Решение № 378 от 15.08.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Пещера, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100048 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Т. Т. срещу НЕК ЕАД Предприятие „Язовири и каскади“ - за признаване за незаконосъобразна на издадена от изпълнителния директор на „Национална електрическа компания“ ЕАД Заповед № ЧР-0181/06.01.2025г., за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“, и нейната отмяна.

Твърденията на ищеца са, че заема длъжност „торкретист, сондьор“ в Ремонтна базаБатак към предприятие „Язовири и каскади“ на „Национална електрическа компания ЕАД“, като в това му качество е наказан дисциплинарно със „забележка“, със Заповед № ЧР-0181/06.01.2025г., издадена от ИД на НЕК ЕАД – за извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.9 от КТ във вр. с т.11.2.8 от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството. Заповедта се описва като незаконосъобразна. Сочи се, че тя не е мотивирана съобразно изискването на чл. 195, ал.1 КТ, тъй като в нея липсва ясно описание на нарушението, включително дата на извършването му, като в тази връзка – на наказаният са били формално изискани обяснения по случая, без той да може да разбере за какво.

Твърди се, че заповедта е издадена въз основа на невръчени на служителя документи, с чието съдържание той не е запознат; а също - че му е връчена след изтичане на срока по чл.

194, ал.1 КТ – с доводи, че по същия случай има подаден сигнал до Районна прокуратура – Пазарджик от дата 09.05.2024г. Поддържа се, че от страна на ищеца не е извършено дисциплинарно нарушение и такова не е доказано. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № ЧР-01-81/06.01.2025г., издадена от ИД на НЕК ЕАД като незаконосъобразна. Претендират се и разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответната страна счита претенцията и доводите на ищеца за неоснователни. Според ответника ищецът е негов служител на длъжност „торкретист-сондьор“, но в Ремонтна база-Сестримо към предприятие „Язовири и 1 каскади“ на „Национална електрическа компания ЕАД“. Твърди се, че в доклад от 19.11.2024г. на директора на Дирекция „Административна“ в НЕК ЕАД били констатирани несъответствия в количествата изразходвано и заредено гориво на пет служебни моторни превозни средства на дружеството, едно от които – поверено за управление на ищеца. В тази връзка се поддържа, че на 10.12.2024г. е поискано обяснение от Д. Т. относно „ден“ в който има информация за заредени 38 литра гориво, а според анализираните справки са налични едва 6 литра. При съображения, че служителят не отговорил на поставените в изисканото обяснение въпроси, се сочи, че спрямо него е издадена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, връчена му при условията на отказ... От страна на ответника се отрича заповедта да е мотивирана посредством препращане към доклада от 19.11.2024г., за който се твърди и че не съдържа информация – различна от писмото, с което са изискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от представения трудов договор № 219981/01.07.2020г. и допълнителните споразумения към него, се установява, че страните са в трудово правоотношение, като ищецът заема длъжността „торкретист, сондьор“ в ремонтна база към предприятие „Язовири и каскади“ на „Национална електрическа компания“ ЕАД. Съгласно приложеното по делото Разпореждане № 46/07.11.1991г. на Министерски съвет (т.15 – л.131), и приложените устави на дружеството (чл. 30, ал.3) – след преобразуване, по смисъла на чл. 123, т.1 от КТ – именно НЕК ЕАД е придобило качеството на работодател на ищеца.

От Доклад с № ЦУ-05-3466/19.11.2024г. по описа на ответното дружество (л.65) се установява, че още на 19.11.2024г. на ИД на НЕК ЕАД е било докладвано от Директора на Дирекция „Административна“ в дружеството – за установено несъответствие при зареждането с гориво (извършено неясно кога) на служебни автомобили, изразяващо се в частично зареждане не само в резервоарите на колите, но и в туби. Сред автомобилите е посочен и такъв с рег. № РА9138АН, за който се твърди, че на така и непосочената дата на зареждането му (с 6 литра от общо отчетени по справка на бензиностанцията 20 литра), е бил управляван от ищеца.

От представените Заповеди с № ЯРБ-ЗРД-36/28.06.2023г. и № ЯРБ-ЗРД56/17.05.2024г. на ръководител ПП РБ „Батак“ при НЕК ЕАД (л.73, 74), се установява, че именно на ищецът е било служебно поверено да управлява автомобила с рег. № РА9138АН, със задължение да спазва Вътрешните правила за транспортно обслужване на НЕК ЕАД.

От съдържанието на атакуваната от ищеца Заповед № ЧР-01-81/06.01.2025г. на неговия работодател се установява, че в нея, като мотиви - буквално е пренесено съдържанието на доклада с № ЦУ-05-3466/19.11.2024г.

Съгласно разясненията, дадени с Решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г.

2 на ВКС, ІV г.о.; Решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на работника/служител.

В трайно установена съдебна практика на ВКС (Решение № 335/7.06.2024 г. по гр. д.

№ 4502/2023 г. на ВКС, 4 г.о., Решение по г. д. № 1835/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение № 436/1.12.2015т. по г. д. № 2666/2015 г. на IV г. о.; Решение № 213/8.10.2015 г. по г. д. № 7372/2014 г. на III г. о.) се приема, че заповедта следва да бъде ясно мотивирана по начин че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е наложено наказанието и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която се налага дисциплинарното наказание, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали налагането на наказанието е законосъобразно. Разяснено е още, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие (неизпълнение на възложени трудови функции), е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието (въведено в чл. 189, ал. 2 от КТ), да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказания работник или служител да се защити ефективно.

Абстрактното описание в атакуваната заповед на това, че в поверения за управление на ищеца автомобил по данни от системата били заредени с 14 литра (20л. - 6л.) по-малко от отчетеното по справка от бензиностанцията, само по себе си не представлява ясно посочване на нарушение, а дори и на нарушител, както това се изисква съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ. Нито е ясно посочено, дали именно Д. Т. е извършвал (или не е контролирал) зареждане, нито – да го е направил посредством отсипване на част от предназначеното за колата гориво в туба – в нарушение на отбелязаната в заповедта „т.11.2.8 от Правилник за вътрешния трудов ред на НЕК ЕАД“ (доказателства за каквото вътрешно правило така и не са ангажирани). Още повече – в заповедта или доклада, към който тя препраща (отново в несъответствие с изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ) изобщо не е посочена дата на извършване на формално констатираните от работодателя обстоятелства.

С оглед непосочването в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на 3 времето на извършване на нарушенията - не може да се направи и преценка за спазване изискването на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ, защото предвидените в същата обяснения, които работодателят е задължен да изиска от служителя преди налагане на наказанието, следва да са относно конкретизираните в заповедта нарушения с индивидуализиращите ги белези и време на извършването им (така Решение № 802 от 10.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2002 г., III г. о.). Парадоксално – в приложените от ответника доказателства (писмо № ЦУ-11.00.41-1/10.07.2024г. по описа на НЕК ЕАД - л.70) се откриват данни, относно дата на маркираното в заповедта несъответствие при зареждане на гориво, но изначалното неизпълнение на императивната разпоредба на чл. 195, ал.1 КТ не може да се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им.

Освен гореизложеното, което само по себе си е достатъчно за уважаване на иска, от представения по делото сигнал с № ЦУ-11.00.41/09.05.2024г. по описа на НЕК ЕАД до РППазарджик става ясно, че така и неописаните надлежно като нарушение обстоятелства са били известни на работодателя още към дата 09.05.2024г., а заповедта за дисциплинарно наказание е издадена на 06.01.2025г. – много по-късно от предвидените в разпоредбата на чл. 194, ал.1 КТ – до 2 месеца от откриване на нарушението.

При този изход на делото на ответника не се дължат разноски, а с оглед изрично заявената претенция на ищеца за присъждането на такива (л.115), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на последния следва да му се заплати сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение, чието плащане е удостоверено с приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л.7).

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Пещера дължимата държавна такса по предявения иск в размер на 50 лева, определена съгласно чл. 3 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наложеното на Д. Т. Т. с ЕГН ********** със Заповед № ЧР-0181/06.01.2025г. на Изпълнителния директор на „Национална електрическа компания“ ЕАД, дисциплинарно наказание „забележка“ - като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Национална електрическа компания“ ЕАД, с ЕИК:000649348, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул.

„Триадица“ № 8, да заплати на Д. Т. Т. с ЕГН **********, сумата от 1000/хиляда/ лева, представляваща направени от него разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Национална електрическа компания“ ЕАД, с ЕИК:000649348, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул.

4

„Триадица“ № 8, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Пещера сумата от 50,00 лева, представляваща дължима държавна такса по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

5