Решение № 105 от 27.10.2021, Районен съд - Петрич
- Съд
- Районен съд - Петрич
- Дело
- Гражданско дело 812/2020
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 27.10.2021
- В сила
- 20.11.2021
- Състав
- Атанас Кобуров
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал.1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- §1, т. 43 · Закон за енергетиката
- чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 286, ал.1 · Търговски закон
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 318, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. П., 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20201230100812 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба /ИМ/ на „Т.” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Я.” № 23Б, представлявано от АЛ. АЛ. – изпълнителен директор, чрез процесуалния представител М. К., против „П.“ ЕООД, ЕИК: *** с адрес с.П., общ.П., представлявано от управителя В. АТ. Г..
Дружеството ищец посочва, че е инициирало заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответника, като срещу последния е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение относно дължимост на сумата от 1521,70 лв., от която: 949,37 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.2017 г. - м.11.2017 г., и 278,53 лв. - законна лихва за забава от 01.07.2017 г. до 26.02.2020 г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.01.2017 г. до м.10.2017 г. в размер на 293,80 лева, от които 226,80 лева – главница и 67 лева – лихва, ведно със законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски.
Твърди се още, че в срока по чл. 414 от ГПК от ответното дружество е депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК е предявявен настоящия иск.
Ищецът сочи, че съгласно §1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Посочва се, че съгласно чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на 1 писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди, като се посочват действащите през процесния период общи условия. Твърди се, че Общите условия се изготвят от "Т." АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е изпълнил регламентираните от закона задължения, т.е. не е сключил договор при ОУ и по тази причина се е обогатил без основание за сметка на дружеството, и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от "Т." АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от "Т." ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Т." ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 0б.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото. Посочено е, че в глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. Твърди се, че с изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал. 1 от ЗЗД, като в случай, че ответното дружество е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ, но до датата на предявяване на исковата молба в деловодството на ищцовото дружество не е постъпвало такова възражение, 2 за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. С оглед изложеното се моли исковете да се уважат, като се претендират разноски в заповедното и настоящото исково производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, в който е посочено, че посочената главница е дължима от ответното дружество, но отговорността за неплащането й не е тяхна, а на ищеца, тъй като фактурите за претендираните суми не са изпратени до ответника. Посочва се, че ответното дружество никога не е пропускало плащане към ищеца, освен в случаите, когато поради лоша организация на работата на самия ищец, не са получавани фактури за дължимите плащания. Твърди се, че и към настоящия момент ответникът не е получил фактури /нито на хартия, нито в електронен вид/, които са основание за плащане. Излагат се твърдения, че забавянето за плащане, включително и след поканата не е по вина на ответника, а по вина на ищеца, като иска за мораторни лихви следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Посочено е още, че непредставянето на фактурите не е позволило последните да бъдат осчетоводени като разход и да бъде ползван данъчен кредит, с което ищецът е причинил вреда на ответника, като размера на вредата се явява размера на дължимото ДДС, което ще бъде заплатено на ищеца, но няма да бъде ползвано като данъчен кредит, в която връзка се прави възражение за прихващане със сумата от 235,23 лева представляваща причинена на ответното дружество вреда от непредставяне на фактурите за плащане на топлинна енергия и за дялово разпределение, като се иска от съда да бъде признато възражението за основателно и да бъде прихванато същото от претенцията на ищеца.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника ФДР-„Т.“ ЕООД, от който в определения срок не е постъпило становище.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 521/2020г. на РС-П., вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, възражението против заповедта е подадено в законоустановените срокове и исковете, предмет на настоящото производство са предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното следва, че исковете са допустими.
От приетия по делото, като доказателство нотариален акт за учредяване право на строеж върху поземлен имот срещу задължение за построяване на сграда от 26.01.2007 г., се установява, че в полза на ответното дружество е учредено право на строеж върху поземлен имот за построяване на сграда, в която се намират процесните имоти, касаещи настоящото производство/л.39-44/.
По делото е приет и представения от ищцовото дружество списък на собствениците на имоти в сграда на адрес ж.к.“Д.“, ул.И., блок 199, вх.А и Б, видно от който ответното 3 дружество е собственик на офис 2, офис 3, офис 4, офис 5, офис 6, намиращи се на етаж 1, апартамент 6 на етаж 2, апартамент 27 на етаж 5, апартамент 33 на етаж 6 и ателие 1 на етаж 6, всички посочени във вход А, както и офис 6, на етаж 1, ателие 12 на етаж 2, ателие 17 на етаж 4, ателие 28 на етаж 6, ателие 32, ателие 33, ателие 37 и ателие 40 на етаж 7, и ателие 42 на етаж 8, разположение във вход Б /л.47-54/.
Приложен е и Договор № 94/01.11.2007 г., сключен между ищцовото дружество и „Т.“ ЕООД, по силата на който изпълнителя приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия в СЕС по описани адреси съгласно приложение/л.1113/.
Представени са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.“ АД на потребители в гр.С..
По делото е ангажирано и писмо рег.№ П-2862/19.904.2018 г. до ответното дружество, в което е посочено, че бизнес клиентите на „Т.“ ЕАД, многократно са информирани за преминаване към „е-фактура“ чрез съобщения на сайта на дружеството, чрез медиите и чрез разяснителни кампании проведени в периода от 16.03.2015 г. до 20.01.2016 г.
Към писмото е приложена и справка за дължими суми от „П.“ ЕООД, като са посочени абонатните номера и номерата на фактурите, но от същата не може да се установи коя фактура за кой абонатен номер се отнася.
Приложено е и писмо рег.№ П-13121 от 01.11.2019 г. до ответното дружество за дължими суми към ищеца.
В кориците на делото се съдържа и справка относно задълженията на ответника към дата 26.02.2020 г. отразяваща размера на дължимите главници и лихви по издадени фактури.
Останалите представени по делото доказателства не са относими към спора, тъй като не касаят процесния период, поради което съдът не следва да ги коментира.
В хода на процеса е прието заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза.
Експертът по същата отговоря на поставените въпроси, като посочва, че за процесния период м.01.2017 г. – м.11.2017 г., дължима сума от абоната за шестнадесетте процесни топлоснабдени имоти към „Т.“ ЕАД в размер на 1 521,70 лева, представляваща остатък по издадените за периода данъчни фактури за начислената топлоенергия за отопление и БГВ – 1227,90 лева и вноските за дяловото разпределение за същия период – 293,80 лева. Дава заключение, че тъй като СЕС с адрес гр.С., община И., ж.к.“Д.“, бл.199, вх.А и вх.Б, в която са осемте топлоснабдени имота на ответника е оборудвана изцяло с апартаментни топломери и водомери с радиодистанционен отчет, през процесния период от страна на ФДР „Т.“ ЕООД е извършвано месечно дялово разпределение на потребената топлоенергия в 4
СЕС, поради което не са били изготвяни изравнителни сметки и не са начислявани изравнителни суми. Вещото лице сочи, че при плащане на дължимите суми от страна на абоната не е отразявано каква част от тях са отивали за погасяване на дължимите суми по отделните пера – сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ отдадена от сградната инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, поради което не е дал отговор на поставения въпрос, а дължимите суми са остатъци от издадени данъчни фактури за процесния период след направени плащания. В заключение посочва, че начислената и неплатена законна лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 24.02.2020 г. е в общ размер на 345,53 лева, включваща лихва върху главницата за предоставена топлинна енергия 278,53 лева и 67 лева, лихва върху главницата от неплатени вноски за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Установителната претенция по реда на чл.422 ГПК се явява допустима, тъй като е предявена в срок, след своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Разпечатката съдържа 32 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1395f1da-df3b-48c4-8151-1971a9aad762