Решение № 1552 от 03.04.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1552

Стара Загора, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20267240700190 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр. с чл.128 и сл. от АПК и образувано по жалбата на Д. П. И. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №26-1228-000203 от 13.02.2026г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „3“, подб. „гг“ от ЗДвП /нова, обн. в ДВ бр.64 от 2025г., в сила 07.09.2025г./ - временно отнемане на СУМПС на водач, извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“, до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от шест месеца за това, че на 13.02.2026г. около 10.30 часа в [населено място] на [улица] в посока юг-север управлява собствения си лекотоварен автомобил С. К. П., с рег. № [рег. номер], като автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 09.12.2025г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП, нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, наказуемо по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН, сер. GA №435658 от 13.02.2026г. Заповед №26-1228-000203 е връчена лично на Д. И. на 18.02.2026г., удостоверено чрез положен в акта подпис и съдържа указание за правото да бъде обжалван пред АС Стара Загора в 14-дневен срок. Жалбата е подадена директно в съда на 19.02.2026г., поради което е допустима, вкл. като подадена от активно легитимираното лице, притежаващо правото да обжалва заповедта и против годен за съдебен контрол акт.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадени при допуснато съществено нарушение на императива на чл.35 от АПК, тъй като не са установени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като това, дали собственикът на автомобила е уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС. На следващо място твърди и материална незаконосъобразност, тъй като не знанието на факта на служебно прекратената регистрация на МПС, прави приложената ПАМ незаконосъобразна, тъй като в случая не е налице субективният елемент от фактическия състав на нормата.

Ответникът, Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, в представено по делото писмено становище от негов процесуален представител пледира за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на заповедта, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки за постановяването й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в условия на евентуалност прави възражение за прекомерността на договореното възнаграждение за един адвокат, ако такова се претендира, като се позовава на ниската правна и фактическа сложност на спора и извършени процесуални действия от защитника в минимален обем.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

На 13.02.2026г. от полицейски служител при Първо РУ на МВР към ОД на МВР Стара Загора е извършена проверка на водача Д. П. И., като е установено, че същият на 13.02.2026г. около 10.30 часа в [населено място] на [улица] в посока юг-север управлява собствения си лекотоварен автомобил С. К. П., с рег. № [рег. номер], като автомобилът е със служебно прекратена регистрация, считано от 09.12.2025г. на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тези факти са възприети като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН, сер. GA №435658 от 13.02.2026г., връчен на Д. И. на 13.02.2026г. Въз основа на съставения АУАН на 13.02.2026г. е издадена обжалваната Заповед ППАМ №26-1228-000203 от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция и на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, б. з, подб. гг от ЗДвП.

От приложена справка за собствениците на лек автомобил С. К. П. рег. № [рег. номер] /л.13/ е видно, че на 13.02.2026г. в 10.34 часа е възстановена служебно по чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на автомобила при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за валидна ГО. За удостоверяване компетентността на административния орган по делото се прилага Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025г. /л.16-17/.

Жалбата разгледана по същество и на основанията по чл.146 от АПК, се явява основателна.

Заповед №26-1228-000203 е издадена от компетентен орган. От представената като доказателство Заповед № 349з-4619/19.11.2025г. е удостоверено, че Директорът на ОД на МВР Стара Загора делегира на началниците на групи в сектор „ПП“ към ОДМВР Стара Загора компетентност да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 буква „з“ от ЗДвП /р. I, т.2/. Предвид на това, конкретният издател на заповедта доказва факта на оправомощаването му да издава административни актове на това правно основание, съотв. притежава такава компетенция и обжалваната заповед е валидна.

Принудителната мярка е наложена с писмен административен акт, чието съдържание съответства на императивните изисквания на закона. Описани са конкретните фактите от обективната действителност. Същите са определени като изпълващи състав на нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което е наказуемо по административно-наказателния състав на чл.175 ал.3 от ЗДвП, към който препраща чл.171 т.1 буква „з“, подб. гг от същия закон.

Според приложения от ответника чл.171 т.1 буква „з“, подб. гг, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: подб. гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

При това законодателно решение следва, че хипотезите по чл. 171, т.1, б. а-е от ЗДвП са специални по отношение на хипотезите по чл.171, т.1, б.з от ЗДвП, поради което и при проявление на факти в обективната действителност, които се субсумират под хипотезите на същите, то следва да се приложат тези състави. В случая със съставения АУАН е установено управление на МПС от водач /жалбоподателя/, като за управляваното от него превозно средство на 13.02.2026г. в 10.30 часа няма валидно сключена застраховка ГО и на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на превозното средство е била прекратена на 09.12.2025г. Фактите по преписката сочат, че нарушението е установено в 10.30 часа на 13.02.2026г. /към който момент за автомобила няма валидно действаща застраховка ГО/, но още в 10.34 часа на 13.02.2026г. е сключена застраховка ГО за автомобила /вж. л. 13/ и служебно е възстановена на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на МПС, собствено на жалбоподателя.

В случая описаните в АУН факти предпоставят приложение на хипотезата на специалния текст на чл.171, т.1, б. е от ЗДвП, който предвижда налагане на въпросната ПАМ за срока до представяне на информацията на сключена ГО, но не повече от 6 месеца, като изключва прилагане на ПАМ на осн. общия текст на чл.171, т.1, б. 3, подб. гг от ЗДвП, още повече и защото в АУАН липсват факти от административно наказателния състав на чл.175, ал.3 от ЗДвП, визиран в заповедта. Съгласно този административно наказателен състав, водачът се наказва с предвидената административна санкция за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, като съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При съобразяване на фактите, описани в АУАН, въз основа на който е издадена ЗППАМ, се налага извода, че на водача И. на 13.02.2026г. не е предявено административно наказателно обвинение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради което и не е следвадо спрямо водача да се приложи ПАМ по чл.171, т.1, б.з, подб.ГГ, а тази по т.1, б.е от ЗДвП /при съобразяване на рамките на повдигнатото с АУАН административно – наказателно обвинение/.

Отделно от горизложеното Съдът намира заповедта за незаконосъобразна и поради издаването й в нарушение на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК. Въпросните текстове задължават административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая налагането на ПАМ на водача по чл. 171, т.1, б „з“/гг от ЗДвП при сключена и представена още същия ден Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /и при предпоставки от обективната действително за прилагане на по-благоприятната в случая за лицето ПАМ – чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП/, не само не се явява необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда, но надхвърля същите, което прави мярката да придобие санкционен характер, поради непропорционалността си. В същият смисъл е и прокламирания принцип на пропорционалност на ограниченията на правото по чл.50 от ХОПЕС, изискващ, съгласно, установената съдебна практика по чл. 52, §1 от ХОПЕС, прилагането на ограниченията, само ако са необходими за постигането на легитимни цели, преследвани от приложимата правна уредба, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.

По така изложеното Съдът приема жалбата за основателна, а оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, като издадена на осн. по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП за незаконосъобразна, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с преследваната законова цел.

С оглед на крайния правен извод, че жалбата основателна, следва да бъде уважена претенцията на оспорващата страна за присъждане в нейна полза на направените деловодни разноски, които Съдът приема за доказани в размер на заплатената ДТ от 5,11 евро и договореното и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат от 250 евро. По делото е направено от представителя на ответника възражение за прекомерността на размера на договореното такова за един адвокат, което е обосновано с липса на правна и фактическа сложност, което е неоснователно. Спорът действително не се отличава с фактическа и правна сложност, но договореното и заплатеното възнаграждение за един адвокат от страна на жалбоподателя е 250 евро, което се явява съобразено на ниската правна и фактическа сложност на спора и не се налага редуцирането на размера.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Д. П. И. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №26-1228-000203 от 13.02.2026г., издадена от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на Д. П. И. от [населено място], [ЕГН] сумата от 255,11 евро /двеста петдесет и пет и 0,11/, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия: