Решение № 1337 от 06.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20231100104905 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 26.04.2023 г. К. К. е заявил, че на 27.06.2012 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 354а, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК и чл. 321, ал. 3, връзка с ал. 1 от НК. Спрямо К. К. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, която по-късно е била изменена в парична гаранция. На 17.09.2020 г. е влязла в сила оправдателна присъда по обвиненията, повдигнати срещу К. К..

[2] От незаконното обвинение К. К. е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 100 000,00 лева. Обвинението е: довело да раздяла с жена му; отдалечило е приятелите му от него; възпрепятствало го е да започне работа; причинило му е здравословни проблеми – високо кръвно, депресивни състояния, отслабване. Ответникът Прокуратурата на Република България 1

(Прокуратурата) не е заплатила на К. К. обезщетение. Затова К. К. моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение плюс законна лихва от 27.06.2012 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

2. На ответника

[3] Прокуратурата е подала писмен отговор, с който е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че:

1. в досъдебната и съдебната фаза делото е протекло в разумни срокове;

2. мярката за неотклонение задържане под стража, взета спрямо К. К., не е била отменена като незаконна, а от 04.02.2016 г. до 17.09.2021 г. той е бил без мярка за неотклонение;

3. К. К. не е претърпял вреди от незаконното обвинение, а търсеното обезщетение е прекомерно;

4. К. К. е бил осъден за престъпление по чл. 321 от НК по друго наказателно производство, по което също е била взета мярка за неотклонение задържане под стража спрямо него;

5. законна лихва се дължи не от привличането на ищеца като обвиняем, а от влизане в сила на оправдателната присъда - 17.09.2021 г.

Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 6267).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[4] Не се спори, че К. К. е бил роден на 29.01.1969 г. Той е имал син – свидетелят К. К. – с чиято майка е бил разделен. И К. К., и К. К. тогава са живеели в София, излизали са и са прекарвали доста време заедно (показанията на свидетеля К., л. 92-93).

2

[5] През 2010 г. Специализираната прокуратура е привлякла К. К. като обвиняем по досъдебно производство (ДП) 218/2010 г., пр. пр. СП-6756/2010 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, връзка с чл. 354а, ал. 1 от НК. На 16.10.2010 г. по ДП 218/2010 г. спрямо К. К. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, която е била изменена на 28.10.2010 г. в парична гаранция (справките, л. 71-72). По това време по настояване на майка си свидетелят К. е прекъснал всякакъв контакт с баща си К. К. (показанията на свидетеля, л. 92-93).

[6] На 27.06.2012 г. Специализираната прокуратура е привлякла К. К. като обвиняем по ДП 13/2013 г. на БОП Бургас, пр. пр. 498/2012 г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, връзка с чл. 354а, ал. 1 от НК. На 29.06.2012 г. спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, която на 25.01.2013 г. е била изменена в парична гаранция (удостоверението, л. 89-90).

[7] На 19.02.2019 г. е влязло в сила споразумение между Специализираната прокуратура и К. К., по което той се е признал за виновен по обвинението, повдигнато му по ДП 218/2010 г. (удостоверението, л. 89-90; справката, л. 70). През тази година свидетелят К. е навършил 18 г. и е възстановил контакта с баща си К. К., но отношенията им не са били толкова близки, както преди привличането на К. К. към наказателна отговорност (показанията на свидетеля К., л. 92-93). На 17.09.2021 г. е влязла в сила присъда на Специализирания наказателен съд, с която съдът е признал К. К. за невиновен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по ДП 13/2012 г. (присъдите, л. 8-25; решението, л. 2658).

[8] Не се спори, че Прокуратурата не е изплащала на К. К. обезщетение. К. К. е заплатил: 10,00 лева държавна такса (л. 7); 1 000,00 лева на адвокат (л. 7). Прокуратурата не е направила разноски по делото.

3

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[9] К. К. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

[10] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, в два случая. Първо, когато лицето бъде оправдано. Второ, когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: 1. деянието не е извършено от лицето; 2. извършеното деяние не е престъпление; 3. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

[11] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. К. К. да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него;

2. К. К. да е бил оправдан;

3. той да е претърпял вреди от наказателното производство, образувано срещу него;

4. Прокуратурата да не е заплатила на К. К. обезщетение за вредите.

[ 1 2 ] Съдът установи, че К. К. е бил обвинен в извършване на престъпление. Съдът установи също, че К. К. е бил оправдан по повдигнатото 4 му обвинение. К. К. е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение. Прокуратурата не е заплатила на К. К. обезщетение за претърпените вреди.

[13] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът следва да определи размера на обезщетението, което се дължи на К. К..

[14] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

4. продължителността на наказателното производство (като период от време);

5. вида на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

[15] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1. има ли разгласяване чрез медиите;

2. има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;

3. конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г. [1]).

[16] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, 5 постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко[3].

[17] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца [4]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към поранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната .

[18] Към момента на образуването на наказателното производство срещу К. К., той е бил на 45 години. Престъплението по чл. 323, ал. 3, т. 2 от НК се наказва с лишаване от свобода от три до 10 години, а наказателното производство срещу К. К. за това престъпление е продължило девет години, два месеца и 20 дни. К. К. е бил задържан под стража шест месеца и 26 дни.

[19] Още през 2010 г., когато К. К. е бил привлечен като обвиняем за друго престъпление, за което той се е признал за виновен през 2019 г., той е ограничил контакта си със сина си поради настояването на майката.

Наказателното производство не е било отразявано в медиите.

6

[20] Съдът откри три решения на ВКС, чийто предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от незаконни обвинения по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК. ВКС е определил обезщетения от по 10 000,00 лева във всяко едно от тези три решения. Решенията са:

- 50 087-2023-III Г. О. по гр. д. 3 431/2021 г. за наказателното производство, започнало на 02.06.2010 г. и продължило до 12.04.2019 г.[5];