Решение № 1678 от 27.04.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1678

Велико Търново, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д.С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20257060701049 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство чл. 124 от Закона за държавния служител ЗДСл), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Същото е образувано по жалба на К. З. Л.-П. от гр. Велико Търново против Заповед №РД-778/04.12.2025 г., издадена от директора на РИОСВ Велико Търново, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 е прекратено служебното и правоотношение на длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „АЮПД“ поради съкращаване на длъжността, считано от 08.12.2025 г.

Твърди се, че заповедта е формално и процесуално незаконосъобразна. Жалбоподателката счита, че оспорваният акт е издаден в противоречие на чл. 108 от ЗДСл, включително при липса на мотиви. В този смисъл не е спазен и принципа на чл. 6 от АПК. Настоява, че към 04.12.2025 г. не е била налице промяна в длъжностното разписание на РИОСВ, както и основание за прекратяване на служебното правоотношение. Подчертава, че не е налице първата предпоставка на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, доколкото длъжността не е премахната като нормативно определена позиция с изменението на утвърдения щат за РИОСВ – Велико Търново, като не се установява и премахване на функциите, задачите и задълженията на длъжността „юрисконсулт“, които се изпълняват от други служители с юридическо образование в структурата. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на обезщетение за претърпени вреди и загуби в резултат на прекратяване на служебното правоотношение, в размер на основна заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно. В съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество на спора.

Ответникът по жалбата – директорът на РИОСВ – Велико Търново, чрез юк Д., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидена от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствени правила. Допълва, че органът по назначаването, по своя преценка, може да преустанови някоя дейност, или намали обема на дейността, което се изразява в премахване на предвидената в длъжностното разписание щатна бройка, поради което е налице основание за прекратяване на служебните правоотношения по реда на чл. 106 от ЗДСл. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от приложената Заповед № РД-22/15.01.2024 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново се установява, че считано от 16.01.2024 г. К. Л.-П. заема длъжността гл. юрисконсулт в РИОСВ – Велико Търново, дирекция „Административни, финансови и правни дейности“.

На 25.11.2025 г. в деловодството на Министерство на околната среда и водите е депозирано писмо от директора на РИОСВ – Велико Търново с вх. № 92-00-23/25.11.2025 г., относно предложение за промяна в разписание на длъжностите на РИОСВ – Велико Търново. Към цитираното писмо е приложен доклад с изх. № И-226/24.11.2025 г., в който е посочено, че за по-добро и адекватно изпълнение на функциите и целите на Специализираната администрация в инспекцията и избягване на прехвърляне и размиване на отговорности между служители на ръководни длъжности, специализираната администрация се организира в две дирекции - дирекция „Контрол на околната среда“ и дирекция „Превантивна дейност“. С направените промени се премахват отделите в инспекцията, като длъжностите началник отдел „Контролна дейност“ и началник отдел „Превантивна дейност“ се трансформират в длъжностите старши експерт в направления „Опазване чистотата на атмосферния въздух и вредни физични фактори“ и директор на дирекция „Превантивна дейност“. В т. 2 е посочено, че с въвеждането на чл. 58г от ЗАНН, 80% от административнонаказателните производства приключват със споразумения между нарушителите и инспекцията, което води до намаляване обема на работа на юрисконсултите на инспекцията. Същевременно, значително се е увеличил броя на инвестиционните намерения, с което обема на работа в направление „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“ значително е нараснал. В тази връзка, с цел своевременно произнасяне и отстраняване на пропуски в предварителния контрол, адекватно изпълнение на функциите в дирекция „Превантивна дейност“ се иска с Длъжностното разписание на РИОСВ – Велико Търново, в сила от 08.12.2025 г. една от длъжностите гл. юрисконсулт, дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ да се трансформира в длъжност „старши експерт“, направление Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда, дирекция „Превантивна дейност“.

С писмо изх. № 92-00-23-1/27.11.2025 г. на МОСВ, дирекция „Стопанска дейност и човешки ресурси“, директорът на РИОСВ – Велико Търново е уведомен, че министърът на околната среда и водите е одобрил представеното длъжностно разписание на РИОСВ – Велико Търново, съдържащо предложения за трансформация в него. Със Заповед № РД-763/28.11.2025 г. директорът на РИОСВ – Велико Търново е утвърдил приложеното към същата длъжностно разписание на РИОСВ – Велико Търново, считано от 08.12.2025 г.

На 04.12.2025 г. е издадена Заповед № РД-778 на директора на РИОСВ – Велико Търново, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и ал.4 и чл. 108 от Закона за държавния служител, чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, Длъжностното разписание на Регионална инспекция по околната среда и водите – Велико Търново е прекратено служебното правоотношение на К. Л.-П., на длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „АЮПД“, считано от 08.12.2025 г. В заповедта е посочено, че на осн. чл. 106, ал.4 от ЗДСл, на служителят следва да се изплати обезщетение в размер на индивидуалната и основна месечна заплата за неспазения срок на Предизвестие с изх. № И-226(3)/03.12.2025 г. Заповедта е връчена лично на 04.12.2025 г.

Същата е оспорена е с жалба до Административен съд – Велико Търново, подадена по пощата, директно до съда на 17.12.2025 г. видно от пощенското клеймо. Въз основа на жалбата е образувано настоящото дело. От ответника е постъпила административната преписка по съставяне на процесната заповед, в това число приложените към писмо вх. № 358/19.01.2026 г. заверени копия на документи по опис и справка за делата, както и за АУАН, НП, споразумения за периода 2024 г. и 2025 г. отделно за всяка година, както и приложените към жалбата доказателства, по опис.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим по изричното препращане на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, от легитимиран субект – адресат на заповедта, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледано по същество оспорването е неоснователно.

Предмет на настоящето дело е Заповед №РД-778/04.12.2025 г., издадена от директора на РИОСВ Велико Търново, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 е прекратено служебното й правоотношение на длъжността „главен юрисконсулт“ в дирекция „АЮПД“, поради съкращаване на длъжността, считано от 08.12.2025 г. Частта, в която с жалбата на К. Л.-П. се заявява под условие и искане за присъждане на обезщетение, има характер на искова молба с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, но предвид предявяването й под условие, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне с това решение предвид съдържанието му, и счита, че същата е просто преждевременно предявена, като би подлежала на разглеждане по различен процесуален ред и то след влизане в сила на окончателния съдебен акт, при това при наличието на условието – отмяна на уволнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Оспореният административен акт се явява издаден от компетентен орган, предвид изричната разпоредба на чл. 5, ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, според която норма, служителите на РИОСВ се назначават и освобождават от длъжност от директора на РИОСВ по реда на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Заповедта е постановена в предписаната от закона писмена форма и при спазване изискването за задължително съдържание.

При издаване на заповедта са спазени общите норми на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за прекратяване на служебното правоотношение на служителя и са събрани всички относими по случая доказателства. При издаване на заповедта е съобразено утвърденото от органа по назначаване ново длъжностно разписание на РИОСВ – Велико Търново, в сила от 08.12.2025 г., съгласно което длъжността "главен юрисконсулт", дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ се трансформира в длъжност „старши експерт“, направление „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“, дирекция „Превантивна дейност“. Длъжностното разписание е по образец и със съдържанието по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от НПКДА. Освен това, правното основание, на което е издадена заповедта, не изисква излагането на нарочни мотиви, извън вече изложените и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите и самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, без да е необходимо допитване или съвещаване със служителя, което мотивира съда да приеме, че актът е в достатъчна степен мотивиран, в това число и с оглед данните в преписката.

В закона липсва установена специфична процедура за издаване на заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Единственото изискване е наличието на отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, но това изискване не е абсолютно, доколкото неспазването на едномесечния срок на предизвестието може да бъде компенсирано с обезщетение, съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. В случая, установеният от закона едномесечен срок не е спазен, тъй като предизвестие № И-226(3)/03.12.2025 г. е връчено на жалбоподателката на 04.12.2025 г., а видно от процесната заповед, служебното правоотношение следва да се счита за прекратено от 08.12.2025 г. Неспазването на едномесечното предизвестие обаче е компенсирано, съгласно закона с изрично разпореждане за изплащане на обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл.

Съдът намира за неоснователно възражението, че към датата на предизвестието, не е била налице промяна в длъжностното разписание на РИОСВ – Велико Търново, тъй като реално правоотношението се прекратява с издаване на заповедта за прекратяване, а не с предизвестието. В оспорената заповед изрично е посочено, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 08.12.2025 г., към който момент вече е в сила ново утвърдено щатно разписание.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да обусловят назаконосъобазност на процесната заповед на това основание.

Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, която я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тоест следва да се установи, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и кумулативно не съществува като система от функции, задължения и изисквания или те са толкова значително изменени, че да налагат извод за качествено нова длъжност. За законосъобразността на процесната заповед е достатъчно по безспорен начин да бъде установен обективния факт на съкратената длъжност по смисъла на Закона за държавния служител.