Решение № 266988 от 16.12.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 16.12.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на втори декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЙНА МАРТИНОВА мл.с. ТЕОДОРА

КАРАБАШЕВА при секретаря М. Димитрова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13597 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 20217910/07.10.2020г. по гр.д. № 45526 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 38-ми състав П.НА

Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „*******е осъдена да заплати на Б.С.П., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Д.,*** сумите, както следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 5 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.09.2017г, до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от обвинение за извършване на престъпление по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК по досъдебно производство № 15068/2015г. по описа на 04-то РУ на МВР, пр.пр. № 24076/2014г. на СРП , за което е оправдан с влязло в сила

Присъда; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 110лв. , представляващи разноски по делото, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над

5000лв. до предявения размер от 20 000лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25147685/16.10.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - П.НА Р.Б.в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.

Посочило е, че не било установено ищецът в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнато обвинение да е претърпял вреди, справедливото обезщетение на които да е в размер от 5000лв. Не било представено психологическо изследване на ищеца за действително търпените от него вреди. Обвинението било повдигнато на 04.08.2016г., с решението от 12.09.2017г. на СРС ищецът бил оправдан. Срещу ищеца били водени и други наказателни производства, Прокуратурата била извършвала само правно-регламентирани действия. Не били събрани доказателства за период на търпени от ищеца вреди, както и че те са били претърпени само от процесното обвинение, съответно че са в причинно-следствена връзка с него. През процесния период срещу ищеца имало и други наказателни производства и не било установено процесните вреди да не са причинени от тях. Прокуратурата не била разпространявала информация за повдигнато обвинение. Не било установено какво е било състоянието на ищеца преди обвинението и така да се съпостави същото с това след обвинението. Размер на присъденото обезщетение бил изключително завишен, не съответствал на икономически условия в страната. В случая степента на увредата на ищеца била ниска.

Въззиваемият-ищец Б.С.П., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Установено било, че срещу ищеца било повдигнато обвинени, по което е оправдан, че през цялото време бил с мярка за неотклонение и така претърпял неимуществени вреди, справедливото обезщетение на които било не по-малко 5000лв.

Състоянието на ищеца преди и след обвинението било установено от събраните гласни доказателства.

Районният съд отграничил вредите от процесното обвинение с тези, търпени от тези по ДП ЗМ -15470/2010г. и по ДП –ЗМ-2333/2010г., намалено било чувствително обезщетението. Неправилно били игнорирани факти от СРС, че още на 17.06.2014г. била възложена проверка, събирани са доказателства от институции, с които ищецът работел, призован бил да дава обяснения и да предава документи неколкократно, съдебни заседания били 4. В случая обвинението било в период, в който се водели преговори с БАКБ за сключване на споразумение за разсрочка на плащания на дълга, за да се избегне фалит. Ищецът не бил осъждан и не познавал държавната принуда, станал обект на наказателно преследване при влошаване на отношенията със съдружника и подялба на имуществото още през 2009г. На 31.05.2012г. ищецът бил изключен като съдружник, едва на 23.07.2015г. било отменено изключването му, на 29.03.2013г. бил сменен като управител на дружеството, с образуването на наказателното дело БАКБ прекратило преговорите за преструктуриране на кредитната линия и обявил предсрочна изискуемост на дълга, новият управител взел решение за доброволна ликвидация, разходи се погасявали, активите превишавали задълженията. Това следвало да се съобрази от Прокуратурата преди да повдигне процесното обвинение.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2019691/10.07.2018г. на Б.С.П., ЕГН ********** срещу П.НА Р.Б., с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 20 000лв., ведно със законната лихва от 27.09.2017г., до изплащането й, представлящи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от повдигнато и поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл. 227б ал. 1 вр. с ал. 2 от НК за което е оправдан с влязла в сила на 27.09.2017г. Присъда по НОХД № 17953/2016г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13-ти състав. Навел е твърдения, че с

Постановление от 17.06.2014г. на СРП по пр.пр. № 24076 по описа за 2014г. била възложена проверка по сигнал на К.Д.М.за извършено от ищеца престъпление по чл. 227 б от НК, снети били обяснения включително от ищеца, изискани били документи както от ищеца, така и от НАП, БАБК, СГС, от счетоводна кантора, обслужваща Ф.”ООД, проверката не била пълна и вярна и така било образувано ДП № ЗМ-15344/2014г. по описа на 04-то РУ на МВР срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 227б, ал.

2 вр. с ал.1 от НК, ищецът бил разпитан 4 пъти и на 04.08.2016г. бил привлечен като обвиняем и му била определена мярка за неотклонение „подписка”. Това шокирало ищеца, защото на 31.05.2012г. бил изключен като съдружник от дружеството едва със съдебно решение на 23.07.2015г. било отменено това изключване, управителят бил сменен на 23.09.2013г., водели се тежки преговори с БАБК за преструктуриране на кредитна линия, защото дружеството имало повече активи от задължения. Опитите на новия управител да финализира споразумението с

БАБК, изтичане на давността за събиране на вземанията било взето решение дружеството да се ликвидира доброволно и бил назначен ликвидатор. Въпреки тези факти Прокуратурата внесла обвинителен акт, по който била постановена оправдателната присъда. Ищецът не бил осъждан, ползвал се с добро име, бил национален състезател по плуване, спечелил 130 медала , участвал в Олимпиада, бил член на управителния съвет на Плувен клуб „Левски”, член на Българската федерация по плуване, активно участвал за възстановяване на спортна слава на този спорт в България. Трудовата му дейност била в ресторантьорския бизнес, имал професионален авторитет, уважение, доходи, физическо и психическо здраве,топли семейни отношения на привързаност и взаимопомощ, бил скромен, приветлив, отзивчив към близки, познати и клиенти.

Повдигнато обвинение, мярка за неотклонение, възможност за осъждане му нанесло страдания , бизнесът и животът му били свързани с пътувания извън България, отсъствията били напрегнати от непредвидено призоваване по наказателното дело, непрекъснато бил под напрежение, срам от узнаване и страх от призоваване, явяване пред съда и евентуално осъждане.

Повдигнато обвинение и криминалистична регистрация възприел като предварително осъждане с тежка присъда. Посочил е, че изпитвал неудобство пред служители на БАБК, адвокатска кантора, свои служители и работници, чувствал се упрекван и унизен, изпитвал съмнението на хората от служебното си обкръжение.

Майка му и децата му узнали за обвинението и го упреквали и притеснявали с въпросите , като така го тревожели повече, ищецът станал нервен, имал главоболие и болки в ставите, избягвал разговори за обвинението, изпитвал несигурност за бъдещето си и това на близките си. Най-силни притеснения имал от колегите си, те разбрали за обвинението, защото го призовавали по телефонен номер на телефон в заведението , там получавал искания за представяне на документи, обвинителен акт, призовки. Ищецът бил изтощен психически, сринали се човешкото му достойнство, страдал и се измъчвал като опозорен и с тревожно напрежение за бъдещето си и на бизнеса си. Наказателното дело препятствало сключването на споразумение с БАБК. Имало и други наказателни производства срещу ищеца, но те били висящи към 14.08.2018г. и представените справки не били верни. Претендирал е разноски.

Ответникът – П.НА Р.Б., в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Посочила е, че не било установено ищецът в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнато обвинение да е претърпял вреди, справедливото обезщетение на които да е в размер от 20 000лв. Не било представено психологическо изследване на ищеца за действително търпените от него вреди. Обвинението било повдигнато на 04.08.2016г., с решението от 12.09.2017г. на СРС ищецът бил оправдан. Срещу ищеца били водени и други наказателни производства, Прокуратурата била извършвала само правно-регламентирани действия. През процесния период срещу ищеца имало и други наказателни производства и не било установено процесните вреди да не са причинени от тях. Прокуратурата не била разпространявала информация за повдигнато обвинение. Не било установено какво е било състоянието на ищеца преди обвинението и така да се съпостави същото с това след обвинението. Размер на присъденото обезщетение бил изключително завишен, не съответствал на икономически условия в страната. В случая степента на увредата на ищеца била ниска.

По делото са приети неоспорени от страните Постановление от 17.06.2014г. и от 04.08.2016г. , обвинителен акт на СРП по пр.пр. № 24076/2014г., протокол от 28.03.2017г., Решение от 12.09.2017г. по НОХД 17953/2016г. на СРС, НО, 13-ти състав и мотиви към него съгласно които на 17.06.2014г.

СРП е възложило извършването на проверка по материали по пр.пр. № 24076/2014г. по сигнал на К.Д.М.за данни за престъпление по чл. 227б от НК, на 16.08.2016г. на ищеца е връчено постановление за привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл. 227б ал. 2 вр. с ал.

1 от НК за това, че на 22.03.2013г. като управител и представляващ „Ф.”ООД след изпадане на дружеството в неплатежоспособност и установени непогасени изискуеми и ликвидни задължения към „Б.-А.К..Б.”АД по договор за кредитна линия от 21.01.2008г. в размер на 690 000лв. в 30-дневен срок от спиране на плащанията в периода от 19.02.2013г. до 21.03.2013г. не е поискал от съда да открие производство по несъстоятелност на дружеството, взета е мярка за неотклонение „подписка”, същата не е била отменена към 12.10.2016г., обвинителния акт е внесен в съда , образувано е НОХД 17953/2016г., по същото е проведено съдебно заседание на 28.03.2017г., отстрочено е за заседание от 09.05.2017г., заседание е проведено на 12.09.2017г., като с Решение от 12.09.2017г. ищецът е признат за невиновен по така повдигнато обвинение. С мотивите си СРС е посочил, че към 19.02.2012г. дружеството е било неплатежоспособно, но ищецът не е бил съдружник и управител на това дружество към 22.03.2013г. и не е имал задължение да поиска откриване на производство по несъстоятелност на същото, а и било установено че бил извършвал действия в интерес на дружеството, бил посъветван от адвокат да не иска откриване на производство по несъстоятелност, поради възможност за преодоляване затруднения на дружеството.

Прието е удостоверение от ТР, анекс от 07.11.2013г., съгласно които ищецът е бил управител на Ф.”ООД, на 06.12.2013г. управител на дружеството е бил Г.И., на 07.11.2013г. е сключен анекс към договора за кредит на дружеството с „Б.-А.К..Б.”АД към договора за кредитна линия от 21.01.2008г., сочещ просрочена главница по договора към този момент от 326 010 евро, просрочена лихва от 3558,98 евро и лихва за забава от 38561,76 евро. Анекс е сключен от ищеца като собственик на капитала на дружеството и негов управител.