Определение № 2464 от 26.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2464 гр. София, 26.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Н. С. като разгледа докладваното от П. Н. С. Административно наказателно дело № 20231110200242 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144, във вр. с чл.

143 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.

Постъпила е молба от повереника адв. С. за изменение на решението в частта за разноските. Към молбата е приложено платежно нареждане от 20.12.2023г., за което се твърди, че отразява плащането по два отделни хонорара, касаещи настоящото и друго дело. В молбата се претендира сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение.

В свое становище процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа, че възможността да се иска присъждане на разноски и да се представят доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение била преклудирана, сочейки че до приключване на последното съдебно заседание не е представен списък с разноските и не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

Молбата за изменение на решението се явява недопустима.

Разпоредбите на чл. 143 от АПК уреждат правилата за определяне на разноските във въззивното производство пред съда, по силата на чл. 63д, ал. 1 от АПК. Според чл. 144 от АПК за неуредените въпроси се прилага ГПК.

Съдът отчита, че молбата за изменение на решението е постъпила в установения в закона срок за обжалване, тъй като решението е връчено на 1 страната на 17.05.2023г., а молбата е подадена на следващия ден 18.05.2023г.

Въпреки това и с оглед т. 9 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело №6/2022г. ОСГТК, при непредставяне на списък с разноските по чл. 80 от ГПК до приключван на последното заседание пред съответната инстанция, разглеждането на молбата за изменение на решението е недопустимо.

С решението съдът е отменил наказателното постановление, но е отхвърлил искането за присъждане на деловодни разноски, като се е позовал на непредставянето на доказателства за извършване на разноски.

Още с жалбата срещу наказателното постановление е поискано заплащане на направените деловодни разноски и е представен договор за правна защита и съдействие, според който е договорено възнаграждение от 360 лева, платимо по банков път. До приключване на съдебното производство не е представено платежно нареждане или друг документ за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Едва в представените писмени бележки след приключване на съдебното заседание е посочен претендирания размер на адвокатско възнаграждение 360 лв., а с молбата за изменение на решението в частта относно разноските е представена фактура от 05.12.2022г. за изготвяне и подаване на жалба срещу наказателното постановление с цена общо 360лв. и платено нареждане от 20.12.2022г. за заплащане на общата сума по фактурата 720 лв. /2 х 360лв./.

Предвид изложеното съдът намира, че молителят е уточнил размера на претенцията си с писмените си бележки, подадени извън срока по т. 2 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело №6/2022г. ОСГТК, поради което разглеждането на молбата е недопустимо.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане искането за изменение в частта му относно разноските на решение №2089 от 04.05.2023г. по НАХД №242/2023г. по опис на Софийски районен съд, 16 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд София град в четиринадесет дневен срок от съобщението по реда на глава 2

ХІІ от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3