Определение № 19801 от 21.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19801 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20261100106144 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Т. Т., чрез процесуалния си представител – адвокат В. М..

В нея се твърди, че Споразумение от 28.01.2015 г., сключено между „Професионален футболен клуб ЦСКА" АД, „Пи Ес Ай" ЕАД и А. Т. Т. и Споразумение от 28.01.2015 г., сключено между „Професионален футболен клуб ЦСКА" АД, „Трейс - София“ ЕАД и А. Т. Т., са недействителни. Ищецът заявява, че той не е подписал тези споразумения и затова те са нищожни поради липса на съгласие.

На следващо място твърди, че на основание оспорените споразумения са били издадени две заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 27140/2015 г. по описа на СРС, ГО. 40-и състав и по ч.гр.д. № 27544/2015 г. по описа на СРС, ГО, 52-и състав. Ищецът твърди, че тези заповеди не му били връчени редовно, а узнал за тяхното съществуване случайно. Поради това той не бил подавал възражения срещу тях, нито предприел други средства за защита.

Твърди, че по тези заповеди за изпълнение са били образувани две изпълнителни дела, по които в полза на взискателя „Треис БГ“ ЕООД са били разпределени суми в общ размер на 21 966,29 евро, както следва: 5 098.13 евро по изп.д. № 20158510402163/2015 г. и 16 868.16 евро по изп.д. № 20158510402185/2015 г.

Затова ищецът иска:

1/ прогласяване на нищожността на Споразумение от 28.01.2015 г., сключено между „Професионален футболен клуб ЦСКА" АД, „Пи Ес Ай" ЕАД и А. Т. Т. и Споразумение от 28.01.2015 г., сключено между „Професионален футболен клуб ЦСКА" АД, „Трейс - София“ ЕАД и А. Т. Т., поради липса на съгласие на солидарния длъжник А. Т. Т..

2/ осъждането на „Трейс БГ“ ЕООД да заплати на А. Т. Т. сума в размер 1 на 21 966.29 евро, представляваща сбора на разпределените на това дружество, респ. на неговите праводатели „Пи Ес Ай" АД и „Трейс София" ЕАД, на несъществуващо правно основание суми по изп.д. № 20158510402163/2015 г. и по изп.д. № 20158510402185/2015 г. и двете по описа на ЧСИ М.П..

След неколкократни указания от съда, ищецът е уточнил, че заповедите за изпълнение не са му били връчени, а вероятно са били подписани от друго лице. Затова се позовава на чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК и моли съда да приеме, че исковата молба, както и уточнителните молби, представляват възражение с основание посочената разпоредба.

Продължава да поддържа, че има интерес от иска за нищожност, без да сочи конкретни основания за това при изрично наведените от него твърдения за наличие на влезли в сила заповеди за изпълнение.

При проверката, която съдът дължи на основание чл. 129 и чл. 130 ГПК се установи, че производството е недопустимо.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г., III г. о., влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.

Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Пътят за искова защита остава открит само при наличието на специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК, като новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК, а на новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението с иск по чл. 439 ГПК.

Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.

В процесния случай, видно от съобщенията и поканите за доброволни изпълнение по двете изпълнителни дела, процесните заповеди за изпълнение са влезли в сила, тъй като са връчени със 2 залепянето на уведомление по чл. 47 ГПК и както самият ищец потвърждава – не са подадени възражения срещу тях. За защита срещу заповеди за изпълнение, които не са били връчени на длъжника, е налице специален ред съгласно чл. 423 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Непререшаемостта на разрешения правен спор представлява абсолютна отрицателна предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор съгласно чл. 299 ГПК. Ако е установено със сила на пресъдено нещо, че към момента на приключване на съдебното дирене правото съществува, то не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали преди този момент. Преклудира се всеки факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска. В този смисъл е и Определение № 50402 от 7.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2515/2022 г., III г. о., ГК.

От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК се извежда т.нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.

При това положение се налага извода, че чрез исковете си ищецът цели да преодолее стабилитета на заповедите за изпълнение, срещу които той не е възразил. След като не се сочат новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, нито нововъзникнали факти след влизане в сила на изпълнителното основание, то производството по исковете на А. Т. не е допустимо. Затова съдът го прекратява.

С оглед на направените уточнения, исковата молба и молбите от 25.06.2026 г. и 24.08.2026 г. следва да се изпратят на СРС за администриране като възражения по чл. 423 ГПК срещу двете заповеди за изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 27140/2015 г. по описа на СРС, ГО. 40-и състав и по ч.гр.д. № 27544/2015 г. по описа на СРС, ГО, 52-и състав. Ако възражението бъде прието, А. Т. ще може да защити правата си в евентуално последващо производство по чл. 422 ГПК, в което се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ ГПК, ако искът бъде отхвърлен. Исковата му молба обаче, при наличието на стабилизирали се заповеди за изпълнение, не е допустима.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д.

6144/2026 г. по описа на СГС І ГО 15-ти състав поради недопустимост на 3 предявените искове.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА СРС исковата молба и молбите от 25.06.2026 г. и 24.08.2026 г. за администрирането им като възражения по чл. 423 ГПК срещу двете заповеди за изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 27140/2015 г. по описа на СРС, ГО. 40-и състав и по ч.гр.д. № 27544/2015 г. по описа на СРС, ГО, 52-и състав.

Определението в частта, с която производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4