Решение № 217 от 27.11.2025, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Троян, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря М. Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340100015 по описа за 2025 година

С. Н. Й. от гр. Троян е предявил иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройство, представлявано от Министъра Иван Иванов, което се представлява в процеса от Областен управител - гр. Ловеч с искане да бъде признато по отношение на ответника, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с. В. по давностно владение, който имот е актуван като държавна собственост.

В с. з. Й. се явява лично и е представляван от адв. Р. С. от ЛАК, който моли съда да уважи изцяло предявения иск, като признае правото на собственост на Й. върху процесния имот.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от ИМ и доказателствата, в законовия месечен срок е представен писмен отговор, с който заявява, че оспорва така предявения иск. Твърди се, че процесния имот е държавна собственост, и че изцяло са неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, че е придобил имота по давностно владение. В с. з. се явява юрисконсулт В. И., която поддържа изложените твърдения. Представя писмени доказателства.

От приложените писмени доказателства: публично нотариално завещание от 28.10.1936 г., удостоверение за наследници № 134 от 12.12.2024 г. изд. от Кметство с. В., удостоверение за идентичност на ПИ, изд. от Община гр. Троян на 29.10.2024 г., удостоверение на Областен управител Ловеч изх. № Р-648 от 20.11.2024 г., скица на ПИ №№ 15-170388 от 21.10.2024 г., изд. от СГКК Ловеч, удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО000041 от 07.01.2025 г., изд. от Община гр.Троян, Акт № 1917 от 11.01.1986 г. за държавна собственост на недвижим имот,изд. от Общински народен съвет гр.

1

Троян, платежно нареждане от 30.09.1985 г., писмо изх. № АП-11-3 от 18.02.2025 г. до Кмета на община Троян, писмо изх. № към ео-218/1/ от 27.02.2025 г. На Община Троян, писмо изх. № към ЕО-218/2/ от 04.03.2025 г. от Община Троян, Заповед № 56/1984 г. на Кмета на Община Троян, копия от разписните листи към действащите и предходни кадастрални и регулационни планове на с. В. за имота, копие от заповед № 485/24.11.1995 г. на Кмета на Община Троян, свързан с имота и копие от Заповед № 1453/27.08.1997 г. на Областен управител на област Ловечи от показанията на свидетелит е Т.К.К., Д.Д.И. и Я.В.Я., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Установява се в процеса, че ищеца С. Й. е наследник на своята майка И.Ц.Й. б. ж. на с. В., починала на 25.05.1999 г. и на своята леля М.Ц.П., починала на 17.06.1987 г.

Наследодателите на Й. са притежавали поземлен имот, находящ се в с.

В., общ. Троян, оставен им в наследство от техния баща Ц.М.Я., а именно:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с. В., общ.

Троян, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-23 / 24.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: с. В., общ. Троян, обл.

Ловеч, ул. „Проф. Борис Боев", трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Нива, площ: 1021 кв. м, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

*** и ***.

По делото е приложено Удостоверение за идентичност на поземлен имот № УД-УТ-822/29.10.2024 г., издадено от Община Троян, от което се установява, че процесния имот през различните периоди и съгласно регулационните планове на с. В. е бил обозначаван с различни планоснимачни номера и парцели.

В приложеното публично нотариално завещание от 28.10.1936 г., се установява, че дядото на ищеца по майчина линия - Ц.Я. е завещал на съпругата си С. и на трите си дъщери И. (негова майка), М. и С. имот, намиращ се в м. „Под селото" от 1 декар и 6 ара, която площ съвпада с площта на двата съседни поземлени имота *** и *** по актуалната кадастрална карта на с. В., чиято площ е 1.603 дка. ПИ с идентификатор *** е бил собственост на наследниците на лелята на Й. - С., една от наследничките по горецитираното от него завещание, който имот наскоро бил продаден от сина на покойната му първа братовчедка, която пък е била наследничка на С.. Другата леля на ищеца - М. починала без собствени деца и вследствие на това тя му е предала владението върху всичките свои имоти, включително и идеалните части от гореспоменатия имот. По този начин той е придобил по наследство и давностно владение от неговата майка И. и леля му М. около 2/3 от завещания имот, а другата 1/3 е останала в собственост на братовчедка му Й., като наследница на леля му С..

Не се оспорва факта, че впоследствие имота, предмет на завещанието, е разделен на два поземлени имота, съгласно действащите КККР на с. В., с идентификатори *** и ***.

С Акт за държавна собственост № 1917 от 11.01.1986 г., издаден от Общински народен съвет - гр. Троян, процесния имот е отчужден за комплексно жилищно строителство. На втората страница на акта са посочени собствениците на така отчуждения окрупнен имот, като под № 7 са отразени К.П. Й., /който съда приема, че е баща на ищеца, поради липса на оспорване/ и М. Г. П. /съда приема, че това е лелята на ищеца М. П. пак поради липса на 2 оспорване/, като собственици на 1 160 кв. м, пл. № 366, кв. 17 и обезщетението в размер на 2 453,32 лева.

По делото е представено платежно нареждане от 30.09.1985 г., от което се установява, че на К.П. Й. е заплатено определеното обезщетение в размер на 2 453,32 лева.

Относно твърдението на ищеца, че родителите му са се възползвали от разпоредбите на действащия тогава Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти и с а изплатили сумата, която е била определена от Община Троян за отпадането на имота от акта, с който същият е отнет от тях, не бяха представени доказателства в процеса.

Ищецът обаче останал със съзнанието, че процесния имот е възстановен на неговите наследодатели и установил самостоятелна фактическа власт върху целия имот, с намерението да придобие собствеността.

Преди известно време, Й. започнал процедура за снабдяване с нотариален акт, но при снабдяване с нужните документи Областна администрация – гр. Ловеч издала удостоверение, в което е записано, че за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. В., общ. Троян, обл. Ловеч, има издаден Акт за държавна собственост № 1917 от 11.01.1986 г. Предвид на това за него се породил правния интерес да предяви настоящия иск.

Ищецът цели доказване на право на собственост върху процесния имот не само по наследство, но и по давност, за което е ангажирал гласни доказателства и съответно са разпитани посочените горе свидетели.

Свид. Т.К. познава С. Й. от много отдавна. Знае процесният имот, който се намира в местността „Под селото“ до колбасарският цех, тъй като го е косил.

Докато са били живи родителите на ищеца, те са го наемали да обработва имота, а след тях и ищеца. Неговите родители и после и Й. са плащали на свидетеля за обработката на имота. Ищецът владее имота от както майка му и баща му са починали, преди повече от 20 години. Той си стопанисва имота, свидетеля не е чувал този имот да е държавен, или някой да идва и да пратенедира, че е собственик. К. описва границите на имота и излага, че същия представлява нива. Свид. Д.И. притежава имот, в съседство до процесния. Излага, че от малък си спомня как родителите на ищеца са идвали да обработват имота. След тяхната смърт С. Й. е продължил да владее и да стопанисва имота. И този свидетел не е чувал имота да е държавен, или някой да претендира, че е собственик - имота винаги е владян от семейството на Й..

На времето, когато майката наищеца е била жива, там са засявали пипер, домат и картофи. След това Й. сеел царевица и жито. Целият имот е на три сестри, И., М. и С. и е около декар и половина. Те са си го разделили. Сходни са показанията и на свид. Я.Я., който от 1975 г. е отишъл в това село и оттогова познава ищеца. Знае процесният имот, защото са съседи и си помагат. Излага, че не е чувал някой да изявява претенции към този имот. С.

Й. е сял царевица в имота, а сега го коси. Той си владее имота, Я. не е виждал някой друг да идва там.

Правни изводи: Съдът е сезиран с установителен иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК, с който в настоящия случай ищеца цели доказване право на собственост върху процесния имот. Предявявянето на подобен субсидиарен иск предполага наличие на правен интерес. Изискването за наличие на правен интерес, което е процесуална предпоставка за допустимостта на всеки иск, изрично е подчертано в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК. Само чрез 3 изискването за интерес от установяването, може да се обособят нуждаещите се от съдебно установяване граждански правоотношения – т. е. следва да се очертае нарушеното материално право, нуждаещо се от съдебна защита.

Правният интерес от провеждане на установителен иск в случая е обусловен от оспорване претендирано от ищеца право от страна на ответника.

В писмените си бележки, Й., чрез пълномощника си – адв. С., подробно и аналитично изследва фактически състав на придобивната давност, с оглед спецификата на настоящия казус, с предмет придобиване на собственост на имот, който е държавна собственост по давност. Изводите в тази връзка, подкрепени и от съдебната практика са правилни, но не вземат предвид, че в случая се касае за отчужден имот, за който собствениците са получили обезщетение.

Закона дава право на бившите собственици, в случай, че мероприятията, за които е отчужден имота, не се осъществят в законовия срок, то те да поискат отмяна на заповедта за отчуждаване и да върнат обезщетението.

Както беше посочено и горе, подобни доказателства липсват, а съдебния акт не може да почива на предположения.

Ето защо съда приема, че процедурата по отчуждаване е приключила, на собствениците е заплатено дължимото се обезщетение и за имота е издаден съответно Акт за държавна собственост.

От друга страна /за пълнота на изложението/ не може да се приеме за основателно и изложеното твърдение от страна на ищеца, че Държавата е бездействала през цялото време. От представената Заповед № 1453/27.08.1997 г. на Областен управител на област Ловеч е видно, че през същия период по отношение на имота са извършвани правни действия от страна на Държавата, която е отказала отписването му от актовите книги. В случая не е налице бездействие на Държавата като носител на правото на собственост.

Освен това, следва да се вземе предвид, че от момента на отчуждаването на имота, до 01.06.1996 г., разпоредбата на чл. 86 от Закона за собствеността забранява придобиването по давност на имот - държавна собственост. През 1996 г., в Закона за държавната собственост е регламентирана възможност за придобиване по давност на имоти - частна държавна собственост, считано от 01.06.1996 г. Преди изтичането на 10 годишния давностен срок, с § 1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ бр.46/2006 г.), е наложен мораториум върху давността за придобиване на държавни имоти, считано от 01.06.2006 г. Този мораториум е отменен с цитираното от ищеца Решение на Конституционния съд № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г. 2022 г., обн. ДВ. бр.

18 от 4 март 2022 г.

С оглед на представените и обсъдени доказателства и твърдения на страните в настоящия процес и правните изводи, решаващия съд намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде изцяло отхвърлен.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника има право да претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В с. з. представителя на ответника юриск. В. И. изрично е посочила, че на този етап няма да претендират разноски, поради което и съда не следва да се произнася.

Водим от изложеното съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от С. Н. Й., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ***, ет. 2, ап. 6 /пълномощник адв. Р. С. от ЛАК, гр. Троян, ***/ против Министерство на регионалното развитие и благоустройство, представлявано от Министър Иван Иванов, адрес: гр. София, ***-19 с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗС, с искане съда да признае по отношение на ответника, че ищеца е собственик по давностно владение на следния недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор

Разпечатката съдържа 47 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/139a3eb8-6532-4537-a592-5a9847f6d9cd