25 лв. - държавна такса по ч.гр.д. № 1057/2025 г. на РС Тетевен и 12,75 лв. – държавна такса по ч.гр.д. № 536/2025 г. на ОС Ловеч.

Приложеният към заявлението договор за правна помощ не удостоверява заплащане на означеното в тях адвокатско възнаграждение въобще, вкл. с начислен ДДС. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

След като е регистриран по ЗДДС, адвокатът е задължен да издаде фактура (чл. 113, ал. 1 ЗДДС). Документирането на доставките между данъчно задължени по ЗДДС лица се извършва с изброените в чл. 112 ЗДДС документи – фактура, известие към фактура и протокол. Без издаване на някой от тези документи, не би могло да се приеме надлежно удостоверяване на данъчното събитие – предоставяне на услуга от адвоката в полза на застрахователното дружество, доколкото получателят и доставчикът на услугата са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3 ЗДДС. Доставчикът на услугата (адвоката/адвокатското дружество) може да не издаде фактура, когато получателят на адвокатската услуга е данъчно незадължено физическо лице, (чл. 113, ал. 3, т. 1 ЗДДС), какъвто статут заявителят не притежава. Сама по себе си фактурата не доказва плащането на възнаграждението, но тя служи за доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока, или за получаване на авансово плащане (чл. 113, ал. 1 ЗДДДС). Като първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗСч фактурата е носител на информация за регистрирана стопанска операция, с която следва да се обвърже издаденият документ за извършено плащане по операцията - касов бон или разписка. При липсва на такъв документ, не би могло да се приеме, че сам по себе си договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за заплатена сума. В това се проявява доказателственото значение на фактурата относно заплащането на адвокатското възнаграждение. В задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР-6-13-ОСГТК, т. 1, се разглежда въпросът дали договорът за правна помощ има характер на разписка, когато в него е означено, че сумата е платена в брой, но не и документалната обоснованост на извършеното в този случай плащане, при липсата на издаден документ по чл. 112 ЗДДС, когато адвокатът/адвокатското дружество са регистрирани по ЗДДС. Ето защо представянето на фактура, издадена от адвоката за доставена на заявителя адвокатска услуга, се явява е необходимо за доказване на претендираните разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2411/01.09.2025 г., по ч.гр.д. № 1057/2025 г. на РС Тетевен и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на „ТравелРефънд АпС“, *********, със седалище и адрес на управление: **** против „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, вписано в регистъра на дружествата под № ***********, дан. Номер 2664****-2-44, със седалище и адрес на управление: ****, действащо чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон 3

България“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** за заплащане на следните суми: 782,33 лв. – главница, представляваща обезщетение по Регламент/ЕО/ № 261/2004 на Съвета за изпълнен със закъснение на полет W64*** от 12.02.2023 г. по направление М. – С., с пътник М.И., прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 14.02.2023 г.; 252,77 лв.

– обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от 22.03.2023 г. до 28.08.2025 г., за законната лихва върху главницата от 29.08.2025 г. до окончателното й изплащане, както и за 21,25 лв. - държавна такса по ч.гр.д. № 1057/2025 г. на РС Тетевен и 12,75 лв. – държавна такса по ч.гр.д. № 536/2025 г. на ОС Ловеч.

ВРЪЩА делото на Районен съд Тетевен за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 823 гр. Ловеч, 14.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500536 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ТравелРефънд АпС“, *********, със седалище и адрес на управление: **** против разпореждане № 2411/01.09.2025 г., по ч.гр.д. № 1057/2025 г. на РС Тетевен, с което заявлението на частния жалбоподател против „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Лтд, чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. - клон България“ КЧТ, *********, е отхвърлено изцяло за посочените в него суми.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване при нарушение на съдопроизводствните правила, като се изразява несъгласие с изводите на съда относно: отричане правосубектността да длъжника, при ясното означение в заявлението както на данните по регистрация на клона в България, така и на данните по регистрация на дружеството в Унгария; неправилно позоваване на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, при несъобразяване, че в случая правоотношението е възникнало чрез регистрирания в България клон; неясно формулирана в диспозитива на разпореждането воля, доколкото съдът едновременно оставя без разглеждане и отхвърля заявлението. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за задължаване на съда да издаде заповед за изпълнение за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 02.09.2025 г., в който ден частната жалба е подадена, видно от положения върху нея щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

1

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От фактическа страна се установява, че със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за съответните суми, като в обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за въздушен превоз с резервационен номер *******, полет W64*** от 12.02.2023 г. по направление М. – С., с пътник М.И., че същите съставляват обезщетение по чл. 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 за изпълнен със закъснение полет и за забавено изпълнение, в размер на законната лихва, както и че те са прехвърлени от пътника М.И. на заявителя „ТравелРефънд АпС“ с договор за цесия от 14.02.2023 г., за което длъжникът е уведомен на 11.03.2023 г., когато му е връчена поканата за доброволно изпълнение.

Разпечатката съдържа 52 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13a2e788-b0c7-4da3-832a-20a5b48c8895