Определение № 13982 от 29.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13982 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513391 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение с вх. № 158187/15.05.2024 г., подадено от длъжника „Юроп Пропъртийз“ ООД – в ликвидация, ЕИК 131517776, чрез назначената за ликвидатор В. К. Д., срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.05.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 14193/2022 г., по описа на СРС, 29 състав, за сумата от 196 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 01.10.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и за сторените разноски в производството, а именно сумата от 3 924 лева, представляваща държавна такса и сумата от 9 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Във възражението се посочва, че дружеството – длъжник няма управител от 2014 г., като е обявено в ликвидация през 2024 г. от съда. Излагат се твърдения, че назначеният на 19.04.2024 г. ликвидатор е узнал за издадената заповед едва на 15.05.2024 г. при посещение в кантората на ЧСИ М.Б., при когото е образувано и изпълнително дело № 3005/2022 г., по негов опис, въз основа на издадения изпълнителен лист по оспорваната заповед за изпълнение от 10.05.2022 г. Посочва се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на дружеството при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че предвид липсата на управител към датата на връчването, дружеството е било лишено 1 от възможност да оспори издадената заповед за изпълнение в срок, поради което се отправя искане до съда за приемане на настоящото възражение срещу същата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Възражението на длъжника е подадено в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок от датата на узнаването – 15.05.2024 г., което в настоящата хипотеза се е осъществило с извършването на справка по изпълнително дело № 3005/2022 г., по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Настоящият въззивен състав намира, че моментът на узнаването е именно този предвид липсата на данни за обратното, а и с оглед назначаването на ликвидатора на дружеството на 19.04.2024 г., което доколкото възражението е подадено на 15.05.2024 г., също води до извод за спазване на едномесечния законов срок, дори да се приеме, че узнаването е настъпило към датата на назначаването на ликвидатора. С оглед изложеното, възражението се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, възражението е ОСНОВАТЕЛНО.

На първо място следва да се посочи, че доколкото длъжникът излага твърдения, че изобщо не е могло да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение поради нейното ненадлежно връчване, съдът приема, че подаденото възражение намира правното си основание в чл. 423 ГПК – така т.

6 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С разпоредбата на чл. 423 ГПК е предоставена възможност на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд при наличие на някое от следните алтернативни основания: 1. ако заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, 2. ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3. ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4. ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

В случая, видно от изложените във възражението твърдения, длъжникът 2 се позовава на първата и на четвъртата от посочените хипотези. Първият случай е налице, когато са нарушени правилата за връчване на съобщения или когато съобщението е оформено редовно, но самото то е невярно като съдържание.

От намиращата се на л. 29 покана за доброволно изпълнение се установява, че препис от заповедта е връчен на длъжника при условията на чл.

50, ал. 2 ГПК на 19.05.2022 г., доколкото в разписката на гърба на поканата връчителят е отразил, че на посочения адрес се намира счетоводна кантора, която не обслужва дружеството – длъжник, няма табела и пощенска кутия, като дружеството е напуснало адреса.

Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. След служебна справка за вписаните обстоятелства в Търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на дружеството – длъжник, се установи, че вписаното към датата на връчване седалище и адрес на управление на последното е в гр. София, ул.

****, офис № 305. Предвид това и с оглед отразените в разписката обстоятелства от връчителя, правилно е приложена разпоредбата на чл. 50, ал.

2 ГПК, според която, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Ето защо, не се установяват нарушения по чл. 423, ал. 1, т.

1 ГПК във връзка с формалното изпълнение на процедурата по връчване на препис от заповедта на длъжника.

С оглед заличаването на управителя на дружеството – длъжник от Търговския регистър, вписано като обстоятелство на 07.11.2014 г. и липсата на последващо вписване на нов представител на юридическото лице до датата на назначаване на ликвидатор на 19.04.2024 г., то са се проявили предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК. Това е така, доколкото дори и самите действия по връчване на книжата да се считат за надлежно изпълнени, за периода следващ датата на заличаване на управителя – 07.11.2014 г., до назначаването на ликвидатор, за търговското дружество не е била налице възможност за подаване на възражение, с оглед липсата на представител, който да направи това лично, или да упълномощи друго лице с необходимите специални знания, което да стори това. Това обстоятелство следва да се приеме именно за такова 3 с характер на особено непредвидено препятствие, което не е било възможно да се преодолее.

Налице са предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което подаденото възражение срещу издадената на 10.05.2022 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 14193/2022 г. по описа на СРС, 29 състав, следва да бъде прието, като делото бъде върнато на първата инстанция за изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА на основание чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК възражението на „Юроп Пропъртийз“ ООД – в ликвидация, ЕИК 131517776, чрез назначената за ликвидатор В. К. Д., срещу издадената в полза на „Рента Скай“ ЕООД, ЕИК 202048729, заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.05.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 14193/2022 г., по описа на СРС, 29 състав.

ВРЪЩА делото на СРС, 29 състав, за изпълнение на процедурата по чл.

415, ал. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4