Решение № 177 от 26.02.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4091/2025
- Вид
- Решение № 177
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 30.04.2026
- Състав
- Красимира Делчева Кондова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15 ал. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16 ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21 ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т. 9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 177 гр. Сливен, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря МариА. В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104091 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. във връзка с чл.3, т. 9 от ЗЗДН.
Образувано е по молба на З. И. Ч. от с. С, общ. Сливен, с която иска издаване на заповед за защита против И. Х. Р., от гр. Сливен.
Молителката сочи, че ответника е син на починалия й съпруг на молителката от предходен негов брак. Молителката живеела в къща в с. С, а ответника в гр. Сливен. Молителката твърди, че била наследник на съпруга си, починал през 2025 година по негово универсално завещание. Твърди, че след смъртта на съпруга й ответникът започнал да й нА.ся непрекъснат психически тормоз, като влизал в къщата й разпореждал се с вещи, заключил гаража и верандата, гонел гости на молителката от къщата, инсталирал камера за наблюдение в имота, като по този начин тя била непрекъснато наблюдавА., както отправял закани и заплахи към нея. Твърди, че на 13.08.2025 г., ответникът отишъл в къщата на молителката и започнал да й крещи агресивно, като я обвинявал, че продавала буркани от къщата и търсела зърно.
Заявил й, че трябвало да плаща наем на човека, на който продал наследството си. В тази връзка молителката твърди, че въпреки завещанието на съпруга й, неговите наследници по закон се разпоредили с идеални части от къщата в полза на трето лице. Сочи, че страните водили съдебни дела в СлРС по повод имуществото, но нямало окончателен съдебен акт. На 13.08.2025 година, ответникът взел на молителката ключа от гаража, който тя ползвала като склад в двора, както и ключа от дворната врата. Изгонил нейна приятелка от дома на молителката, като й забранил да стъпва в къщата.
1
На 14.08.2025 година, молителката сочи, че вечерта била на работа, както и през нощта, и се прибрала на следващия ден 15.08.2025 година, като установила, че ответникът влизал в двора, заключил вратата на гаража с катинар, влязъл през отворен прозорец на остъклена веранда и сменил патрона на това помещение, където молителката си държала кухненска посуда, както и взел ел.помпа за полИ.е. С оглед тези действия на ответника, молителката се страхувала за живота и здравето си и сочи, че ответникът взел пушката на починалия й съпруг, като тя незнаела дали тази пушка е върната в полицията или е все още в ответника.
От съда се иска издаване на заповед за защита, като се задължи извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да се забрани да я приближава на разстояние по-малко от 50 метра за срок от осемнадесет месеца, да се забрани на извършителя да приближава жилището й в с. С, общ. Сливен ул. Христо Ботев № 7, местоработата й в МБАЛ „Д-р И. Селимински“ - Сливен, отделение по неонатология, както и местата й за социални контакти и отдих, пенсионерския клуб в с. С, общ. Сливен.
Ответникът по молбата депозирал отговор, с който оспорва твърденията й. Сочи, че действително между страните имало висящи граждански спорове относно собствеността на имота, неоспорва и обстоятелството, че молителката и бащата на ответника са били съпрузи. Твърди, че няколко дни след смъртта на баща му, той и брат му се опитали да контактуват с молителката, за да й кажат, че може да остане да живее в имота на баща им, безвъзмездно и необезпокоявано, но тя им заявила, че всичко е нейно. Заради нейното поведение, ответникът, брат му и тяхната майка решили да продадат идеалните си части от къщата. Тогава започнали заплахи от молителката, които били насочени към ответника, брат му и новия собственик. Твърди, че тя системно употребявала алкохол и ставала агресивна, поради което ответника и новия собственик подавали редица жалби до полицията и прокуратурата. Относно инцидента на 13.08.2025 година твърди, че посетил къщата в с. С, заради неработещи камери, които били поставени от новия собственик. Влязъл през входната врата, а молителката излязла от една пристройка на къщата и му се развикала, че имала дял от зърното, била видимо в нетрезво състояние, започнала да звъни на някой и провела разговор по телефона. В момента, в който си тръгнал, на място дошла една съседка и ответникът я уведомил, че имота има нов съсобственик, който не искал да влизат чужди хора в имота. Оспорва твърдението на молителката, че вземал ракия от имота. За инцидента на 14.08.2025 година сочи, че не е посещавал имота, тъй като бил по него време на работа. Отрича да е тъпкал пипер, тъй като от видеозаписите на камерите се виждало, че молителката, заедно със съседка в тъмната част на нощта, сама газела пипера си. Твърди, че камерите в имота били монтирани от новия съсобственик. Ето защо по изложените съображения иска да бъде отхвърлена молбата за защита.
2
Съдът, след преценка на събрА.та в хода на производството доказателствена съвкупност, намира за установено от фактическа стрА. следното:
Молителката З. Ч. е преживялата съпруга на Х Ч, починал на 29.03.2025г., а ответникът по молбата И. Р. е негов син от друга жена. Не се спори в процеса, че преди да почине Х Ч живеел заедно със съпругата си и настоящ молител в къща в с.С, общ.Сливен, която двамата придобили на основание наследство и делба /арг. от нотариален акт № 60, том трети, рег.№ 3506, дело № 247/18.04.2008г. на нотариус рег.№ 123 и район на действие СлРС/. Молителката и ответникът били в добри отношения, докато бил жив техния наследодател. След смъртта му отношенията им се влошили по повод на горепосочения наследствен имот.
Със саморъчно завещание от 25.10.2016г. Х Ч завещал на съпругата си цялото си движимо и недвижимо имущество /универсално завещание/, като то било обявено на 03.04.2025г. от нотариус в гр.Сливен, на който завещанието било предадено за съхранение и вписано в служба по вписванията на 11.04.2025г. На същата дата 11.04.2025г. молителката била призната за собственик на имота в с.С на основание наследяване по завещание и закон /арг. от НА № 39, том втори, рег.№ 2688, дело № 221/2025г/.
След смъртта си наследодателят на страните оставил освен тях двамата като наследници по закон, също и още един син Господин Х. Р., пълнокръвен брат на ответника.
На 11.04.2025г.ответникът, заедно с брат си и тяхната майка М.на И. продали на свидетеля И. Б 16/48 ид.ч, както и дарили на същия 1/48 ид.ч от имота в с.С.
На 16.04.2025г. молителката депозирала жалба пред РП Сливен, за това, че ответникът на 11.04.2025г. отишъл в дома на молителката и започнал да се разпорежда, като собственик. Изгонил човек, който в момента фрезовал двора, крещял, заключил гаража, взел инстР.ти, казвал, че всичко е негово от баща му.
Била образувА. преписка № 2214/2025г. на РП Сливен. На 14.05.2025г. на ответника бил съставен протокол за предупреждение от полицейски служители, а именно да не влиза в самоуправни действия спрямо молителката.
Преписката приключила с Постановление от 27.06.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на извършено престъпление, 3 като било прието, че между страните съществува гражданско правен имуществен спор.
На 14.05.2025г. свидетелят И. Б, в качеството му на собственик на 17/48 ид.ч. от имота, упълномощил ответникът да се разпорежда с притежаваната част от имота за негова сметка и от негово име, както и да го стопанисва, управлява и поддържа.
На 22.05.2025г. ответникът Р. депозирал жалба срещу молителката пред РП Сливен, за това, че тя го гонила от имота и заявявала, че той бил само неин и не предоставяла достъп на новия собственик, който купил идеални части от имота. Била образувА. преписка № 2937/2025г. на РП Сливен,приключила с Постановление от 25.08.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство.
По жалба на свидетелят И. Б срещу молителката била образувА. преписка № 2938/2025г. на РП Сливен, с оплакване, че тя не му предоставяла достъп до имота, като съсобственик. Тази преписка също приключила с Постановление от 01.08.2025г. за отказ да се образува досъдебно производство, като било прието, че става въпрос за вещно правен спор.
На 04.06.2025г. молителката депозирала искова молба срещу ответника, неговия брат, майка им и свидетелят И. Б установителен иск, че е собственик на 17/48 ид.ч от имота в с.С. Исковата молба била връчена лично на свидетеля И. Б на 05.08.2025г.
На 07.08.2025г. свидетелят И. Б изготвил уведомление до молителката, за това, че той бил съсобственик на имота, и доколкото не можел да влезе във владение я поканил да му заплаща обезщетение в размер на 400 лв. месечно.
Няма данни това уведомление да е получено от молителката и съответно на коя дата.
В хода на процеса е назначена съдебно техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установи, че в имота, в който живее молителката има поставена камера за наблюдение под стряха на гаража.
Камерата била външна, въртяща се /вълтяла се и се накланяла дистанционно/, работела с wi fi. Камерата можела да се управлява чрез мобилни приложения, които позволявали отдалечен достъп и ивестия при събития. За да бъде гледА. от мобилно устройство се използвало мобилно приложение iCSee. Записите можели да се съхраняват в облак или на micro SD карта памет. В процесната 4 камера имало поставена micro SD карта памет с капацитет 64 GB. Вещото лице установило 49 броя кадри в снимков формат, но нямало налични кадри за дати 13, 14 и 15.08.2025г. На кадрите не се наблюдавали лица, извършващи някакви действия. Вещото лице не може да установи дали записващото устройство е имало връзка с мобилен телефон на горните три дати, както и кой е мобилният номер на телефона, тъй като такава информация не се съхранявала в камерата. Не можело да бъде установено дали записите от процесните дати са били изтрити автоматично след изтичане на определен срок след запълване на капацитета на паметта или чрез мобилното приложение от потребителя на камерата.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства.
Показанията на свидетеля Р. Г. установяват, че на 13.08.2025г. при посещение в дома на молителката заварила ответника, на двора. Той се скарал, сопнал се и заявил, че имот имал нов собственик, че З. не била собственик и не желае тя да идва в имота, за да й дава акъл. Забранил и на други съседи да ходят при З. и вече никой не стъпвал при нея. В този ден били само тримата страните и свидетелката. Последната заявява, че нов собственик не е виждала.
Нямало други хора, дори и на улицата. Молителката няколко пъти преспивала в дома на свидетелката, защото се страхувала от ответника. Споделяла, че ответника все се карал, камерата постоянно я следяла, също така, че не можела да влезе в остъклената веранда, където си държала посудата, заключен бил и гаража.
Свидетелката сочи, че молителката поискала от нея да направи снимки на двора й, където установила, че били отъпкани чушките и доматите й и липсвала помпа за полИ.е. Свидетелката не можела да прави снимки и такива направила нейната снаха.
Свидетелят М. П. установява, че молителката й се обадила на 15.08.2025г. с молба да отиде в дома й да направи снимки на щети. На следващия ден 16.08.2025г. към свечеряване свидетелката на място установила, че в оранжерията бил стъпкан пиперът, доматите, липсвала помпа, на гаража имало поставен катинар. Свидетелката видяла и поставена камера, която била монтирА. на гаража и работела, тъй като светела и се движела. Заключено било и остъклението, а З. не можела да влезе там, тъй като ключът бил сменен.
5
Свидетелят И. Б установява, че купил от ответника, брат му и тяхната майка запазените им части от наследството на баща им. Нямал достъп до имота, въпреки, че бил съсобственик, тъй като не бил допускан от молителката. За това и направил пълномощно на ответника, във връзка с имота. Свидетелят установява, че както самия той, така и ответникът И. имали на телефоните си приложение, през което гледали чрез камерата какво се случва в имота.
Свидетелят М О установява, че през пролетта на 2025г. отишъл в имота заедно с ответника и молителката предала пушката на съпруга си, заедно с документите й.
Разпечатката съдържа 38 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13987c6f-f575-4a71-8673-e1869bedef64