Решение № 630 от 03.07.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Сливен, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. В. като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230102250 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове от ищцовото дружество против ответницата.

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „АСП Бета България“ ЕООД срещу М. В. Д., с която се излагат твърдения, че на 11.03.2020 г. длъжникът М. В. Д. е сключила Договор за потребителски кредит № 602209 със Стик кредит АД, по силата на който е получил сумата от 400 лв., като се е съгласила да върне с една вноска в срок до 10.04.2020 г. когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част от Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0%, както и годишен плоцент на разходите в размер на 42,58%.

Сочи още, че съгласно чл. 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за 1 паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 602209 на 11.03.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.

22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Съгласно чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на 2 ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, произтичащи от договора за кредит.

Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик - Кредит“ АД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, ***В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба.

Счита, че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено нас посочения от потребителя имейл адрес.

Сочи още, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма 3 характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента . С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.В случай, че съдът не приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приемете за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.

(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).

Твърдят, че ответницата М. В. Д. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Моли съда да осъди ответникът К. К. Г., да заплати на ищцовото дружество „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1828/2025 г., а именно сумата в общ размер от 1597.72 лв., формирана както следва:

Главница, в размер на 400 лв.; Договорна възнаградителна лихва върху главницата, в размер на 12 лв. за периода от 11.03.2020 г до 10.04.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 254.78 лв. за период от 10.04.2020 г. до 26.03.2025 г., както и неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 930.94 лв. и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземанията.

На основание чл. 78 от ГПК претендира за присъждане на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50,00 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ, както и за направените разноски по ч.гр.д. № 1828/2025 г. по описа на Районен съд – 4

Сливен д.т. в размер на 31,95 лв. и юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил от адв. А. в качеството му на пълномощник на ответника, като счита предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим и неоснователен.

По отношение на недопустимостта излага следните аргументи: Позовава се на разпоредбата на чл. 416 от ГПК, съгласно която след издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК кредиторът не разполага с правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за изпълнение на същото задължение включително в случай на оспорване на заповедта с възражение по чл. 414 от ГПК като оспорването на заповедта става с възражение по чл. 414 от ГПК. Излага подробни аргументи, че ищцовото дружество следва да предяви положително установителен иск по чл. 422 от ГПК, а не осъдителен. По тези съображения намира иска за недопустим.

Излага подробни обстоятелства за неоснователност на исковите претенции, като счита, че не е налице сключен договор за потребителски кредит № 602209, сключен на 11.03.2020 г. със „Стик- кредит“ АД за сумата от 400 лв. Освен това договора за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и в качеството му на цесионер и „Стик-кредит“ АД,като цедент бил подписан от двете страни с електронен подпис, а в представената искова молба се установява наличие само на валидно облигационно отношение между първия кредитор „Стиккредит“ АД и ответницата. Освен това представения договор за потребителски кредит макар и сключен по електронен път следвал да отговора на изискванията на форма за действително съгласно чл.10 от ЗПК, писмена форма на хартиен или друг траен носител в два екземпляра, а съгласно параграф 1 т.

10 от ДР на ЗПК регламентира какво законодателя има предвид под траен носител. Намира ,че представения договор за кредит не отговаря на тези изисквания, не съдържа подпис на двете страни. Позовава се и на Общите условия на договора за кредит, погасителния план и кореспонденцията, че били по мейл, което не установявало участието на ответницата и не съдържало данни да са достигали до нея тези електронни писма. Акцентира върху възражението, че за ищецът не е налице надлежно осъществено прехвърляне на оспорването вземане /включително уведомяването на дъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД/, по силата на което ищецът е активно легитимиран да получи изпълнение. От договора за цесия без приложено Приложение № 1 и 5

Анекс към него, а само извлечения от тях, без наименование на документа.

Следващ аргумент е в това, че ГПР не е в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на процесния договор, прави и възражение за изтекла погасителна давност, тъй като ответницата не е погасила задължението в размер на 400 лева с падежна дата 10.04.2020г., като давностния срок съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД започва да тече от датата на изискуемостта за всяка погасителна вноска, т.е. от 10.04.2020г. следователно е изтекъл на 10.04.2025 г.

В о.с.з ищцовото дружество, редовно призовано, не се представлява от представител или пълномощник, изпратено е писмено становище, с което молят да се уважи исковата претенция.

Ответницата се представлява от особен представител, който моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод на направеното оспорване за наличие на валидно облигационно отношение, както и за обстоятелството, че ответницата не е получила сумата от 400 лв., съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза.

От приетото и приобщено към делото неоспорена от страните съдебноикономическо заключение се установи, че ответницата е усвоила сумата в размер на 400 лв., равняващи се на 204.52 евро, но няма извършени плащания по договор № 602209 от ответницата, т.е.е неплатената сума по предоставения кредит е на същата стойност 400 лв., т.е.е 204.52 евро. Кредитополучателя дължи лихва върху тази сума в размер на 12.00 лв., т.е.е 6,14 евро. Останалата дължима сума се разпределя за неустойка в размер на 55.22 евро по чл. 20 от Обезпечения, видно от лист 23 по делото, а именно произтичаща от договорката между страните цитат: „… В размер на 0.9 % от стойността на всеки транш“ и 528,03 евро включваща лихви за забава и такси за събиране на вземането. Т.е. общо дължимите суми от ответницата са в размер на 793,91 евро.