Решение № 127 от 05.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6020/2021
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 05.07.2021
- В сила
- 05.07.2021
- Състав
- Мария Янкова Иванова Вранеску, Никола Чомпалов, Пламен Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 428 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г в закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:
Пламен Колев
Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20211100506020 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Агенция за социално подпомагане- дирекция „Социално подпомагане“- Слатина чрез юрисконсулт Р.К. срещу постановление от 14.01.2021г. за прекратяване на изпълнително дело №20171110401110/2017 година по описа на ДСИ при СРС К. М..
Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Моли да бъде удължен срока за погасяване на дължимата сума към ДСП-Слатина предвид противоепидемичната обстановка в страната.
Съдебният изпълнител по изп. д. № 20171110401110/2017 година, е изложил мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 17.11.2017 г. по молба с вх. №13102 е образувано изпълнително дело №1110/2017 година на взискателя директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Слатина срещу К.Г.М. въз основа на изпълнителен лист издаден на 13.04.2017 г. от Районен съд- София по гр. д. №12702/2017 г., 123 с-в, по сила на който длъжникът е осъден да заплати в полза на кредитора сумата от 480 лева- главница и 25 лева- разходи.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят претендира събиране на сумата по изпълнителния лист, като с оглед принудителното събиране на вземанията да бъдат предприети срещу длъжника подробно посочени изпълнителни действия.
На 10.12.2017 г. съдебният изпълнител е връчил на длъжника основание чл. 428 ГПК покана за доброволно изпълнение.
1
Със запорно съобщение от 09.01.2018 година, съдебният изпълнител е наложил запор на сметките на длъжника открити в банка „С.Ж.Е.“ АД. Със съобщение изпратено от банката до съдебния изпълнител, последният се уведомява, че длъжникът има разкрита сметка в банката и запорът е наложен.
С обжалвания акт съдебният изпълнител прекратява изпълнителното дело, след като констатира, че са налице предпоставките за прекратяване на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, перемпция настъпва по силата на закона, като в този смисъл актът на съдебния изпълнител за прекратяване на производството има само декларативен характер, а прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Смисълът на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят не е изгубил интерес.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят бездейства и не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. В изпълнителния процес, за разлика от исковия, лицето, по чието искане е образуван - взискателят - е задължен да проявява активност и със своите действия да поддържа висящността на производството, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване, същият следва да посочи конкретен изпълнителен способ, да поиска извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, да внесе авансово таксите и разноските, да поиска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. При изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В настоящия случай категорично не се установява взискателят да е поискал извършването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител различни посочените при образуването на изпълнителното дело. Ето защо следва да се приеме, че към момента на постановяване на обжалвания акт е изтекъл двугодишния срок, в който по делото не са извършвани изпълнителни действия. Същият е давностен и е изтекъл към 23.01.2020г.
Противоепидемичните мерки съобразно чл.3 от ЗМДВИП, със спиране на принудителното изпълнение са за около два месеца периода март – май 2020г. и към този момент давностния срок е бил изтекъл. Взискателя е следвало , но не е отправил нови искания до съдебния изпълнител за прилагане на изпълнителни способи в рамките на този срок и съответно след изтичането правилно ДСИ е прекратил изпълнителното дело.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена .
2
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
О Т Х В Ъ РЛ Я жалбата предявена от
Агенция за социално подпомагане- дирекция „Социално подпомагане“- Слатина, гр.София, ул.*******, партер срещу Постановление за прекратяване на изпълнително дело №20171110401110/2017 година по описа на ДСИ при СРС К. М., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3