Решение № 221 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330110807 по описа за 2022 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД-Пловдив против А. Я. К., ЕГН:

**********, с адрес за призоваване гр. *******, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 934, 17 лв. (деветстотин тридесет и четири лева и седемнадесет стотинки) - главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от ****** г. за обект, находящ се в гр. *******, както и мораторна лихва към главницата в размер на 113,11 лв. (сто и тринадесет лева и единадесет стотинки) за период от ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *****гр. състав на **** Районен съд..

В исковата молба се твърди, че за периода от ***** г. А. Я. К. имал 1 задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канал на вода, в размер на 934, 17 лв., както и мораторна лихва към главницата за периода от **** г. до **** г. в размер на 113,11 лв. за обект, находят се в гр. *****, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба.

Предвид забава в плащанията, абонатът дължи и мораторна лихва.

Твърди се, че съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). А. Я. К. бил потребител на ВиК услуги по смисъла па ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***** като ползвател/собственик на процесния имот. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg. Тъй като водомерът в имота на потребителя липсвал, месечното количество изразходвана вода в имота било определяно съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ***** г.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. I от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера ма задължението”, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив било подало заявление за издаване па Заповед за изпълнение но реда на чл.

410 от ГПК срещу А. Я. К. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаваме на заповед за изпълнение, не били заплатени. Образувано било ч.гр.дело № ***** г. на **** гр. състав на ПРС, по което била издадена заповед за изпълнение, но тъй като ответникът подал възражение срещу нея, се предявява настоящия иск. С оглед изложеното е предявен иск за установяване на вземането по заповедта. Претендират се разноски, направени в 2 заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от пълномощника на ответника. Оспорва исковете по основание и размер.

Възразява, че ответникът нямал качеството на „потребител“ на ВиК услуги, оспорва твърдението, че ищцовото дружеството е доставяло твърдените услуги за посоченото в исковата молба жилище и реалното потребяване на услугите. Счита, че претендираните суми били начислени произволно при неспазване на установения в Общите условия ред за това, като оспорва начина на тяхното формиране, както и наличието на предпоставки за служебно начисляване на стойност на ВиК услуги в хипотезата на чл.25, ал.8 от ОУ. Счита, че няма доказателства как и кога е установена липса на измервателно устройство в процесния имот, а представените писмени доказателства към исковата молба били частни документи, поради което не следвало да бъдат кредитирани. Твърди, че представените по делото копия от карнети не носели подпис на потребител и не било ясно защо в карнетите освен името на ответника А. Я. К., като титуляр на партида бил записан и А.

А. К.. Прави възражение, че част от претендиралите суми са погасени по давност – за тях била приложима кратката тригодишна давност и по давност били погасени всички вземания, чиято изискуемост е настъпила повече от три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - преди **** г. В случая това били вземанията по 5 броя фактури до дата *** г. включително.

С оглед изложеното се претендира предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. №*** по описа за **** г. на Районен съд ***, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *****г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, 3 поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е подадена настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ******, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

По делото не се ангажираха доказателства от ищеца, при разпределена от съда в доклада доказателствена тежест, както и при изрични дадени указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК, ответната страна да е собственик на водоснабдения имот, както се твърди в исковата молба. Не се представи титул за собственост, с който да се установи, че ответната страна е придобила правото на собственост по отношение на водоснабдения имот на някой от способите по чл.55 ЗС. Отделно от това, от изисканата справка от отдел „Местни данъци и такси“ – гр. Пловдив /л.***/ се установява, че ответникът не е подавал декларация по чл.14 ЗМДТ за имот, находящ се в гр. ***** на посочения адрес. Не се установи /видно от Писмо от Община Пловдив, район ****/ и твърдяното незаконно строителство по отношение на имота и заведена процедура за установяване на незаконно строителство, както и наличието на издадено удостоверение за търпимост, с които факти ищцовото дружество обосновава факта на смяната на партидата на името на ответника, 4 извършено по инициатива на служител на ВиК – инкасатора, отговарящ за обекта. На следващо място, видно от показанията на св. М., отчинал потребената вода в имота, при неговите посещения имотът е бил обитаван от жена, а от събраните разписки за връчени съобщения при проведената процедура по връчване книжа по делото на ответника се установява и че последния дори не живее на адреса.

Предвид изложеното съдът намира, че не се установи първата материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а именно качеството на потребител на услугите, чиято цена се претендира. Обстоятелството, че в счетоводните записвания на ищцовото дружество партидата на имота се води на ответника, не обвързва съда. Това е така, доколкото тези записвания представляват изявления на страна, които са благоприятни за нея и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Качеството на собственик би могло да се установи, например чрез представянето на акт за собственост, справка от Данъчната служба за деклариране на имота или пък от Службата по вписванията, но подобни доказателства не бяха ангажирани от ищеца.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната мораторна лихва.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то те не следва и да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670 против А. Я. К., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 934, 17 лв. (деветстотин тридесет и 5 четири лева и седемнадесет стотинки) - главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от *** г. за обект, находящ се в гр. ***” № ***, както и мораторна лихва към главницата в размер на 113,11 лв. (сто и тринадесет лева и единадесет стотинки) за период от ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС ***.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него, ведно с ч.гр.дело **** год. по описа на РС Пловдив да се върнат на заповедния съд, поради отпадане на необходимостта.

Да се издаде РКО за сумата от 311.23 лева на особения представител на ответника – адв. П. А..

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 6