Разпореждане № 16063 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 16063 гр. София, 25.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100107108 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Г. П. Г., в която държавата и съдия А.Н.К. са посочени като ответници.

Сред множеството цитати на разпоредби от нормативни актове се съдържат твърдения за извършени противоправни действия, включително престъпление по използване на документ с невярно съдържание с цел Д.Г.Ю. да получи без правно основание недвижими имоти на ищеца.

Нормата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ предвижда, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техни служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В конкретния случай са изложени именно такива твърдения – че ответникът А.К., в качеството си на съдия е постановил съдебен акт, от който ищецът е останал недоволен. Функционалният имунитет, с който съдия К. се ползва е отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на имуществен иск срещу магистрат за негови действия/бездействия в това му качество.

Изключение от това правило е хипотезата, при която извършеното осъществява състав на престъпление от общ характер. В конкретния случай не се сочи да е висящо или проведено наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, обосноваващо допустимост на иск за вреди, подлежащи на репариране по реда на гражданското производство. Още по-малко е допустимо в настоящото производство, подчинено на процесуалните правила на ГПК, да се установяват престъпни деяния на магистрат.

1

Не е надлежен ответник, с оглед заявените твърдения за вреди и държавата. Допустимостта на осъдителен иск, независимо от функционалния имунитет на съдиите по чл. 132 от КРБ, предполага да се изследва наличие на противоправни действия на съдии, като в случая твърденията са за извършено престъпление от общ характер, като установяването му излиза извън рамките на онази проверка, която съдът е в правомощията си да извърши.

Разглеждането на иска по същество предполага извод относно законосъобразността на решението по в.гр.д. № 383/2023 г. по описа на АС Варна, което е недопустимо като излизащо извън законоустановения инстанционен контрол на съдебните актове. На практика ищецът се домогва да обоснове вреди от окончателен съдебен акт, който твърди, че е незаконосъобразен, т.е. да преодолее силата на пресъдено нещо на решение № 208/08.12.2023 г. по в.гр.д. № 383/2023 г. по описа на АС – Варна, отричащо му търсената защита; и като последица – да получи обезщетение от неизгодния за него изход на спора.

На последно място, признаването на правото на лицата да търсят вреди от незаконосъобразен окончателен съдебен акт отваря пътя към неограничена по брой и неконтролируема по основания проверка, излизаща извън правомощията на съдилищата.

По така изложените съображения, съдът намира, че подадената от ищеца искова молба е недопустима и подлежи на връщане, а производството по гр.д.

№ 7108/2025 г. – на прекратяване.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Връща исковата молба и прекратява производството по гр.д. № 7108/2025 г. по описа на СГС.

Определението може да се обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 2