Решение № 62 от 09.04.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Ловеч, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500004 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр. със Закон за защита от дискриминация.

С Решение № 531/29.11.2023г.,пост.по гр.д.№1766/2022г. РС-Ловеч е отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените от М. С. С. с ЕГН-**********, в момента в Затвора-Плевен, против Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията“(ГДИН), искове с правно основание- чл.71,ал.1,т.1 от ЗЗДискр. - за установяване на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора - Ловеч, извършени в противоречие с дискриминационното законодателство, за периода от 01.06.2009г. до 03.04.2014г., иск с правно основание чл.71,ал.1,т.2 от ЗЗДискр.- с искане да се осъди ответникът да преустанови твърдените дискриминационни отношения и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни дискриминационни третирания на ищеца, иск с правно основание чл.71,ал.1,т.З от ЗЗДискр.-за осъждане на ответника да заплати на М. С. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 44 000 лв. в резултат от неправомерно и неравно третиране на ищеца в сравнение с другите лишени от свобода от ХІ група в Затвора - Ловеч, със същата присъда и режим на ищеца, за периода от 01.06.2009г. до 03.04.2014г.,като неоснователни и недоказани. С оглед изхода на спора в тежест на ищеца са възложени разноски-да заплати на ответника 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от М. С. С. против решението. Твърди,че е

1 постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалните нормивкл.и международните, които страната е ратифицирала, при неизяснена фактическа обстановка.Счита,че е неправилно и необосновано. Твърди,че първата инстанция недопустимо го е лишила от възможността да опровергава спорните фактически обстоятелства с относими доказателства и така е лишен от възможността да защити тезата си. При формиране на вътрешното си убеждение РС-Ловеч е игнорирал ангажираните от ищеца доказателства и е формирал изводите си без да ги съобразява,поради което ги определя за произволни. При произнасянето си съдът не е съобразил основни положения, застъпени в практиката на ВС, ВКС, ВАС за решаването на този вид дела,не е приложил и приетите европейски стандарти.

По изложените съображения моли да се отмени изцяло обжалваното решение, делото се реши по същество като се уважи изцяло предявеният иск.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 от ГПК от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,чрез ст.юрисконсулт Г. Г.. Счита за правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд за липса на доказателства за проявено дискриминационно отношение по отношение на ищеца. Не са установени предпоставките на чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. на основата на защитен признак „лично положение“. Няма доказателства за съзнателно извършени действия за по-неблагоприятно третиране на ищеца, също и на целенасочено злепоставяне,които са основни предпоставки в хипотезата на чл.4,ал.2 от ЗЗДискр. Споделя изводите на съда по конкретните оплаквания на ищеца.

Сочи,че преместването на С. от една килия в друга е извършвано в изпълнение на разпоредбата на чл.27,ал.1 от ППЗИНЗС, прилагана и по отношение на останалите лица.

Настаняването им в спалните помещения е съобразено с изискванията на режима, на сигурността на останалите лишени от свобода и на служителите на затвора. Обоснован е и изводът на съда за липса на доказателства С. да е наказван неоснователно, в сравнение с други лица при сравними и сходни обстоятелства. По делото са събрани доказателства,че дисциплинарни наказания са налагани и на останалите лишени от свобода от ХІ група.

Неоснователни са и твърденията на ищеца,че е бил подложен на обиски и претърсвания,с цел да бъде дискриминиран пред останалите лица от групата. Доказано е,че останалите също са били обект на такива действия. Споделя и извода на съда,че неизвеждането на С. в общи помещения,макар да е заменен режимът му(от специален на строг) не е проява на дискриминация към него. Основание за това решение са били оценката на личността на ищеца,направена от затворническата администрация. Твърдяното от ищеца неблагоприятно третиране в определени случаи е било продиктувано от съображения за сигурност.Всички негативни последици,които С. твърди, че е изживял, са закономерна последица от изтърпяване на наказанието и не надхвърлят необходимото за изпълнение целите на наказанието.Моли да се потвърди обжалваното решение

В съдебно заседание въззивникът М. С. С. се явява лично и чрез назначения му служебен представител адв.Д.-ЛАК. Двамата представят подробни писмени бележки.

От приложените по гр.д.№1766/2022г.по описа на РС-Ловеч доказателства, 2 преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което съдът я прие за редовна. Няма основания за промяна в това становище.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори между страните, че ищецът е лишен от свобода, с наложено наказание „Доживотен затвор без замяна“ и през процесния период 01.06.2009г. – 03.04.2014г. е изтърпявал наказанието си в Затвора- гр.Ловеч,в ХІ група,където изтърпяват наказание лишени от свобода с наказание „Доживотен затвор без замяна“ и „Доживотен затвор“.

Определяни са му следните режим на изтърпяване на наказанието: усилено строг режим23.04.1999г., специален режим- 15.07.1999г. и строг режим- 01.08.2011г. Не се спори,че в процесния период С. е държан в т.н.“зона за повишена сигурност“,съгласно чл.213 от ППЗИНС,въз основа на оценка от Комисията по изпълнение на наказанията. Не издавана заповед по 198,ал.5 от ЗИНС за преместването му в общи помещения заедно с останалите лишени от свобода.

Твърденията на ищеца за проявено дискриминационно отношение са в следния вид:

- през време на пребиваването му в XI група на Затвора-Ловеч администрацията е упражнявала тормоз, като са го настанявали периодично през 2 до 4 месеца в различни килии и с хора, с които имал конфликти,за които е декларирал, че не може да съжителства.Сочи,че е пребивавал във всички налични килии за групата и не му е осигурявана възможност да избира с кого да бъде в килия;

- поради предприетите от него действия да си търси правата по предвидения от закона ред, от администрацията са му налагани безпричинни административни наказания, подлаган е на неоснователни обиски, а същевременно са толерирани други затворници от същата XI група, при явни нарушения на вътрешния ред. Посочва, че такива са затворниците В. А. Х.в, И. А. С., Д. Й..

- поради българския му произход и грамотността му е поставян в понеблагоприятно положение в сравнение с другите затворници, наказван е и тормозен, както словесно, така и чрез безпричинно налаганите му наказания.

За тези действия и бездействия на затворническата администрация претендира присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв.,за периода от 01.06.2009г.до 03.04.2014г.

- твърди,че в нарушение на чл.10 от ЗЗДискр. затворническата администрация не 3 е предприела всичко необходимо при изпълнение на своите функции, за да му осигури равенство при изтърпяване на наложената му изолация. Сочи,че въпреки замяната на режима за изтърпяване на наказанието му в строг от 2011г.все още е настанен в постоянно заключено помещение по 22-23 часа в денонощието. Оценката на риска му е била занижена, но въпреки това администрацията на затвора не му е осигурила изпълнение на наказанието в съответствие с определения му режим-настаняване в помещения, които през нощта се заключват-т.е. през деня са отключени. Тук твърди,че при сходни и сравними обстоятелства администрацията на Затвора Ловеч настанява други лишени от свобода със заменен режим като него,дори с по-висок риск и повече провинения, за кратки срокове след замяната-сочи лишените от свобода са Й. М. Й., Д. И. Н. и Д. К. П.. Обяснява,че по този начин е лишен от възможността да участва в спортни мероприятия, в трудови дейности, в различни квалификационни курсове, не може да учи друга специалност в училището към ЗатвораЛовеч. Твърди, че в резултат на тези действия е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 14 000лв. за периода от 01.08.2011г.-когато е поставен в изолация до подаване на исковата молба (03.04.2014г.).

Като петитум претенцията е да се установи наличието на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора-Ловеч, извършени в противоречие с дискриминационното законодателство, за периода от 01.06.2009г. до 03.04.2014г., като на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр.-с искане да се осъди ответникът да преустанови твърдените дискриминационни отношения и да се въздържа за в бъдеще от по-нататъшни дискриминационни третирания на ищеца, на основание чл.71, ал.1, т.З от ЗЗДискр. ответникът да се осъди да му заплати общо обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 44000лв., за периода от 01.06.2009г. до 03.04.2014г., В хода на разглеждане на претенциите в различните съдебни инстанции са събрани редица доказателства,от които се установява следната фактическа обстановка:

По адм.д.№267/2014г.на АС-Ловеч е приложена Справка за М. С.,в която е посочено,че е настанен в XI група в корпуса на затвора, в зоната с повишена сигурност, в която се настаняват лишените от свобода лица, осъдени на „Доживотен затвор без замяна" и „Доживотен затвор" по реда на чл.197 от ЗИНЗС. Изложено е, че в зоната с повишена сигурност се разпределят осъдени за изключително тежки умишлени престъпления лица.

При настаняването им в спалните помещения се съобразява правилото на чл.27 от ППЗИНС,сътов.чл.40,ал.2 от ЗИНС,но се отчитат и изискванията на режима, под който са,също сигурността на останалите лишени от свобода и на служителите в затвора.

Отбелязано е, че при настаняването на М. С. са отчитани индивидуалните особености и възможности за съвместно съжителство с останалите лишени от свобода. При капацитетни възможности в процесния период С. е пребивавал нееднократно сам в спалното помещение.

Предоставена е информация от Затвора Ловеч, че л.св. М. С. С., В. А. Х.в, И. А.

С. и Д. Й. С.,които са осъдени на „Доживотен затвор", настанени в XI група, в зоната с повишена сигурност на затвора, не са подавали декларации, с искане да съжителстват с определени лишени от свобода от същата затворническа група.

4

Представена е медицинска справка на л.св. С.Б.Б., изготвена от Началник психиатрично отделение към СБАЛЛС - Ловеч, според която л.св.Б. страда от „смесено личностово разстройство" и в периода 30.09.2004г.-07.12.2013г. е настаняван неколкократно в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора - Ловеч. Налице е характерова дисхармония, с емоционална лабилност и раздразнителност, като по правило липсват качествени нарушения в мисловната, въприятно-представната и емоционално-волевата дейности, т.е. липсват симптомите на психоза, на психично заболяване в тесния смисъл на думата. Изразено е мнение, че заболяването не изисква провеждането на стационарно лечение, нито изолиране на тези лица. Напротив, социалните контакти допринасят значително за преодоляване на характеровите девиации или поне до значителното им смекчаване. Приложени са 4 бр. епикризи от провеждано лечение на Б. в Психиатричното отделение към СБАЛЛС – Ловеч, в периодите : 30.05.2009г.- 08.05.2009г.; 29.04.2010г.14.05.2010г.; 11.05.2012г.-07.06.2012г.; 31.01.2013г.-10.05.2013г.(адм.д.№238/2017г.АСЛовеч).