Решение № 15 от 06.01.2021, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 15 06.01.2021 г. град Бургас

Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на девети декември две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Диана Ганева като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 879 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 19б, ал. 6 от Закона за водите (ЗВ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Община Камено, с ЕИК ********* и адрес: гр. Камено, ул. „Освобождение“ № 10, представлявана Ж. В. В.-кмет на общината против Заповед № РД-09-97/22.04.2020 год. на Областен управител на област Бургас, с която на основание чл. 19б, ал. 5, т. 1 от ЗВ е отказано приемането на дарение, предложено от Община Камено на язовир „До селото“, находящ се в поземлен имот № *** по КККР на с. Винарско с площ от 37, 571 дка, актуван с Акт за публична общинска собственост (АПОС) № 2028/24.01.2020год., предходен АПОС №6/15.05.1997г. на Община Камено. В жалбата са изложени доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни аргументи. В съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител – адвокат Живко Б. от Адвокатска колегия Бургас поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Ангажира допълнителни доказателства и претендира разноски.

Ответникът –

Областен управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Н. М. оспорва жалбата, като неоснователна. Ангажира допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-техническа експертиза, представя подробни писмени бележки по съществото на спора и претендира за присъждане на разноски.

Заинтересованата страна – Изпълнителен директор на държавно предприятие (ДП) „Управление и стопанисване на язовири“, не изпраща представител и не изразява становище.

Заинтересованата страна – Министър на икономиката и енергетиката не са явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 150 от АПК и е насочена срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По делото не се спори, че с решение по т. 25 от Протокол №40/27.09.2018г. на Общински съвет Камено (л.58-59) е дадено съгласие за безвъзмездно прехвърляне собствеността на язовири, публична общинска собственост, на държавата, сред които в т. 25 е посочен и язовир „До селото“, находящ се в поземлен имот № *** по КККР на с. Винарско. В решението, Общински съвет Камено е упълномощил кмета да предприеме всички правни и фактически действия по изпълнение на взетите решения, както и да внесе в Министерство на икономиката мотивирано предложение за промяна собствеността и предоставяне безвъзмездно на държавата на изброените язовири, в т.ч. и язовир „До селото“.

В изпълнение на така приетото решение, със заявление рег.№ 08-00-237/03.10.2018г. по описа на Министерство на икономиката (л.55-57), кмета на Община Камено е направил мотивирано предложение до министъра на икономиката за безвъзмездно прехвърляне на държавата на 5 броя язовири, общинска собственост. В заявлението е посочено, че общината не разполага с експертен капацитет/специалисти за поддържането им, наема външен изпълнител с граждански договор, не разполага с финансов ресурс за осигуряване на необходимите дейности по поддържането им, не разполага с финансови средства за проектиране и възстановяване на скъсаните язовирни стени.

Декларирано е, че към момента на подаване на заявлението всички язовири са общинска собственост, като не са отдадени на концесия и под наем.

С Протокол от

03.02.2020г. на комисия назначена със Заповед № РД-10-165/ 08.10.2019г., доп. със Заповед № РД-10-196/11.12.2019г. на Областен управител на област Бургас (л.9) е направена проверка на документите за язовир „До село “, разположен в имот с идентификатор *** по КККР (№ 000002 по КВС) за землището на с. Винарско с площ от 37.576 дка, дължина на язовирната стена 150м. с оператор на язовира Г.

Г.. След анализ на приложените към преписката документи, в т.ч. и тези приложени към заявлението на кмета на Община Камено и след станалите разисквания, комисията е излязла със следното становище: съоръжението не е язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена не попада в границите на предложения имот.

Предвид така констатираното, със Заповед № РД-09-97/22.04.2020г., Областния управител на област Бургас, на основание чл.19б от ЗВ, е отказал приемане на дарението, предложено на община Камено на язовир „До селото“, находящ се в поземлен имот № *** по КККР на с. Винарско с площ от 37, 571 дка. В мотивите на заповедта е посочено, че предложеният поземлен имот не представлява язовир, а част от такъв, тъй като язовирната стена не попада в своята цялост в имота, актуван от общината. В този смисъл е направено позоваване на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ, в която е дадено легално определение на понятието „язовир“, както и на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която водостопанската система „язовир“ следва да бъде представена в границите на един поземлен имот, в който да се включат водния обект, язовирната стена и прилежащите й съоръжения. В заключение е посочено, че констатираното не съставлява пречка Община Камено да предложи безвъзмездното прехвърляне на язовира повторно, след актуване на земята, върху която е разположена водостопанската система в цялост при съобразяване на посочените правни норми.

По искане на процесуалния представител на ответника, в хода на съдебното дирене е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която съда кредитира изцяло, като обективно и пълно. В отговор на поставен въпрос, вещото лице е посочило, че още при създаването на КВС и после пренесено в кадастралната карта е допусната явна фактическа грешка при отразяване на контурите на язовира – неговия воден обем, стена и преливник. Язовирът е разположен върху няколко имота (общо 4), по описан в заключението начин, като видно от изготвената в заключението таблица, част от имотите са общинска собственост (частна общинска и публична общинска). В хода на съдебното производство, при разпита на вещото лице, същото е дало отговор, че по-голяма част от имота, предмет на дарението, попада в язовира –водният обем, част от стената и част от преливника, но част от съоръженията са извън процесния имот, както е показано на Приложение 1 към заключението.

Предвид събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

В жалбата е развита тезата за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорената заповед, изразяващо се в неспазване на едномесечния срок по чл.

19б от ЗВ, в който областния управител следва да се произнесе дали приема дарението или не. Съдът не споделя това възражение, като съображенията за това са следните:.

В случая, действително, заповедта е издадена след указания в чл. 19б, ал. 1 от ЗВ едномесечния срок, но така констатираното не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива. Това е така, защото този срок е инструктивен, като посочването му в закона цели бързото постигане на целите на същия, но не отнема възможността на областния управител и след изтичането му да издаде акт, с който да приеме или да откаже дарението на предложения язовир. В този смисъл по-късното произнасяне на областния управител не ограничава правата на общината, в т.ч. и правото на оспорване. В разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 от ЗВ е предвидено, че областният управител се произнася със заповед за приемане или отказ от дарението в едномесечен срок от получаването на решението на общинския съвет с приложените към него документи и уведомява кмета на общината, изпълнителния директор на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ и министъра на икономиката. В съответствие с цитираната норма, оспорената заповед на Областен управител на област Бургас е издадена от компетентен орган, с оглед правомощията му по чл. 19б, ал. 1 от ЗВ.

Настоящият съдебен състав намира, в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на издадената заповед на това основание. В съответствие с процедурите, предвидени в чл. 19а и чл. 19б от ЗВ е прието решение на общинския съвет за даване на съгласие да бъде предоставена безвъзмездно собствеността на процесния язовир на държавата, въз основа на което кмета на Община Камено е внесъл до министъра на икономиката (впоследствие препратено до Областния управител на област Бургас) мотивирано предложение за промяна на собствеността. Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма и е мотивирана, с оглед съдържащите се в нея фактически и правни основания.

Съгласно чл. 19б, ал. 5 от ЗВ, областният управител отказва да приеме дарението на язовир и връща предложението и придружаващата го преписка на съответната община, при наличието на една от следните предпоставки: заявеният за прехвърляне от общината воден обект не е язовир по § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, предложението се отнася за язовир, отдаден на концесия, или липсва акт за общинска собственост.

По делото не е налице спор, че за язовира е съставен акт за публична общинска собственост и същият не е отдаден на концесия. В процесния случай, областният управител е отказал да приеме дарението, като е формирал извод, че предлагания воден обект не представлява язовир по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ, а е част от такъв, доколкото язовирната стена не попада в цялост в предложения от Община Камено поземлен имот. В разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР към ЗВ е дадено легално определение на понятието „язовир“, съгласно което, язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства, в т.ч. и неоспореното от страните и прието от съда заключението на вещото лице се установява, че фактически съществуващия на място язовир е разположен в 4 поземлени имота - № 000002, № 000004, № 012011, №000029 всички по

КВС. От заключението на вещото лице се установява, че по-голяма част от имота, предмет на дарението, попада в язовира –водният обем, част от стената и част от преливника, но част от съоръженията са извън процесния имот, както е показано на Приложение 1 към заключението. С оглед на така установеното правилно и законосъобразно в оспорената заповед е формиран извод, че предложения за дарение обект не съставлява язовир, по смисъла на даденото от законодателя легално определение, а част от него. В този смисъл, обосновано ответникът е приел, че са налице основанията по чл. 19б, ал. 5, т. 1 от ЗВ за постановяване на отказ по направеното предложение и обжалваната заповед се явява издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Още повече, че обосновано в заповедта е посочено и че няма пречка да се направи повторно предложение за дарение, стига същото да е по отношение на цялата водостопанска система.

По изложените съображения, жалбата на кмета на Община Камено против оспорената заповед на Областен управител на област Бургас се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от процесуалните представители на жалбоподателя и ответника. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, както и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 550,00 лева, от които 450,00 лева платено възнаграждение на вещото лице и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 77, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.