Определение № 14518 от 27.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14518 гр. С., 27.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110113260 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 82221/07.03.2025 г.

/с дата на пощенско клеймо 06.03.2025 г., с която „*******” АД, ЕИК ******* е предявило срещу „*******“ АД, ЕИК *******, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1200,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 05.01.2020 г., на път свързващ с. М. и гр. Д., по вина на водача на лек автомобил „*******“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „*******“, рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /06.03.2025 г./ до окончателното й изплащане.

От името на ответника е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Следва да бъде допуснато изслушването на съдебна автотехническа експертиза със задачите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

1

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.04.2025 г. от 09:45 часа , за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца лек автомобил „*******“, рег. № *******. В тази връзка се сочи, че на 05.01.2020 г., на път свързващ с. М. и гр. Д., водачът на лек автомобил „*******“, с рег. № *******, поради движение с несъобразена с пътните условия и релефа на местността, губи контрол над управляваното МПС, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с правомерно движещия се в същата пътна лента лек автомобил „*******“, рег. № *******.

Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в „*******” АД, ЕИК ******* е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „*******“, рег. № *******, е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 0313190300002079, със срок на застрахователното покритие от 18.07.2019 г. до 04.10.2020 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана ликвидационна преписка по щета № 210614105/06.01.2020 г., като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП, във връзка с което на правоимащото лице по имуществената застраховка е изплатено застрахователно обезщетение, определено при условията на тотална щета, а именно сумата от 11129,99 лева, в която сума са включени и суми за репатриране на увредения автомобил до местодомуването му.

Сочи, че вредите по лек автомобил „*******“, рег. № *******, застрахован при ищцовото дружество, са причинени по вина и на водача на лек автомобил „*******“, с рег. № *******, като гражданската отговорност на водача на лек автомобил „*******“, с рег. № *******, била застрахована при ответното дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа, че след изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу лицето причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение, изплатено по имуществената застраховка. Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума, като по регресната претенция ответно дружество било извършило частично изплащане на обезщетение, а именно такова в размер на 8919 лева.

Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 11/ сумата от 1200,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето 2 му, настъпило на 05.01.2020 г., на път свързващ с. М. и гр. Д., по вина на водача на лек автомобил „*******“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „*******“, рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /06.03.2025 г./ до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „*******“ АД, ЕИК *******е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск. Оспорва се размера на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение. Поддържа се, че с извършеното от ответника извънсъдебно плащане, същият е изпълнил в пълен обем задължението си във връзка с репариране вредите, причинени върху лек автомобил „*******“, рег. № *******, в резултат от процесното ПТП, при приспадане и на запазените части от последния. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „*******“, рег. № *******. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава.

Моли се, за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва:

1/ сумата от 1200,00 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 05.01.2020 г., на път свързващ с. М. и гр. Д., по вина на водача на лек автомобил „*******“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „*******“, рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /06.03.2025 г./ до окончателното й изплащане.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в исковата молба и отговора на исковата молба, СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в производството: че към датата на реализиране на процесното ПТП /05.01.2020 г./ за лек автомобил „*******“, рег. № ******* е била сключена застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 0313190300002079, със срок на застрахователното покритие от 18.07.2019 г. до 04.10.2020 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /05.01.2020 г./ гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „*******“, с рег.

№ *******, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е определил 3 застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 11129,99 лева, заплатено в полза на правоимащото лице по процесната имуществена застраховка; че ищецът е отправил до ответното дружество регресна покана, както и че по регресната претенция ответно дружество било извършило частично изплащане на обезщетение, а именно такова в размер на 8919 лева.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

По иска с правно основание чл. 411, ал. 2 КЗ, в тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително възражението си за за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „*******“, рег. № *******.

ІІІ. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.

ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза със задачите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 500 лева, вносим както следва: 250 лева от ищеца и 250 лева от ответника, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, по депозтина сметка на СРС. Вещото лице да отговори и на въпроса какъв е обичайният размер на ликвидационните разноски по щета.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й., адрес: гр. С., бул. „*******” № 36, *******, тел. *******, специалност: транспортна техника и технологии; оценител на МПС.

ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

4

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга.

Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. С., ***, ет. 2, ст. 204.

Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел.

***, [email protected]; www.srs.justice.bg.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.