Решение № 22501 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22501 гр. С, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИ. П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110169975 по описа за 2024 годИ.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против И. Н. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 5170,22 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,416,65 лева лихва за забава за периода 15.09.2022 г. до 06.03.2024 г.,130,44 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,25,99 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 06.03.2024 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение,при което ответницата Д. като клиент на топлинна енергия е задължена да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че ответницата е допуснала неизпълнение и незаплатената цена за реално доставена в имота топлинна енергия възлиза на 5170,22 лева. С оглед обстоятелството,че цената на доставена топлинна енергия не е заплатена в срока по общите условия,то ищецът поддържа,че е начислявал и мораторна лихва и претендира такава в размер от 416,65 лева. С исковата молба са претендирани и парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение по реда на 1 заповедното производство е налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция.

В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответницата Д. чрез назначения особен представител със становище за допустимост,но неоснователност на исковете – твърди се,че не е доказано ответницата да е клиент на топлинна енергия,съответно не е доказано съществуване на договорно правоотношение,сочи се,че не е доказано притежавано от ответницата право на собственост,твърди се,че не е доказано доставено количество топлинна енергия,изтъква се,че исковата претенция е основана на частни документи,изгодни за ищеца.

Третото лице помагач „Т“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Със заявление от 02.04.2024 г. „Т С“ ЕАД претендира от И. Н. Д. сумите от 5170,22 лева главница за топлинна енергия за периода м. 05. 2021 г. до м.

04. 2023 г., 416,65 лева мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 06.03.2024 г., 130,44 лева сума за дялово разпределение за периода м. 05. 2021 г. до м. 04.

2023 г. и 25,99 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 06.03.2024 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч. гражд. дело № 19335/2024 г. по описа на СРС, 42 състав.

Приети са общи условия на „Т С“ЕАД,за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От представено удостоверение от „Г“ ЕООД, се установява, че урегулиран поземлен имот XI-256, кв. 3, м. *****, заедно с построените в него сгради, по плана на гр. С, находящи се на *****, са със следния настоящ адрес – ***** № 17.

Представен е договор от 14.02.1996 г. за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, сключен между Н Н Д, И. Н. Д., Е Н Ш, видно от който, И. Н.

Д. получава в дял и става изключителен собственик на целия поделяем недвижим имот – празно дворно място с площ 566 кв.м., съставляващо парцел XI-256 от кв. 3 по плана на гр. С, м. „****“.

Представен е като доказателство нотариален акт № 36, том XVII, дело № 3340/96 г. от 29.02.1996 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилища, офиси, гаражи и избени помещения, съгласно който, И. Н. Д., в качеството си на собственик на урегулирано дворно място, цялото с площ от 566 кв.м., съставляващо парцел XI-256 от кв. 3, по плана на гр. С, м. „****“, си запазва правото на строеж за следните обекти от предвидената за построяване в гореописаното място монолитна триетажна жилищна сграда, а именно – офис № 2 с площ 38.45 кв.м., апартамент № 5, 2 находящ се на целия трети надпартерен етаж, мезонетен апартамент № 6. И. Н.

Д., в качеството си на собственик на дворното място, учредила право на строеж в полза на „Веникс“ ООД за предвидената за построяване монолитна триетажна сграда, като дружеството получило в изключителна собственост офис № 1, апартамент № 1, апартамент № 2, апартамент № 3, апартамент № 4, ателие /мезонетен тип/, избени помещения и гаражи.

Представени са и договор между етажните собственици и „Т“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, както и протокол от ОС на ЕС за избор на дружество, извършващо дялово разпределение; списък на присъстващите на ОС на ЕС, както и списък на живущите в ЕС.

Представени са обща фактура за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за сумата от 677,38 лева, обща фактура за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г, за сумата от 4 462,72 лева, както и съобщения към фактурите.

Постъпили са съобщения от ДНСК, от СО – район „Изгрев“ , както и от СO, направление „Архитектура и градоустройство“ във връзка с искане за предоставяне на разрешение за ползване на сграда, находяща се в гр. С, общ.

„Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 17, като е заявено, че не е установено да е издадено такова разрешение.

По делото е прието и Разрешение за ползване № 177/15.06.1999 г., от което се установява, че по отношение на сградата, в която се намира процесният обект, е издадено разрешение за ползване от Дирекция за национален и строителен контрол. В разрешението е посочено,че И. Н. Д. се явява собственик.

Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че са приспадани за сметка на доставчика технологичните разходи, дяловото разпределение за процесния период, осъществено от „Т“ ЕООД е било в съответствие с нормативната уредба, като са изготвени изравнителни сметки, съгласно които за периода 05.2021 г. – 04.2022 г. е била налице сума за получаване в размер на 726,14 лева с ДДС, а за периода 05.2022 г. – 04.2023 г., е била налице сума за доплащане – 3357,22 лева с ДДС. Вещото лице е изготвило таблица относно дължимите суми по месеци и компоненти, като за отчетен период 05.2021 г. – 04.2022 г., се установява налична сума за получаване – 707,50 лева, а за отчетен период 05.2022 г. – 04.2023 г. - сума за доплащане в размер на 3364,24 лева. Общият размер на сумата за процесния период, дължима от потребителя е в размер на 4831,44 лева. Установено е, че сумите за топлинна енергия на имота са били начислени съгласно изискванията на действащата към процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е–РД-04 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, както и че за процесния период общият топломер е било годно СТИ.

Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна 3 експертиза се установява, че са издадени кредитни известия, с които са сторнирани месечните прогнозни задължения, след което са издадени общи фактури, размерът на главницата за топлинна енергия е 5170,22 лева, а сумата за дялово разпределение възлиза на 130,44 лева, размерът на мораторна лихва съответно е в размер от 416,71 лева и 25,99 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск, съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, когато връчването на заповедта е било по реда на чл.

47 ГПК. Регламентирането на иска като положителен установителен иск обосновава разбирането, че е възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване, че са настъпили материалноправните предпоставки за уважаване на иска. Искът има предмет, идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на докзване същото вземане, за което е издадена заповед за изпълнение – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване, че съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия, да докаже уговорените права и задължения по договора, да докаже доставеното количество топлинна енергия. Законът регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението, когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението с указания за предявяване на иск, т. е. искът следва да се счита предявен на 02.04.2024 г.

Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото позволяват да бъде възприето, че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия – дружеството ищец реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия, а ответницата е клиент на топлинна енергия като собственик на недвижимия имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, а по отношение на имоти, които са топлоснабдени към влизане в сила на закона не се изисква наличието на писмен договор, а договорното правоотношение се счита възникнало при съобразяване притежаваното право на собственост. По делото са представени писмени доказателства /удостоверение от „Г“ ЕООД, договор от 14.02.1996 г. за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, нотариален акт № 36, том XVII, дело № 3340/96 г. от 29.02.1996 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилища, Разрешение за ползване № 177/15.06.1999 г./, които обсъдени в съвкупност водят до извод, че ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот. По изложените съображения съдът приема, че ответницата е пасивно легитимирана да отговаря за изпълнение на задължението за заплащане на топлинна енергия.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че правата и задълженията на страните по договора за продажба на топлинна енергия се уреждат според 4 общите условия на дружеството доставчик. За да бъде изпълнението точно, необходимо е цената на топлинна енергия да бъде заплатена в срока по общите условия. В хода на производството ответницата не доказва да е заплатила цената на доставена топлинна енергия или част от същата, поради което искът е доказан по основание. Наличието на изравнителни сметки, съпоставено със заключението по съдебно-техническата експертиза, според което дяловото разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба позволяват да бъде възприето, че исковата претенция е доказана по основание, а по размер подлежи на уважаване за сумата от 4831,44 лева, която парична сума съответства на действително доставената топлинна енергия за процесния период, без да са включени задължения извън процесния период. С оглед това, че технологичните разходи са приспадани за сметка на доставчика съдът счита, че цената от 4831,44 лева представлява стойност на действително потребена топлинна енергия, поради което искът следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата до пълния претендиран размер от 5170,22 лева исковата претенция като недоказана подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд приема, че исковата претенция за сума за дялово разпределение е доказана по основание при съобразяване клаузата на чл. 36, ал. 2 от общите условия, според която сумата за дялово разпределение се заплаща на продавача на топлинна енергия, както и предвид заключението по съдебносчетоводната експертиза, според което незаплатената сума за дялово разпределение възлиза на 130,44 лева.