Решение № 169 от 12.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Варна, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000159 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, представлявано по пълномощие от адв. М. Г., срещу решение № 121/08.12.2023г., постановеното по т. д. № 74/2023г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която, на основание чл. 432 КЗ, въззивникът е осъден да заплати на П. И. П. от гр. Каварна сумата 25 000лв., представляваща горницата над 15 000 лв. до присъдения размер от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вредиболки и страдания, вследствие на ПТП на 23.06.2021г. в гр. Каварна, на кръстовището, образувано между ул. „България“ и ул. „Кап. Д. Добрев“, виновно причинено от И.А. И.а като водач на лек автомобил с рег. № *****, марка „Хюндай", модел „*****“, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна лихва върху посочената сума, считано от 13.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, като 1 излага подробно доводи и съображения за това. Счита присъденото обезщетение за прекомерно по размер и несъответно на нормата на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че при постановяване на решението и при определяне размера на обезвредата, съдът не е обсъдил в дълбочина всички обстоятелства, обуславящи настъпилите вреди. Позовава се на практика на ВКС по аналогични казуси. Прави оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в погрешно възприемане фактите по делото и неподлагането на критичен анализ на изготвеното и по делото експертно заключение на СМЕ. Счита за доказано, въз основа на събраните по делото писмените доказателства – медицински документи, и разгледаната в открито съдебно заседание съдебно- медицинска експертиза, че описаните тежки дегенеративни изменения (остеохондрозни, спондилозни и остеопоротични) са били налични преди датата на процесния инцидент, респ. че твърдените болки се дължат на причини, различни от произшествието.

Излага се, че липсват отклонения от нормалната неврологична симптоматика, липсва необходимост за обездвижване на фрактурата, липсва необходимост от оперативно лечение. Въз основа на тези съображения счита, че присъденото обезщетение е изключително завишено и не отговаря на съдебната практика, застрахователната практика и общественоикономическите условия в страната, като в настоящия случай- обезщетение по-скоро изпълнява функцията на обогатяване на ищеца, а не заложената му изначало функция за репариране настъпилите вреди, болки и страдания на пострадалото лице, позовавайки се на относима съдебна практика – ППВС № 4/68, решение № 171/18.11.201бг. по т. д. № 2811/2015г. на ВКС, 2-ро т. о., постановено по чл. 290 ГПК, определение № 1154/01.11.2012г. по гр. д. № 279/2012 г. на ВКС и решения на други съдилища в страната. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и исковата претенция да се отхвърли за сумата над 15 000 лв., ведно със законните последици от това, с присъждане на разноски. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна П. И. П., депозиран чрез процесуалния му представител адв. Т. Г. от ВАК, с който процесуалният представител на ищеца изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с изложени подробни съображения за това и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в 2 обжалваната част. По повод на посочените в жалбата писмени доказателства и СМЕ, изразява становище, че, отчитайки събирането им по реда на НПК в предварителното производство и в съдебната фаза по НОХД, същите – предвид прогласения от ГПК принцип на непосредственост, не биха могли да се възприемат като годни доказателства в процеса, поради което и позоваването на тях във въззивната жалба е несъстоятелно. Намира постановеното от ДОС решението за валидно и обосновано, постановено след цялостен анализ на събраните доказателства, без данни за допуснати от съда процесуални нарушения. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция разноски.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

С обжалваното решение Добричкият окръжен съд се е произнесъл по осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от П. И. П. от гр. Каварна срещу ЗД „Бул Инс“ АД-гр. София, за присъждане на сумата 40 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.06.2021г. в гр. Каварна, на кръстовището, образувано между ул. „България“ и ул. „ Кап. Д. Добрев“, виновно причинено от И.А. И.а като водач на л. а. марка „Хюндай“, модел „И30ЦВ“ с рег. №*****, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 13.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението.

Решението на ОС– гр. Добрич, с което осъдителните искове са уважени изцяло, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съгласно приложимия КЗ, в сила от 01.01.2016г.

Не се спори между страните и се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, че на 08.12.2022г. ищецът е подал 3 извънсъдебна претенция към застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди въз основа на което е образувана щета № *****, както и че застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение с писмо изх. №8296/13.12.2021 г.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал.

1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на вреди на ищеца, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила с влязло в лиса на 28.02.2023г. решение по АНД №10/2023г. на РС Каварна, с което И.А. И.а е призната за виновна в това, че на 23.06.2021г. по ул.

“България“ в град Каварна, при управление на лек автомобил „Хюндай“ с рег.

№ *****, е нарушила правилата за движение по пътищата предвидени в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 23, ал.1 от ЗДвП, като е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на П. И. П., изразяваща се в трайно затруднение в движението на снагата за срок по-голям от 30 дни– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б, предл.2 във вр. с чл. 342, ал.1, предл.3 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК И.А. И.а е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.

Следователно, предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ са установени.

Застрахователят не оспорва иска по основание, като решението не е обжалвано и е влязло в сила осъдителната част за сумата 15 000 лв.

Спорният въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата за установена от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищеца 4 физически увреждания и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, поради което няма основание да не бъде възприета изцяло от въззивния съд.

Безспорно е установено от представената медицинска документация, от решението на наказателния съд, както и от заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно- медицинската експертиза, че в резултат на процесното застрахователно събитие- ПТП от 23.06.2021г. ищецът е получил непълно счупване на тялото на шести гръден прешлен; травма на нервни коренчета на гръдния отдел и кръвонасядания в поясната област на гърба.

Пострадалият е бил хоспитализиран в лечебно заведение за периода 05 .07. 08.07.2021г. с окончателна диагноза „Травма на нервни коренчета в торакален отдел“. Съгласно представените болнични листи и медицински протоколи на ЛКК, ищецът е бил в отпуск по болест с диагноза „Травма на нервни коренчета в торакален отдел“ в периода 24.06.2021г. - 06.10.2021г. Непълното счупване на тялото на шести гръден прешлен обичайно обуславя трайно затруднение движението на снагата за период от около 3-4 месеца. Това счупване е от компресионен тип /увеличен натиск/ в посока отгоре надолу и отдолу нагоре по дължината на гръбначния стълб, както и увеличена флексия /сгъване/ на гръбначния стълб. Подобно счупване, съчетано с травма на нервните коренчета в гръдния отдел, се съпровожда от остри опасващи болки в областта на гръдния кош при движение и изправено положение на тялото.

Пострадалият е бил с изразен вертебрален синдром, заемащ анталгична поза.

Болковият синдром създава значителни неудобства в бита на пострадалото лице, както и в съня. Болките са със значителен интензитет. При извършеното КТ изследване на пострадалия са установени и тежки дегенеративни промени на гръбначния стълб, водещи до стеноза на гръбначно мозъчния канал и компресия на нервни коренчета в гръдния и поясен отдел с изразена гръдна кифоза. Тези промени не са в резултат на травмата, но утежняват клиничната картина след травмата, при която водеща е болката. Налице е причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и получените от ищеца травматични увреждания. Проведено е консервативно лечение с нестероидни противовъзпалителни медикаменти и обезболяващи. Според експерта, лечебният и възстановителният период при подобни травми, съчетани с 5 дегенеративни промени на гръбначния стълб на ищеца, са значително удължени от порядъка на месеци след травмата, като основния симптом е болката, която е значителна; в случая, проявите от травмата са отшумели за период от около 6 месеца , т. е. наличните преди ПТП дегеративни промени са удължили периода на възстановяване с около два месеца.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца болки, страдания и други негативни преживявания в резултат на получените телесни увреждания и психотравма в резултат на ПТП, пред първоинстанционния съд са ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите К.Г. П.а (съпруга на ищеца) и Н.Г.Н. (без родствени връзки с пострадалото лице). Показанията на тези свидетели се базират на преки и непосредствени впечатления. Обстоятелства, които да са свързани с възможност за заинтересованост на свидетеля Н. от изхода на спора по делото не се установяват. Поради брачната връзка между свидетелката П.а и ищеца следва да се отчете евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото не се констатира никакво вътрешно противоречие, липса на логика или несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства, в това число предложените от експерта, изготвил СМЕ изводи, за които се изискват специални знания в мотивационната част на експертизата относно характерните за травматичните увреждания и преживения стрес, физическо състояние и физически, емоционални и психически страдания на пострадалия индивид, няма основание тези показанията да не се кредитират.