Решение № 1024 от 30.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. Русе, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520107164 по описа за 2024 година

Н. А. П. заявява, че е собственик на лек автомобил марка „*******“, модел „******“ с рег.№*******. Пояснява, че автомобилът е предмет на Договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица №******** с обща застрахователна сума 88 340 лева.

На 16.10.2024г. паркирала описаното МПС в гр.Русе, на ул.“********“, на обособено за това място. Няколко часа по-късно установила, че „*******“ -та е ожулена в предната си дясна част. Предположила, че при извършено успоредно движение и дясна маневра, водачът на МПС с по-големи габарити е допуснал твърде малка странична дистанция и при изнасяне е задрал калника на процесния автомобил.

Незабавно уведомила застрахователното дружество за инцидента и ответникът образувал преписка по щета №*********. След извършена проверка по случая, застрахователят уведомил ищцата, че отказва да изплати обезщетение, тъй като при оглед и преглед на документите констатирал несъответствие между естеството на уврежданията и декларираното събитие. Приел, че уврежданията са причинени при движение на застрахования автомобил и контакт със стена, колона или друг подобен обект с грапава повърхност.

Въпреки молбата на Н. П. случаят да бъде преразгледан, позовавайки се на т.16.22 от ОУ, ответникът отново отказал да изплати обезщетение.

Впоследствие ищцата се свързала с оторизиран и лицензиран сервиз, служителите на който извършили оглед и установили, че необходимите дейности по възстановяване причинената щета възлизат на 2520.42 лева.

Н. П. счита, че застрахователят неоснователно е отказал да изплати обезщетение.

1

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „Алианц България“, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ******** да й заплати сумата 2520.40 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил марка „*******“, модел „******“ с рег.№*******, причинени вследствие ПТП, настъпило на 16.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2024г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗАД „Алианц България“ е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Оспорва: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" с №********, както и наличието на застрахователно покритие към момента на твърдяното застрахователно събитие – 16.10.2024г. и заплатени премии по застрахователната полица.

Поддържа, че дори да е налице застрахователно правоотношение, то е налице изключение от застрахователното покритие, регламентирано в раздел т.16.22 от Раздел V „Общи изключения“, а именно: несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щета. В тази връзка сочи, че според ищеца, автомобилът бил паркиран на ул.“********“№6, когато установил ожулвания в предната му дясна част. При експертните изследвания по щета №********* било установено, че уврежданията са настъпили при движение на автомобила и контакт със стена, колона или друг подобен обект с грапава повърхност, т.е. същите не кореспондират с твърдяния механизъм на тяхното настъпване и това дало основание на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение по застрахователната претенция. При това положение, застрахователят бил в невъзможност да установи обстоятелствата, при които е настъпило действителното увреждане на МПС, респективно да прецени налице ли е покрит застрахователен риск по застрахователната полица.

Оспорва претенцията и по размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

„*******“ ЕООД (лизингодател) и Н. А. П. (лизингополучател) са обвързани от облигационно правоотношения, основани на Договор за финансов лизинг №**********г. с лизингов обект – лек автомобил марка „*******“, модел „******“ с рег.№*******.

Автомобилът е предмет на Договор за застраховка „Каско на МПС“ за периода 24.10.2023г. – 23.10.2024г., обективиран в застрахователна полица №********, със страни: застраховател - ЗАД „Алианц България“; застраховащ – „*******“ ЕООД клон Русе; собственик/застрахован - „*******“ ЕООД клон Русе; лизингополучател – Н. А. П..

Застрахователната премия е в общ размер 4310.09 лева, платима на 4 вноски, както следва:

24.10.2023г.; 23.01.2024г.; 24.04.2024г. и 23.07.2024г. (лист 84 – 87).

На 16.10.2024г. Е. Б. – ползвател на автомобила уведомил застрахователя за щети по МПС (лист 44). Посочил мястото на събитието – паркинг в гр.Русе, ул.“********“№6 и обстоятелствата: на посочената дата установил, че предна дясна част (калник) на автомобила е ожулена. Във връзка с уведомлението, ответникът образува щета №*********. След оглед, 2 преглед на документите и снимков материал, застрахователят преценил, че естеството на уврежданията не кореспондират с декларираното събитие. Приел, че щетите са настъпили при движение на автомобила и контакт със стена, колона или друг обект с грапава повърхност. Предвид несъответствието между описаното събитие и вида на уврежданията, на основание т.16.22 от ОУ ответникът отказал да заплати обезщетение.

С показанията на Е. Б. се установява, че на 16.10.2024г. Н. П. паркирала автомобила пред офиса си в гр.Русе, ул.“********“№6. По-късно същия ден, свидетелят установил, че колата е „ударена в предния десен калник“. Е. Б. е категоричен, че МПС е ударено, докато е било паркирано. В тази връзка сочи, че към този момент на ул.“********“ имало три строителни обекта и често преминавали строителни машини. Уведомил застрахователя за инцидента, но ответникът отказал с мотива, че колата е ударена в стена, а не е блъсната докато е била паркирана. С оглед становището на ЗАД „Алианц България“, лизингополучателят се свързан с независим експерт, който извършил оглед и установил, че не е възможно нанесените щети да бъдат получени при удар в стена.

В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните, автотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като пълно и обосновано.

Вещото лице сочи, че уврежданията по процесния автомобил са получени от отриване в абразивна повърхност с площ 13 см, започваща на височина 62 см от платното за движение, при ниска скорост на придвижване и с малка приложна сила. Визира два варианта на увреждане: 1. При движение назад на автомобила при маневра с насочени наляво предни гуми и охлузване в абразивна повърхнина с изпъкнала част, започваща от 62 см над нивото на пътната настилка и достигаща до 75 см над настилката и 2. Причинено от преминаваща или маневрираща строителна техника със съответните изпъкнали части, покрити с абразивни материали (засъхнал бетон, хоросан и др.) – задна броня, странична мантинела, кофа на изкопен багер и др. Счита, че средната пазарна цена за отстраняване на щетите към 16.10.2024г. в неоторизиран за конкретна марка автосервиз е 1530.36 лева. В о.с.з. експертът пояснява, че двата варианта на увреждането са възможни и не може да се установи, кой от тях е по-вероятен.

Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед твърдяните от ищеца факти, от които произтича претендираното право и формулирания петитум, то посочените обстоятелства съответстват на хипотезата на чл.405, вр.чл.384, ал.2 , т.1 КЗ.

С договора за имуществено застраховане, застрахователят се задължава, срещу заплащане на премия, да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 – 3 или 5 и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.106 КЗ.

Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ са: наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена 3 застраховка; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което е покрит от застраховката риск и в причинна връзка, с което са настъпили вреви в претендирания размер; изпълнение на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

Застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок, което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в КЗ (чл.386, ал.1 КЗ). При настъпване на застрахователно събитие застрахователят дълги застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпилото застрахователно събитие (чл.386, ал.2 КЗ).

Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите, причинени в деня на застрахователното събитие. Разпоредбите, уреждащи основанията за намаляване или отказ от плащане на застрахователното обезщетение са тези на чл.363 и чл.364 КЗ, касаещи случаите на неточно обявяване на обстоятелства при сключване на застрахователния договор; чл.395 КЗ – при неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите; чл.403, ал.4 КЗ, касаеща отказа за изплащане на застрахователно обезщетение при умишлено неизпълнение на задължението за съобщаване и общата разпоредба на чл.408 КЗ, съгласно която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, както и в други случаи, предвидени със закон.

Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, предмет на договора е за лизингополучателя (чл.343 от ТЗ). Като държи сметка за това, разпоредбата на чл.384 КЗ предвижда специални правила за застраховка, сключена по повод лизингово имущество. Нормата на чл.384, ал.2, т.1 КЗ предвижда, че лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди, обезщетението се изплаща на лизингополучателя, т.е. активната процесуална легитимация на лизингополучателя за водене пряк иск срещу застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение произтича от изрично предвиденото от законодателя негово материално право. Следователно, когато е налице неизпълнение на задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение на лизингополучателя, последният има правен интерес да заведе иск срещу застрахователя, за да защити материалното си право.

В тази връзка, по делото безспорно бе установено наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №********/24.10.2023г. за лек автомобил марка „*******“, модел „******“ с рег.№*******.

Ответникът оспорва наличието на настъпило застрахователно събитие, подлежащо на обезщетяване. В хода на производството са ангажирани доказателства, от които е видно, че ищецът е подал уведомление за щета. Заявил настъпването на покрит застрахователен риск, 4 а именно: констатирал увреждания по преден десен калник на паркирания автомобил.

Позовавайки се на изключенията в ОУ, застрахователят отказал изплащане на обезщетение с мотива, че е налице несъответствие между естеството на уврежданията и декларираното събитие. От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза е видно, че установените увреждания биха могли да бъдат получени, така, както е съобщил лизингополучателя. Тази теза се подкрепя и от показанията на св.Б., който твърди, че щетите са причинени, докато МПС е било паркирано. Релевираните по делото доказателства дават основание на съда да приеме, че е осъществен покрит застрахователен риск и не е налице хипотезата на т.16.22 от ОУ.