Решение № 359 от 13.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Пловдив, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно търговско дело № 20225001000357 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК и чл. 378 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 263013/18.03.2022 г. от И.В.И. ЕГН **********, Д. М. ИЛ. ЕГН ********** и В.И. И. ЕГН ********** против решение № 260063/25.02.2022 г., постановено по т. д. № 1001/2019 г. по описа на ОС – Пловдив в частите, както следва:

- с която е отхвърлен иска на И.В.И. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл.*, вх. А, ет. 5, ап. 13 за осъждане на „З.“ АД - С., бул. „Х.К.“ № 43, ЕИК *** да заплати на ищеца сумата над присъдения размер от 120 000.00 лева до пълния предявен размер от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на В.И. И., в резултат на ПТП от 16.06.2019 г., в гр.

П., причинено от С. И. Д., при управлението на л. а. „С.”, с рег. № ***;

- с която е отхвърлен иска на Д. М. ИЛ. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл.*, вх. А, ет. 5, ап. 13 за осъждане на „З.“ АД - С., бул. „Х.К.“ № 43, ЕИК *** да заплати на ищеца сумата над присъдения размер от 45 000.00 лева до пълния предявен размер от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на В.И. И., в резултат на ПТП от 16.06.2019 г., в гр.

П., причинено от С. И. Д., при управлението на л. а. „С.”, с рег. № ***;

- с която е отхвърлен иска на В. ИЛК. ИЛ. ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.“ № 1

2, ет. 7, ап. 20 за осъждане на „З.“ АД - С., бул. „Х.К.“ № 43, ЕИК *** да заплати на ищеца сумата от 50 000.00 лева, частичен иск от 150 000.00 лева, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на В.И. И., в резултат на ПТП от 16.06.2019 г., в гр. П., причинено от С. И. Д., при управлението на л. а.

„С.”, с рег. № ***, както и в частта за разноските.

Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в съответните части и да уважи исковите претенции в пълните предявени размери. Претендират разноски.

Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432 във връзка с чл. 493 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от И.В.И. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл.*, вх. А, ет. 5, ап.

13, Д. М. ИЛ. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл.*, вх. А, ет. 5, ап. 13 и В.И. И. ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.“ № 2, ет. 7, ап. 20 против „З.“ АД - С., бул. „Х.К.“ № 43, ЕИК ***.

Ищец И.В.И. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл.*, вх. А, ет. 5, ап. 13 моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.“ АД - С., бул. „Х.К.“ № 43, ЕИК *** да заплати сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на В.И. И., в резултат на ПТП от 16.06.2019 г., в гр. П., причинено от С. И. Д., при управлението на л. а. „С.”, с рег. № ***.

Претендира разноски.

Ищец Д. М. ИЛ. ЕГН ********** от гр. П., ж. к. „Т.“, бл.*, вх. А, ет. 5, ап. 13 моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.“ АД - С., бул. „Х.К.“ № 43, ЕИК *** да заплати на ищеца сумата от 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на В.И. И., в резултат на ПТП от 16.06.2019 г., в гр. П., причинено от С. И. Д., при управлението на л. а.

„С.”, с рег. № ***. Претендира разноски.

Ищец В. ИЛК. ИЛ. ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.“ № 2, ет. 7, ап. 20 моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.“ АД - С., бул. „Х.К.“ № 43, ЕИК *** да заплати сумата от 50 000.00 лева, частичен иск от 150 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на В.И. И., в резултат на ПТП от 16.06.2019 г., в гр. П., причинено от С. И. Д., при управлението на л. а.

„С.”, с рег. № ***. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 16.06.2019 г., в гр. П., на кръстовището между бул. „Р.“ и бул. „Ш.“, водачът на л.а. „С.”, с рег. № ***, С. И. Д., е преминал на червен 2 сигнал на светофарната уредба и е причинил ПТП в резултат на което пешеходецът В.И. И., пресичащ на пешеходна пътека, е починал. От това деяние са им причинени значителни неимуществени вреди от загубата на своя син и брат.

Видно от удостоверение за съпруга и родствени връзки № 140043736/21.06.2019 г. (л. 23 от делото на ОС), И.В.И. е баща, Д. М. ИЛ. е майка, а В. ИЛК. ИЛ. е сестра на загиналото лице.

Видно от материалите по НОХД № 593/2020 г. по описа на ОС – Пловдив (приложено), с присъда, влязла в сила на 27.07.2021 г., С. И. Д. е признат за виновен за това, че на 16.06.2019 г., в гр. П., при управлението на л. а. „С.”, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на В.И. И..

Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК: установени са деецът, деянието процесното ПТП, неговата противоправност и вината.

За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, както и на причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на В. И. по делото са приети заключенията по съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р Е.Б., съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от в. л. инж. С.М. и повторна съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от в. л. инж. Т.П..

Видно от заключението по СМЕ, което не е оспорено от страните, е налице причинно-следствена връзка както между травматични увреждания на тялото на починалия В. И. и възникналото ПТП, така и между травматичните увреждания и смъртта.

Заключенията и по двете САТЕ са аналогични и еднопосочни по отношение на приетия механизъм на настъпване на процесното ПТП и причините от техническа гледна точка за настъпването на ПТП. Съгласно тях най - вероятен е следният механизъм: водачът С. И. Д. е управлявал л. а. „С.“ по западното платно на бул. „Р.“ в гр. П., в посока от север на юг, като е приближавал кръстовището с бул. „Ш.“. В същото време пешеходеца В.И. И. се е намирал на разделителния остров между източното и западното платно на бул. „Р.“. В този момент светофарната уредба за пешеходците свети с червен сигнал. Когато л. а. „С.“ се е намирал на разстояние 87 - 88 м. преди да навлезе в кръстовището, сигналът на светофарната уредба се е променил от зелен сигнал за автомобила на жълт сигнал и след 3 сек. е светнал червен сигнал. В момента, в който е светнал червен сигнал на светофарната уредба, л. а. „С.“ се е намирал на разстояние 68 - 69 м. от мястото на удара и лекият автомобил все още не е навлязъл в кръстовището. Лекият автомобил, е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Когато същият се намира на около 41 - 42 м. от мястото на удара, пешеходецът В.И. И., е навлязъл по пешеходната пътека на западното платно на бул. „Р.“, при червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци и при червен сигнал за автомобила. В този момент лекият автомобил все още не е бил навлязъл в кръстовището, като след 0,25 сек. от момента на навлизане на пешеходеца автомобилът е пресякъл северната граница на кръстовището. Около 0,85 сек. след навлизането в кръстовището, когато л. а. „С.“ се намира на разстояние 21,11 м. от мястото 3 на удара или около 1,10 сек. след навлизането на пешеходеца на платното, водачът на автомобила е реагирал и е задействал спирачната система, като в този момент пешеходеца В.И. И. е на разстояние 2,45 м. от мястото на удара. След 1,13 сек. е настъпил удар между лекия автомобил и пешеходеца В.И. И., който при така създалата се пътна ситуация е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява част на л. а. „С.“ и в дясната страна на пешеходеца. След удара пешеходецът е отхвърлен от автомобила и е паднал на платното за движение на мястото, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума, а лекият автомобил е продължил движението си в първоначалната си посока и е спрял на мястото, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума.

Според двете заключения по САТЕ (първоначално и повторно), основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:

- пешеходецът В.И. И. е предприел пресичане на западното платно за движение бул. „Р.” на червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци, на място по начин и в момент, който не е бил безопасен, без за да се съобрази с приближаващия се автомобил.;

- водачът на л. а. „С.” С. И. Д. не е предприел спиране при смяната на сигнала на светофара от зелен на жълт и след това на червен, навлязъл е в кръстовището на червен сигнал и се е движел със скорост 67 км/ч, поради което е нямал техническа възможност да избегне удара, тъй като при движение със скорост 60 км/ч (включително и 50 км/ч), той би имал възможност да спре преди мястото на удара при своевременна реакция в момента на навлизане на пешеходеца по маркираната пешеходна пътека на пътното платно.

Към момента на процесното ПТП за л.а. „С.” с рег. № *** е имало валидно сключена с ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана в застрахователна полица № *** (л. 24 от делото на ОС).

Не е спорно, че ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред застрахователя.

В исковата молба се твърди, че като резултат от смъртта на В.И. И., причинена от процесното ПТП, на ищците са причинени значителни неимуществени вреди. Те са съкрушени от загубата на своя син и брат, който е бил на 34 години. Семейството е било сплотено, между тях са били установени силни връзки на обич и подкрепа. Изпитват силна болка от внезапната смърт на своя родственик. Твърдят, че с неговата смърт са прекъснати установените в семейството силни връзки на обич и подкрепа. Ищците И. и Д. И.и са загубили смисъл в своя живот, че тяхната загуба е неизмерима, защото в лицето на своя син родителите са виждали един изключителен човек, отдаден на своите близки, изпълнена с желание за бъдещи успехи и сбъдване на планове за пълноценен живот; че смъртта му води до загуба на постоянна подкрепа в живота и те трябва да живеят без неговата помощ и обич; че се чувстват несигурни с оглед загубата на опора и материалната подкрепа от техния син в една по-напреднала тяхна старческа възраст. Твърдят, че изпитваната болка от смъртта на техния син не би могла да бъде преодоляна, че са съкрушени и отчаяни от неговата смърт, станали са затворени и отчуждени от заобикалящия ги свят, ограничили са своите социални 4 контакти и нямат желание да се виждат на сбирки със свои приятели. Ищец В.И. твърди, че приживе между нея и брат и е била установена особено силна връзка, надхвърляща по интензитет обикновената връзка между брат и сестра, двамата били неразделни, оказвали си взаимна както морална, така и финансова подкрепа. Твърди, че много тежко преживява смъртта на своя брат, че е съкрушена и няма желание да се вижда с приятели и близки, че всичко и напомня за нелепата загуба на жизнения и брат.

Както вече беше посочено И.В.И. и Д. М. ИЛ. са родители на загиналото лице.

Извън нормалното разбиране за човешките отношения е родители да погребат дете. Няма житейска или правна сила, която да възмежди родители за смъртта на дете, независимо от неговата възраст. Тази загуба е за цял живот и е свързана с постоянни негативни изживявания, с които може и да се свикне, но не могат да бъдат преодолени.

Видно от показанията на свидетели П. и Г. И., ищец В.И. е било силно разстроена от смъртта на нейния брат.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.