Решение № 453 от 19.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Благоевград, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102842 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от "ТЕО-СИМ" ЕООД, ЕИК 207586233, със седалище и адрес на управление: с. *******, представлявано от управителя *****, чрез процесуалните представители адв. С. С., вписан в САК и адв. К. Б., вписана в САК против „Спедира" ЕООД, ЕИК 205708514, със седалище и адрес на управление: гр. ****** телефон:

*****, адрес на електронна поща: *****, представлявано от управителя *****.

Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за превоз – договор № 6422/14.08.2025 г., по силата на който извършил превоз с адрес на товарене в Румъния, и адреси на разтоварване в България, срок на доставката – 18.08.2025. Сочи, че по силата на този договор е превозил уговорената стока, а именно 51 броя гуми, които е получил от мястото, изрично посочено от посредника „МБ Транспортс“ ЕООД. Поддържа, че договореното навло за превоза възлизало на сумата от 480 евро, без ДДС. Навежда, че извършил транспортната услуга в определения в договора срок. Заявява, че ответникът не заплатил договореното възнаграждение за извършения превоз. Твърди, че фактурата за извършения превоз заедно с два броя ЧМР-та били изпратени с писмо, като същите били получени от ответника.

Навежда, че ответникът не бил заплатил дължимата сума.

Ответното дружество изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че на 14.08.2025г. е бил сключил с ищеца процесния договор за превоз № 6422, с предмет превоз на товари от Румъния до България. Заявява, че ищецът е следвало да извършил превоз на общо 102 броя гуми, като бил превозил само половината от тях – 51 броя гуми. Поддържа, че по този начин ищецът не бил изпълнил задълженията си по процесния договор за превоз, както и по Конвенцията по ЧМР. Излага подробни доводи в тази връзка.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1 ТЗ за сумата от 480 EUR (четиристотин и осемдесет евро), представляваща Навло за извършен превоз по договор № 6422/14.08.2025 г., представляваща транспортна услуга вътреобщностен транспорт по маршрут Румъния – България, извършен 1 от ищеца, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 27.10.2025г. до окончателното изплащане на същото.

Вземането по така предявената установителна искова претенция е била предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 320 от 27.10.2025г., издадена по следното електронно заповедно дело - ч. гр. д. № 621/2025г. на Районен съд – гр.

Никопол, срещу която от страна на ответника, имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявения иск:

Предявеният иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд, като установителният иск е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Доводите на ответната страна за недопустимост на предявения иск не могат да бъдат споделени. В тази връзка следва да се отбележи, че от разумното тълкуване на обстоятелствената част и петитума на исковата молба може да се направи извод, че тя отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал.

1 ГПК.

2. Относно основателността на предявения иск:

Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/сключването на процесния превозен договор с твърдяното съдържание - извършена транспортна услуга вътреобщностен транспорт по маршрут Румъния – България през месец август 2025г. съгласно договор № 6422/14.08.2025 г.; 2/ че превозът е извършен съобразно уговореното; 3/ че стоките са доставени на получателя; и 4/ неизпълнение на насрещното задължението на ответника за заплащане на превозното възнаграждение.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорно е по делото, че между ищеца "ТЕО-СИМ" ЕООД, действащ в качеството му на превозвач, и ответника „Спедира" ЕООД, като спедитор, е бил сключен процесният договор за превоз - Заявка-договор № 6422 от 14.08.2025 г., по силата на който ищецът се задължил да превози товар от товарен адрес в гр. Букурещ, Румъния и три разтоварни адреса в България, а именно два в гр. София и един в гр. Костинброд, за които има два броя CMR – товарителници.

Горепосоченото безспорно обстоятелство се установява и от приетия по делото доказателствен материал.

От представените по делото доказателства (включително показанията на свидетелката ******, която е служителка на ответника „Спедира" ЕООД), както и Вайбър кореспонденцията между представителя на третото неучастващо по делото лице „МБ Транспортс“ ЕООД ******, става ясно, че стоката, която е била предмет на превоза, е била автомобилни гуми.

Основният спорен въпрос по делото какъв е броят на гумите, които е следвало да бъдели превозени и дали този брой гуми е бил посочен в заявката-транспорт. Според ищеца той е превозил броя гуми съгласно процесната заявка-транспорт и съгласно представените му два броя CMR – товарителници. Тезата на ответника е, че следвало да се натоварили общо 102 броя гуми, а ищецът бил натоварил и доставил само 51 гуми.

Съдът намира, че в заявката-договор и в CMR – товарителници не било посочено, че броят на гумите, които следва да се натоварели е точно 102. В тази връзка трябва да се изтъкне, че във Вайбър кореспонденцията между представителя на третото неучастващо по делото лице 2

„МБ Транспортс“ ЕООД ****** и ищеца единствено е било посочено, че следвало да се натоварели гуми. Не е бил посочен конкретен брой гуми, в това число и сочените от ищеца 102 броя. Няма данни приложената едва с отговора на исковата молба таблица с гуми да е била връчвана на ищеца заедно с процесната заявка-транспорт. При това положение ответната теза, че следвало да се натоварили общо 102 броя гуми, остана недоказана.

По делото се установи, че ищецът е извършил превоза на автомобилни гуми съгласно изпратените му заявка-транспорт и два броя CMR – товарителници.

В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване.

Относно разноските:

При този изход от делото ищецът има право на разноски, като същият е направил и искане в тази насока.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.

Предвид изхода от спора (уважаване на предявения иск), отговорността за разноски на ответника в полза на ищеца трябва да бъде разпределена по следния начин:

- 421,25 лв., с равностойност 215,37 евро – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и

- 429 лв., с равностойност 219,34 евро – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.

Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми, присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „Спедира" ЕООД, ЕИК 205708514, със седалище и адрес на управление: гр. ****** телефон: *****, адрес на електронна поща: *****, представлявано от управителя *****, дължи на "ТЕО-СИМ" ЕООД, ЕИК 207586233, със седалище и адрес на управление: с. *******, представлявано от управителя *****, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 320 от 27.10.2025г., издадена по ч. гр. д. № 621/2025г. на Районен съд – гр.

Никопол, а именно:

- 480 EUR (четиристотин и осемдесет евро), представляваща главница - Навло за извършен превоз по договор № 6422/14.08.2025 г. по маршрут Румъния – България, извършен от ищеца – ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2025г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Спедира" ЕООД, ЕИК 205708514, със седалище и адрес на управление: гр. ****** телефон: *****, адрес на електронна поща:

*****, представлявано от управителя ***** да заплати на "ТЕО-СИМ" ЕООД, ЕИК 207586233, със седалище и адрес на управление: с. *******, представлявано от управителя *****, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:

- сумата от 215,37 евро – представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 621/2025г. на РС – гр. Никопол), и

- сумата от 219,34 евро – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 2842/2025г. на РС – гр. Благоевград).

3

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

4