Определение № 440 от 10.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Кюстендил, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

ЙОАНА Н. ТАКОВА като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20231500500516 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Депозирана е молба вх. № 2442/31.05.2024 г. от И. Г. С., ЕГН **********, И. П. С., ЕГН ********** и Д. П. С., ЕГН **********, и тримата с адрес в с. С, ул. „П №*** чрез пълномощника адв. Р. М. от САК, със съдебен адрес: гр. С, ул. Ц.А, ет.*** съдържаща искане за изменение и допълване на постановеното по делото Решение № 102 от 30.04.2024 г., в частта му за разноските.

С молбата се заявява искане за изменение на въззивното решение, с което съдът е приел, че разноски в полза на страните не се дължат с оглед изхода на спора, като в полза на адв. М. бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 10 220 лв. с вкл. ДДС, изчислени на база чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба № 1 за МРАВ, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Искането се обосновава с обстоятелството, че адвокатът е осъществил процесуално представителство в полза на трите страни в производството не само във връзка с депозираната от тяхно име въззивна жалба, но и по защита срещу жалбата на ответното дружество.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Т*** Б .д. АД чрез пълномощника юрисконсулт Е.Д е възразила срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, доколкото във въззивното производство не са били представени нови пълномощни.

Искането за изменение и допълване на решението в частта за разноските е допустимо като направено от легитимна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Представен по делото е списък по чл. 80 ГПК /спр. л.57/.

Разгледано по същество, съдът го намира за основателно по следните съображения:

Производството пред Окръжен съд - Кюстендил е образувано по постъпила въззивна 1 жалба от „Т ***Б.д. АД чрез пълномощника юрисконсулт Е.Д, насочена против Решение № 371/02.08.2023 г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 27 по описа за 2023 г. на същия съд, в частта, в която РС – Дупница е осъдил „Т*** Б.д. АД да заплати на И. Г. С., И.

П. С. и Д. П. С., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на приета с разпореждане № 22 от 02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр.

Кюстендил трудова злополука, станала на 23.05.2022 г. и довела до смъртта на П.Т. С. на 06.06.2022 г., в размер на по 40 000 лв. за всеки от тримата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.01.2023 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещните страни по въззивната жалба И. Г. С., И. П.

С. и Д. П. С. /ищци в първоинстанционното производство/ чрез пълномощника им адв. Р. М., са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, с който изразили становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и оспорват изложените в нея оплаквания, както и насрещна въззивна жалба, насочена срещу първоинстанционното решение, в частта му, в която са отхвърлени предявените от тях искове за сумата над присъдените по 40 000 лв. за всеки един от ищците до пълния предявен размер от по 50000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба.

С постановеното по делото Решение № 102 от 30.04.2024 г. въззивният съд е потвърдил Решение № 371/02.08.2023 г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№ 27 по описа за 2023 г. на същия съд, с което „Т*** Б.д. АД е осъдено да заплати на И. Г. С., И.

П. С. и Д. П. С., обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на приета с разпореждане № 22 от 02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр.

Кюстендил трудова злополука, станала на 23.05.2022 г. и довела до смъртта на П.Т. С. на 06.06.2022 г., в размер на по 40 000 лв. за всеки от тримата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.01.2023г. и исковете за обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над уважения размер до претендирания от 50 000 лв. от всеки от тримата ищци, като неоснователни.

В мотивите на въззивното си решение, окръжният съд е посочил, че с оглед изхода на спора на страните не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция.

В рамките на развилото се въззивно производство тримата ищци - въззивници, същевременно и въззИ.еми, са били представлявани от процесуалния си представител по пълномощие адв. Р. М., като своевременно с отговора на въззивната им жалба, както и с насрещната им въззивна жалба/ същите са поискали присъждане на сторените в производството разноски, вкл. за адвокатски хонорар за извършвано процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция.

В първоинстанционното производство са представени 3 броя пълномощни, с които адв. Р. М. е упълномощена от всеки от тримата ищци, поотделно, за осъществяване на процесуално представителство и защита по всички съдебни производства, до окончателното им завършване във всички инстанции, като пълномощните не са ограничени със срок /спр. л.

5-10 от гр. д. № 27/2023 г. по описа на ДнРС/, предвид което наведеното възражение от 2 насрещната страна за липса на учредена представителна власт за въззивното производство е неоснователно.

По делото са представени три договора за правна защита и съдействие от 01.07.2023 г., сключени между адв. Р. М. и всеки от ищците, поотделно /л. 59, 60 и 61 от в.г.д. № 516/2023 г. по описа на КнОС/ с предмет: изготвяне и подаване на въззивна жалба и/или отговор на въззивна жалба срещу решение № 371/2023 г. по гр. д. № 27/2023 г. по описа на РС Дупница, и осъществяване на процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция. В договорите е посочено, че възнаграждението се определя при условията на чл.

38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3, 4 и т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ с начислен ДДС. Процесуалният представител е представил и доказателства за регистрация по ДДС /л. 58 от делото/.

Разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. И в двата случая се присъждат всички направени разноски съразмерно уважената или отхвърлената част от иска.

Посочените правни норми намират приложение и във въззивното производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед различния размер на обжалваемия интерес, напр. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разноски с оглед необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени действия.

Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК /в този смисъл определение № 336/07.05.2013 г. по ч.т.д. № 638/2012 г. на ВКС/.

Видно от гореизложеното адв. М. е осъществила процесуално представителство и защита в полза на всеки от тримата ищци в производството по в. гр. дело № 516/2023г. на Окръжен съд - Кюстендил, както във връзка с подадената от тях насрещна въззивна жалба, така и срещу въззивната жалба на Т*** Б .д. АД.

Обжалваемият интерес се формира не само от размера на претенцията, в защита, на която е подадена собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията на противната въззивна жалба, срещу която страната се е защитавала. Правилото на чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК, представлява съобразяване както на уважена спрямо отхвърлена част на собствената, така и на уважена спрямо отхвърлена част на противната въззивна жалба /Определение № 28/26.01.2021 г. по ч.г.д. № 4596/2019 г. на ВКС/.

Адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, при субективно 3 съединение на искове, се определя върху обжалваемия интерес, съобразно правилото на чл.

7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при всеки от разгледаните искове /в този смисъл определение № 50051/29.11.2023г. по ч.т.д. № 1934/2022 г. на ВКС/. В случая решението е обжалвано от всеки от тримата ищци, както и от ответното дружество спрямо всеки от тримата ищци, по идентичен начин.

Така, при обжалваем интерес на въззивното решение, по иска на И. Г. С., в частите, с които е уважен искът за сумата от 40 000 лв., както и в частта, с която е обжалван за разликата над 40 000 лв. до 50 000 лв., общият обжалваем интерес е 50 000 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху общия обжалваем интерес от 50 000 лв., или сумата на адвокатското възнаграждение е 4 650 лв. без вкл. ДДС. С оглед успешно защитения интерес /уважения от въззивния съд размер/, спрямо обжалваемия интерес, дължимото адвокатско възнаграждение на осъществилия представителство на И. С. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. е в размер на 3 720 лв. без ДДС, или 4 464 лв. с вкл. ДДС.

При прилагане на горепосочения начин на изчисление на разноски за процесуалното представителство и спрямо И. П. С., респ. Д. П. С., общо дължимото възнаграждение за тримата представлявани от адвокат М., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, следва да бъде 13 392 лв. с вкл. ДДС. Адв. М., в молбата по чл. 248 от ГПК е посочила общ размер 10 220 лв. с вкл. ДДС, като съобразявайки принципа на диспозитивното начало, искането за изменение и допълване на постановеното решение в частта за разноските, се явява изцяло основателно.

С оглед на изложеното и на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 102 от 30.04.2024 г., постановено по в. гр. дело № 516/2023 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, в частта му за разноските, КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Решение № 102 от 30.04.2024 г., постановено по в. гр. дело № 516/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил , като

ОСЪЖДА „Т*** Б.д. АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.

Г.с., общ. Б.***, обл. К, да заплати на адв. Р. И. М. от САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС № *******, с адрес на упражняване на дейността: гр. С. ул.

Ц.А №*** 1, ет. 4, сумата от 10 220 лв. с вкл. ДДС - дължимо адвокатско възнаграждение съгл. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. з а въззивното производство по в . гр.дело № 516/2023г.по описа на Окръжен съд - Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд на Република България.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5