Определение № 920 от 08.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. Перник, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500700 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: 000694959, чрез пълномощника юрисконсулт С. И., против разпореждане №17384/13.10.2025г. по ч.гр.д. № 5854/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 25575 от 10.10.2025 г., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против И. Р. И., ЕГН ********** и А.

Д. О. с ЕГН ********** за сумата от 132 лева, представляваща направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно в обжалваната част, като излага подробни доводи, защо счита, че претендиранта сума няма правна характеристика нито на такса, нито на комисион по смисъла на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Счита, че кредиторът е понесъл вреди в резултат на неизпълнение на договорни задължения на длъжника по аргумент на чл.88, ал.1, изречение второ, във връзка с чл.82 от ЗЗД. За да обоснове вземането си за процесната сума жалбоподателят се позовава и на нормата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ. Твърди и че претендираната в заявлението сума представлява разноски по смисъла на чл.78 ал.1 ГПК, които са абсолютно необходими, тъй като без заплащането им е невъзможно обявяване на кредита за предсрочно изискуем и оттамреализиране на правата на кредитора. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане, да бъде издадена заповед за изпълнение за всички изброени в заявлението суми, както и за следните суми: 511.00 лв. - съдебни разноски (2% заплатена държавна такса); 80.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Ч.гр.д. №5854/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд е образувано по заявление на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу И. Р. И., с ЕГН ********** и А. Д. О. с ЕГН **********, за солидарно плащане на следните суми: 27 625,16 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от ***, ведно със законната лихва за периода от 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 1437,21 лв. - договорна лихва за периода от 21.08.2024 г. до 24.07.2025 г., 179,05 лв. - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 21.07.2024 г. до 24.07.2025 г., 685,45 лв. - обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 25.07.2025 г. до 09.10.2025 г., 132,00 лв. - направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. Претендирани са и направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и държавна такса в размер на 511,00 лв.

Заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК е отхвърлено от районния съд в обжалваната част. Правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК. Претенцията за заплащане на такса за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост е в противоречие с цитираната разпоредба и с нея се цели заобикаляне на предвиденото в нея ограничение, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. По своето естество претендираната сума представлява разход във връзка с извънсъдебното събиране на задължението и не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги, както правилно е отчел и районният съд.

Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора.

Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, методика за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в необосновано високи размери, какъвто е настоящия случай. Дори и да се приеме, че това са услуги, свързани с договора за кредит, то те са такива по управление на кредита, 2 поради което и тази такса противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление на кредита.

В случая не намира приложение нормата на чл. 309а ТЗ, както се сочи в частната жалба. Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/2013 г.) с въвеждане на чл.

309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ). Съгласно съображение 8 от преамбюла на Директивата обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите. Поради това следва да се приеме, че заявителят не може да се легитимира като титуляр на обезщетение по чл. 309а ТЗ, доколкото в случая длъжниците имат качеството на потребители по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

С оглед гореизложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и разпореждането на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17384/13.10.2025г. по ч.гр.д.

№5854/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 25575 от 10.10.2025 г., подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: 000694959 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против И. Р. И., ЕГН ********** и А. Д. О. с ЕГН ********** за сумата от 132 лева, представляваща направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. Перник, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500700 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК: 000694959, чрез пълномощника юрисконсулт С. И., против разпореждане №17384/13.10.2025г. по ч.гр.д. № 5854/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 25575 от 10.10.2025 г., подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против И. Р. И., ЕГН ********** и А.

Д. О. с ЕГН ********** за сумата от 132 лева, представляваща направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно в обжалваната част, като излага подробни доводи, защо счита, че претендиранта сума няма правна характеристика нито на такса, нито на комисион по смисъла на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Счита, че кредиторът е понесъл вреди в резултат на неизпълнение на договорни задължения на длъжника по аргумент на чл.88, ал.1, изречение второ, във връзка с чл.82 от ЗЗД. За да обоснове вземането си за процесната сума жалбоподателят се позовава и на нормата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ. Твърди и че претендираната в заявлението сума представлява разноски по смисъла на чл.78 ал.1 ГПК, които са абсолютно необходими, тъй като без заплащането им е невъзможно обявяване на кредита за предсрочно изискуем и оттамреализиране на правата на кредитора. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане, да бъде издадена заповед за изпълнение за всички изброени в заявлението суми, както и за следните суми: 511.00 лв. - съдебни разноски (2% заплатена държавна такса); 80.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Ч.гр.д. №5854/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд е образувано по заявление на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу И. Р. И., с ЕГН ********** и А. Д. О. с ЕГН **********, за солидарно плащане на следните суми: 27 625,16 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит от ***, ведно със законната лихва за периода от 10.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 1437,21 лв. - договорна лихва за периода от 21.08.2024 г. до 24.07.2025 г., 179,05 лв. - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 21.07.2024 г. до 24.07.2025 г., 685,45 лв. - обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 25.07.2025 г. до 09.10.2025 г., 132,00 лв. - направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. Претендирани са и направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и държавна такса в размер на 511,00 лв.

Заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК е отхвърлено от районния съд в обжалваната част. Правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК. Претенцията за заплащане на такса за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост е в противоречие с цитираната разпоредба и с нея се цели заобикаляне на предвиденото в нея ограничение, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. По своето естество претендираната сума представлява разход във връзка с извънсъдебното събиране на задължението и не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги, както правилно е отчел и районният съд.

Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора.

Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния, особено при липса на конкретно договорени между страните размери, методика за формирането и изчисляването им, което допуска възможност за кредитора да прави разноски в необосновано високи размери, какъвто е настоящия случай. Дори и да се приеме, че това са услуги, свързани с договора за кредит, то те са такива по управление на кредита, 2 поради което и тази такса противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление на кредита.