Решение № 60 от 07.04.2017, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 60

Гр. Русе, 7 април 2017г.

Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 14 март 2017г. в състав:

Председател: Йордан

Дамаскинов с участието на секретар Г.И., като разгледа търговско дело № 23 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от Г.Б.Г. ЕГН ********** *** срещу „Научноизследователски институт по управление на регионални проекти“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* за заплащане на сумата 115000 лв. частичен иск от общо дължима сума 440981,41 лв., от които 100000 лв. част от главница 241215,99 лв., 10000лв. част от договорна лихва в размер на 162572,06 лв., 5000 част от законна лихва за забава в общ размер 37193,36 лв., считано от 10.07.2014г.

Ищецът Г.Б.Г. с молба вх. №

3592/1.04.2016г. увеличава предявения иск на основание чл. 214, ал.1 от ГПК със сумата 135000 лв., от която: увеличение с 20000 лв. на предявения с първоначалната искова молба размер от 100000 лв. част от главницата; увеличение със 115000 лв. на предявения с първоначалната искова молба размер от 10000 лв. част от договорната (възнаградителна) лихва.

Ищецът Г.Б.Г. заявява, че искът следва да се счита предявен за общата сума от 250000 лв. част от дължимата сума с общ размер 440981,41 лв., от която: 120000лв. част от 241215,99 лв. главница невърнат заем по договор за заем от 9.07.2007г.; 125000лв. част от 162572,06 лв. договорна (възнаградителна) лихва по договора за заем за периода 10.07.2007г. – 9.07.2014г. и 5000лв. част от 37193,36 лв. обезщетение за забавено изпълнение – законна лихва върху главницата, считано от 10.07.2014г. до 14.01.2016г., заедно със законната лихва върху сумата на претендираната част от главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 14.01.2016г. до окончателното изплащане и разноските по делото.

„Научноизследователски институт по управление на регионални проекти“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* подава отговор, че искът е допустим, но неоснователен.

Русенският окръжен съд прецени доказателствата по делото и доводите на страните и прие следното:

На 9 юли 2007г. в гр. Русе е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който Г.Б.Г. се задължил да предостави на „Научноизследователски институт по управление на регионални проекти“ ЕООД паричен заем под формата на кредитна линия с максимален размер 242000лв. Заемателят има право да усвоява и погасява многократно, изцяло или частично, суми по заема до максимално договорения му размер в рамките на седемгодишния срок за издължаване 9.07.2014г.

„Квалификационен и консултантски център-Русе“ ЕООД ЕИК

********* се задължил да отговаря за връщане на заема като солидарен длъжник.

В изпълнение на договора Г.Б.Г. превел по банков път 20000лв. на 10.07.2007г., 30000лв. на 13.07.2007г., 57979,59 лв. на 18.07.2007г. и 133236,40 лв. на 19.07.2007г. Общият размер на преведената сума е 241215,99 лв. По делото няма данни сумата да е върната на заемодателя.

С решение № 314 от 20.07.2016г. на

Окръжен съд Велико Търново по дело № 56/2016г. е открито производство по несъстоятелност за ответното дружество „Научноизследователски институт по управление на регионални проекти“ ЕООД ЕИК *********. Назначен е синдик Т.Г.Б.

***.

С решение на Великотърновски окръжен съд от 20.02.2017г. дружеството е обявено в несъстоятелност.

Русенският окръжен съд с определение №

518 от 16.09.2016г. по настоящото дело на основание чл. 637, ал.1 от ТЗ е спрял производството до приключване на производствата в рамките на делото за несъстоятелност т. д. № 56/2016г. ВтОС по приемане на вземането на Г.Б.Г..

Ищецът Г.Б.Г. с молба вх. № 600 от

17.01.2017г. е поискал възобновяване на производството по делото в частта за договорна (възнаградителна) лихва 112495,61 лв. и 10000лв. разноски за заплатени държавни такси по настоящото дело. Ищецът сочи, че с определението на Великотърновския окръжен съд от 3.01.2017г. по т.д. № 56/2016г., вземанията за главница и законна лихва са приети и одобрени в пълен размер.

Русенският окръжен съд извърши справка по партидата на ответника в търговския регистър и установи, че в списъка на приетите от синдика вземания пореден номер 4 е прието вземането на Г.Б.Г. на основание договор за паричен заем от 9.07.2007г. и изпълнителен лист № 3452/15.08.2016г. в общ размер 308183,89лв., както следва:

Ø

241215,99 лв. главница;

Ø

50076,45лв. договорна лихва от 4.03.2012г. до 9.07.2014г.;

Ø

15986,45лв. лихва за забава от

10.07.2014г. до 27.02.2015г.

Ø

905 лв. разноски

Великотърновският окръжен съд с определение от 3.01.2017г. по т. д. № 56/2016г. на основание чл. 692, ал.4 от ТЗ е променил списъка на приетите вземания, като постановил вземането за главница да се счита необезпечено и да се дължи със законната лихва от 21.07.2016г. до окончателното изплащане, приел вземане в размер на 34232,30 лв. законна лихва от 27.02.2015г. до 20.07.2016г. Съдът не приел вземането за 112495,61 лв. договорна възнаградителна лихва като погасено по давност и вземането за 10000лв. държавна такса по т. д. № 23/2016г. поради липса на данни за платена такава такса и присъдена на ищеца като разноски.

Съгласно чл. 637, ал. 2 и 3 от ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693. Спряното на основание ал. 1 производство се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692. Съобразно с това Русенският окръжен съд с определение № 71 от 9.02.2017г., влязло в сила на 14.03.2017г., прекратил производството по т. д. № 23 по описа за 2016г. на Русенски окръжен съд в частта по предявения от Г.Б.Г. ЕГН ********** срещу „Научноизследователски институт по управление на регионални проекти“ ЕООД ЕИК

********* иск за заплащане на следните суми:

Ø

120000лв. част от 241215,99 лв. главница невърнат заем по договор за заем от 9.07.2007г.;

Ø

12504,39 лв., представляваща разликата над 112495,61лв. до предявения размер 125000лв., заявен като част от 162572,06 лв. договорна (възнаградителна) лихва по договора за заем за периода 10.07.2007г. – 9.07.2014г.;

Ø

5000лв. част от 37193,36 лв. обезщетение за забавено изпълнение – законна лихва върху главницата, считано от 10.07.2014г. до 14.01.2016г.;

Ø законната лихва върху сумата на претендираната част от главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 14.01.2016г. до окончателното изплащане Ø

905 лв. разноски по настоящото дело.

Производството по т. д. № 23 по описа за 2016г. на Русенски окръжен съд е възобновено с участието на кредитора и синдика в частта по предявения от Г.Б.Г. ЕГН ********** срещу „Научноизследователски институт по управление на регионални проекти“ ЕООД ЕИК ********* иск за заплащане на следните суми:

Ø

112495,61 лв. неприета от синдика и

Великотърновски окръжен съд част от договорна (възнаградителна) лихва по договора за заем за периода 10.07.2007г. – 9.07.2014г.;

Ø

10000лв. разноски по настоящото дело за заплатени държавни такси.

Договорът за паричен заем е уговорен при лихва в размер на пазарен лихвен процент, който към момента на сключване на договора е 8,84% годишно и в продължение на 12 месеца не се променя. В чл. 11.2. страните се съгласяват договореният годишен лихвен процент след периода на първоначално фиксиране да се променя по искане на заемодателя съобразно промените в пазарната лихва. Г.Б.Г. като заемодател се е възползвал от тази възможност и с писмо от 18 март 2011г. до „Научноизследователски институт по управление на регионални проекти“ ЕООД заявил промяна на лихвата по редовен дълг на 10,18%, считано от 1 януари 2011г. (стр. 160 от делото). Уведомлението за увеличаване на годишния лихвен процент е сред книжата, приети от П. Т. Д. – управител на НИУРП ЕООД на 28.03.2011г.

В чл. 11.1.4. страните са уговорили, че лихвата за редовен дълг се начислява и изплаща върху редовната главница по заема за срока на действието му.

Договорните клаузи за възнаградителна лихва съдържат белезите на писмена уговорка за лихва по договора за паричен заем съобразно чл. 240, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. Лихвата представлява възнаграждение за ползването на паричния заем и се начислява в срока на заема, в случая седем години. Паричният заем е уговорен като кредитна линия, тоест възможност за промяна на размера на паричния заем в срока от седем години – връщане на част от заетата сума, отново предаване в заем на нова сума като максималният размер на т. нар. кредитна експозиция не надвишава 242000 лв. В случая заемодателят в кратък срок през месец юли 2007г. предал в заем на заемателя сумата общо 241215,99 лв., тоест почти бил достигнат кредитният лимит. Заемателят не е върнал никаква част от тази сума. Не е платил никаква лихва. Крайният срок за връщане на заема е 9.07.2014г. Това е падежът на главницата. Това е падежът и на възнаградителната лихва, тъй като страните не се предвидили погасителен план с периодични вноски, които да включват определени части от главницата и от възнаградителната лихва.

Считано, от 10.07.2014г. ответното дружество изпада в забава да изпълни задължението си както за главница, така и за начислената възнаградителна лихва. Давностият срок пет години за главницата и три години за лихва (чл. 110 и 111, б. „в“ ЗЗД) започва да тече от 10.07.2014г. Към датата на завеждане на настоящото дело 14.01.2016г. нито един от тези давностни срокове не е изтекъл. Ето защо възражението на ответника за погасяване правото на иск поради изтекла давност е неоснователно.

Ищецът е представил справка за изчисление размера на възнаградителната лихва по реда на чл. 366 от ГПК, която не е оспорена от ответника. Общият размер на възнаградителната лихва е 162572,06 лв., изчислен при повишаване на годишния лихвен процент от 8,84% на 10,18% към 1.01.2011г. В производството по несъстоятелност вземането за възнаградителна лихва е прието само до размер 50076,45 лв. Останалата дължима сума за възнаградителна лихва 112495,61 лв. не е приета в производството по несъстоятелност. Тази сума следва да бъде присъдена като дължима в настоящото исково производство, продължено с участието на синдика.

Ищецът е направил разноски в настоящото производство размер на 10000лв. платени държавни такса: сумата 4600 лв. е платена на 13.01.2016г. преди завеждане на делото, а сумата 5400 лв. е платена на 21.03.2016г. при увеличение размера на иска. Предявените искове са основателни. Исковото производство за част от исковете е прекратено, тъй като вземанията са били приети в производството по неъстоятелност, тоест синдикът под контрола на съда по несъстоятелност са признали основателността на тези претенции. Ответникът с поведението е дал повод за завеждане на делото, поради което платената сума за държавни такси следва да бъде присъдена на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

Разпечатката съдържа 60 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/139f88ee-038e-455b-b9f2-13644f47314f