Решение № 4439 от 13.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4439 гр. С, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.В.АЛ. при участието на секретаря В.ХР.К. като разгледа докладваното от В.В.АЛ. Гражданско дело № 20231110111905 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

13.03.2024 г., гр. С

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.А. при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия В.А. гр. дело № 11905/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „Т.С.” ЕАД срещу Д. Е. П. и В. Е П., като твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия относно имот, намиращ се в гр. С, обл. С, общ. Н, ж.к.

„С”, бл. 1, вх. Г, ет. 3, ап. 62, аб. № *-*****. Твърди, че бил доставил топлинна енергия на стойност 1503,05 лв. за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. Поддържа, че поради неплащане на дължимата цена ответниците били изпаднали в забава и дължали мораторна лихва в размер на 259,40 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г. Навежда доводи, че била доставяна и услуга дялово разпределение, за която ответниците дължали 38,88 лв. за периода 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., което задължение също твърди, че не било изпълнено от ответниците. Твърди, че вследствие на това неизпълнение те били изпаднали в забава и 1 дължали и мораторна лихва върху цената на услугата в размер на 6,87 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г. Твърди, че била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът имал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Иска да бъде установено по отношение на ответниците, че му дължат в условията на пасивна солидарност процесните вземания.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците чрез особения представител, кат се сочи, че исковете били процесуално допустими, но неоснователни. Твърдят, че ищецът не е доставял топлинна енергия и че ответниците не разполагали с отоплителни тела и не били монтирани топлинни разпределители. Поддържат, че вземанията са погасени по давност. Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по същество на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 110, ал.2 ЗС и с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните вещи и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… 2

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Дно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна С, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

Представен е Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС от 16.12.2004 г., като се установява, че В. Й. П. и Д. Е. П. са станали собственици на следния недвижим имот, намиращ се в гр. С, обл. С, общ. Н, ж.к. „С”, бл. 1, вх. Г, ет. 3, ап. 62.

Следователно, съдът намира за безспорно е установено, че между страните е налице облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни 3 своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.

Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност.

Представено е Удостоверение за сключен граждански брак № 0363/04.05.1991 г., като се установяава, че В. Й. П. и Д. Е. Владимирова (с фамилия след брака П.) са сключили граждански брак.

Според правилото на чл. 32, ал. 2 СК, във вр. § 4 ПЗР СК, съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.

Приети са заключението на СТЕ, ССчЕ и допълнително СТЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период не е потребявана ТЕ за отопление на имот, а само такава за сградна инсталация и БГВ, като по отношение на БГВ последната е била отчитана на базата на реален отчет – въз основа на показанията на 1 бр. изправен водомер за топла вода. Експертът е направил извод, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1503,78 лева.

С допълнителното заключение на СТЕ, предвид извършен непосредствен оглед на имота, експертът е изяснил, че в имота липсват монтирани радиатори, както и хоризонтални и вертикални тръбопроводи към тях. Щранговете са зазидани и са изолирани със стъклена вата. Вещото лице е посочило, че щранг-лирата в имота е студена, а на най-горния етаж затапена и не функционира. Уточнено е, че в имота с ползва само БГВ. Вещото лице е направило извод, че при това положение не се ползва сградна инсталация, поради което дължимата сума за ТЕ е в размер на 1268,69 лева. С оглед поставени задачи от ищеца, експертът подборно е обосновал изводите си, във връзка с предоставена му информация.

От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период не са налице данни за извършени плащания, с които ответниците да са погасили дължимите суми.

Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ, допълнително СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното количество топлинна енергия.