Решение № 132 от 13.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

Диана Василева при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600078 по описа за 2023 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

С присъда № 13/21.11.2022г., постановена по НОХД № 328/2022г.

Ловешки окръжен съд е признал за виновен подсъдимият П. Г. П. за деяние по чл. 343 ал.3 пр.посл. б. „б” пр.1 вр. ал.4 вр. ал.1 б.”в” вр. чл. 342 ал.1 от НК от НК и му е наложил наказание от три години лишаване от свобода. Отложил е изтърпяването на същото за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 343г от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил е П. да заплати на Ц. П. в качеството й на майка и законен представител на Д. П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 800лв., да заплати на Н. П., действаща със съгласието на майка си и законен представител Ц. П. сумата от 12 000лв представляващи имуществени вреди, 1 ведно със законните лихви, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

Присъдил е държавни такси и разноски.

Разпоредил се е с веществените доказателства.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. З.. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Прави се искане за отмяната й и признаване на подсъдимия за невинен с последващото от това оправдаване по повдигнатото му обвинение.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и от частните обвинители Ц.

П., Н. П. и Д. П., последните две непълнолетни, но действащи със съгласието на майка си и законен представител Ц. П.. В жалбата се претендира явна несправедливост на наложеното наказание, като се моли постановеният съдебен акт да бъде изменен, като бъде увеличен размера на наложеното наказание.

Въззивна жалба е депозирана и от частните обвинители Н. Д. и П. П., чрез повереника им – адв. Г.. В жалбата се сочи като основание явна несправедливост на наложеното наказание в смисъл на неговата заниженост.

Претендира се налагане на наказание около предвидения от закона максимален размер.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат подадената жалба, оспорват жалбите на частните обвинители. Намират, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Навеждат доводи за незаконен състав при произнасяне на присъдата, за несъответствие на посоченият трактор в обвинението, с този установен на място и участвали в пътнотранспортното произшествие. Твърдят се несъществуващи редакции на законите в ДВ, посочени от прокурора в обвинението. Претендира се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по повдигнатото обвинение или при условията на алтернативност – отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Частните обвинители Н. Д. и П. П. чрез депозирано писмено становище от своя повереник – адв. Г. поддържат подадената от тях жалба. Намират, че 2 наложеното наказание е занижено по размер. Молят изменение на присъдата и увеличаване размера на наказанието по отношение на подсъдимия.

Частните обвинители - Ц. П. се явява, не се явяват Н. П. и Д. П..

Техният повереник адв. П. поддържа подадената жалба. Моли завишаване размера на наложеното наказание.

Представителят на прокуратурата намира, че при постановяване на присъдата първостепенният съд се е съобразил с всички обстоятелства по делото, имащи значение за правилното му решаване и е постановил присъда, която е правилна и законосъобразна. Не възразява срещу подадената от частните обвинители жалба и предоставя на съда преценката относно наличието на предпоставки за увеличаване размера на наложеното наказание.

Оспорва се жалбата на подсъдимия.

Настоящият състав на Апелативният съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбите оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и като извърши цялостна проверка на присъдата в наказателната й част, съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено от следното:

Присъдата е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалното право на защита на подсъдимия.

Съображенията, обосноваващи този извод са следните:

В конкретния случай въпреки обема си, мотивите на първостепенния съд не отговарят на минимума на законовия стандарт по чл. 303 и чл. 305 ал.3 от НПК.

Извършената от решаващият съд аналитична дейност не съответства на изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 ал.5 от НПК.

1.От съдържанието на мотивите към постановения акт не се установява кои факти решаващият съд намира за установени и кои доказателства са му послужили, за да бъдат изведени правни изводи за взетото решение и произнасянето на осъдителна присъда. Липсва описание на възприетата фактическата обстановка. Описана е обстановка и механизъм на пътнотранспортно произшествие, възприет от св. Е. С.. Този механизъм не съдържа последователността на събитията и действията, в следствие на които 3 се е реализирало пътнотранспортното произшествие, тъй като самия свидетел ни ги е възприел. След това са описани всички назначени в хода на ДП и съдебна фаза експертизи и са направени изводи за виновност на подсъдимия П..

2. В мотивите към съдебният акт не се съдържа анализ на приобщените доказателствата.

Няма нито ред анализ на свидетелски показания – кои и защо кредитира, по какви съображения, кои и защо не включва в доказателствената съвкупност е и по какви съображения. Посочено е единствено, че приетата фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите. В хода на съдебното производство съдът е констатирал противоречие в показанията на св. П. И. и П. Г., и е приобщил показанията им от ДП. Св. Г. изрично е заявил, че не поддържа показанията си на ДП. Нито ред не съществува в мотивите на съда кои от показанията на тези свидетели кредитира – дали тези от ДП или тези от съдебно заседание и по какви съображения. Възражения защитата е правила и по отношение показанията на св. Г., но на тях липсва отговор.

Освен, че липсва анализ на свидетелските показания не е извършена и съпоставката им с останалата доказателствена съвкупност.

В мотивите не се съдържа анализ на изготвените и приобщени по делото експертизи. Съдът се е задоволил да препише единствено изцяло техните заключения. Изготвените и приети в делото автотехнически експертизи далеч не са еднопосочни като изводи, дори напротив.

По делото са назначени на ДП тройна комплексна АТЕ и допълнителна към нея и в съдебно заседание повторна тройна автотехническа експертиза с две допълнителни към нея заключения. Изводите на вещите лица по двете назначени експертизи са различни, а именно:

В назначената на ДП автотехническа експертиза са приети скорости на движение на пътните превозни средства към момента на удара – на л.а.

„Тойота“ – 114,95км/ч; на тов. автомобил „Рено“ – 70,72км/ч, на трактора – към момента на удара с т.а. „Рено“ 33,63км/ч, а към момента на удара с л.а.

„Тойота“ - 41,26 км/ч. Въз основа на скоростите, са изчислени и опасните зони – за т.а. „Рено“ – 85м; за л.а. „Тойота“ – 121,5 м. Прието е в допълнителното заключение, че тахографа на товарния автомобил „Рено“ не може да бъде използван за определяне на неговата скорост, като са посочени 4 и аргументи за това. В тази експертиза е прието, че л.а. „Тойота“ се е намирал на 31 м. преди мястото на удара към момента на навлизане на трактора в насрещното платно. Друг важен извод на тройната експертиза от ДП е, че намалената ефективност на спирачната система на т.а. „Рено“ се дължи не на дефект, а на неправилна експлоатация от водача на това МПС.

Различни от посочените стойности са възприели експертите в повторната трайна автотехническа експертиза и нейните допълнителни заключения. Скоростите на пътните превозни средства са следните: На л.а.

„Тойота" – към момента на удара 117,19 км/ч, на т.а. „Рено“ – към момента на задействане на спирачната система 80 км/ч, а към момента на удара 50,76 км/ч; по отношение на трактора е приета скорост към момента на удара от товарния автомобил е посочена 27,5км/ч, а към момента на удара с л.а.

„Тойота“ 36,6км/ч. Видно от протокола за разпит на експертите по тази експертиза от проведено съдебно заседание на 06.01.2022г. в основата на възприемането на скорост 80км/ч за товарния автомобил „Рено“ е използван именно тахографа на този автомобил. Лекият автомобил според експертите от това заключение се е намирал на отстояние 73 м към момента на навлизане на трактора в насрещната лента.

При така приетите стойности на скоростта, различни са и стойностите на опасните зони, приети от повторната експертиза – за т.а. „Рено“ тя е приета 92,82 км/ч при скорост 80 км/ч; за л.а. „Тойота“ при движение 121,64 км/ч/ преди удара/ опасната зона е изчислена на 122,92 км/ч. Друго важно различие касае възприетото от тази експертиза, че т.а. „Рено“ е бил с несъотносима с техническите изисквания спирачна система, т.е. технически неизправна. До този извод експертите са достигнали след като са изследвали спирачното закъснение на товарния автомобил.

Експертите от ДП са възприели показанията на св. Е. С. и са приели в механизма си, че при удара от т.а. „Рено“ в трактора, св. Стоянов като водач на трактора е паднал настрани, тъй като седалката се е скъсала. Този механизъм е приел и решаващия съд.

Експертите от повторната експертиза са посочили, че не е възможно при този удар водачът на трактора да падне от седалката, няма причина да се препятства управлението на кормилния кръг и при това положение водача на трактора е в състояние да овладее движението на трактора в полагащата му се 5 пътна лента. Последното обстоятелство най- малко има значение и относно кредитирането с доверие и ли не / както и дали в цялост или не/ на показанията на св. Стоянов/което както бе посочено по- горе не е сторено/, има значение и за фактологията, което ще бъде приета има значение и за анвтотехническата експертиза, която ще бъде поставена в основата на тази фактология и за преценка действията на всеки един от участниците в пътнотранспортното произшествие, което е с усложнен характер.

В тройна автотехническа експертиза от ДП е прието категорично, че водачът на л.а. “Тойота“ не може да спре и да предотврати ПТП и със скоростта, с която се е движил – 114,95 км/ч и при движение с 90 км/ч.

В повторната трайна експертиза/първоначална/ вещите лица са приели, че водачът на л.а. „Тойота“ при движение с 90 км/ч е имал възможността да намали скоростта и да достигне до мястото на удара с много по- ниска скорост при което ще се реализират значително по- малко деформации. В допълнителната към тази експертиза са изчислени варианти на момента на възникване на опасност по отношение на водача на л.а. „Тойота“, в единият от които вещите блица са приели, че съществува за него възможност да намали скоростта и да спре и да предотврати ПТП при движение с 90 км/ч.

Различни са възприетите от двете експертизи места на удара – както между т.а. „Рено“ и трактора така и между трактора и л.а. „Тойота“. Всички тези изводи направени от експертите по двете експертизи имат важно значение за решаване на делото. Поради това и съдът е следвало подробно да ги анализира и да посочи коя експертиза, в кой от представените от нея варианти, по какви съображения кредитира с доверие и поставя в основата на възприетата от него фактология. Вместо това по недопустим начин първият съд е кредитирал с доверие и двете експертизи и то при налични различни заключения по поставени едни и същи въпроси. Нещо повече именно разликите във възприетите от двете експертизи стойности на скоростите на движение са послужили като основание да бъде поискано от прокурора и допуснато от съда изменение на обвинението в съдебно заседание, проведено на 12.09.2022г. Изброяването на посочените по- горе от въззивният съд различия между двете автотехнически експертизи – първоначалната от ДП /ведно с допълнението към нея/ и повторната, назначена в хода на съдебното производство, ведно с двете допълнения към нея не е изчерпателно, то касае 6 най- фрапантните различия. При така наличните по делото съществени противоречия между събрания доказателствен материал, те не само не са обсъдени от съда, не само не са анализирани и не е посочено кои доказателства се кредитират и кои не – но тези противоречия дори не са констатирани. Липсва дължимата аналитична дейност.