Решение № 5460 от 26.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5460 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100502814 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 16954 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 34954/2022 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД срещу „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ” ЕАД искове за признаване за установено, че „ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТС СОФИЯ” ЕАД дължи на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата 318,94 лв., представляваща незаплатени мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури за периода от 11.08.2020 г. до 09.06.2021 г., ведно със законната лихва от 10.09.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 18,27 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума от 19.08.2020 г. до 11.08.2021 г., за обект с адрес: гр.

Варна, ул. ********, ********, кафе, аб. № ****************, за които суми е издадена заповед № 15038/13.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 52846/2021 г. на Софийски районен съд. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца като неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, и в разрез със събраните доказателства. В жалбата се излага възражение срещу извода на 1 първоинстанционния съд, че не са налице доказателства за договорни отношения между ответника и дружеството-ищец. Изтъква се, че по делото не е имало спор, че процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и ответникът е абонат на дружеството, поради което за него е възникнало задължението за заплащане на потребяваните услуги за ел.енергия и мрежови услуги. Сочи се, че по делото не е имало твърдения, респ. ангажирани доказателства ответникът да е сключил за процесния обект договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, поради което тази доставка е осъществявана от доставчика последна инстанция и без наличието на сключен типов договор. Въззивникът счита за неоснователни възраженията на ответника за недължимост на сумите поради липса на договор, тъй като процесното задължение касае период обхванат от пар. 15, т. 3 от ПЗР на ЗЕ. През процесния период ответникът бил присъединен към електроразпределителната мрежа, следователно на основание чл. 29 от ПТЕЕ същият дължал заплащане на мрежовата услуга „достъп”, след като няма данни за процесния период електрозахранването да е било преустановено, респ. СТИ да е демонтирано. Изтъква се, че с предвид действащата за периода нормативна уредба, цената на достъпа до електроразпределителната мрежа е поставена в зависимост от възможността за потреблението на електрическа енергия. Изтъква се, че съгласно нормативната уредба и решенията на КЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа се формира на база на предоставената и заявената от клиента мощност при небитови клиенти и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта. При предоставена техническа възможност за потребяване на електрическа енергия е реално възможно да се ползва договорената мощност, което прави възможен и достъпа до електроразпределителната мрежа. Затова цената за мрежовата услуга „достъп” е дължима. Въззивникът счита за приложими разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, и по отношение на доставката на ел. енергия досежно приетите със същото принципи за страни по правоотношенията. Поддържа неправилност на извода на съда, че липсва основание за начисляване на цена на достъп електроразпределителната мрежа за процесния период.

Изтъква в тази връзка, че цената за достъп се заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия. Дружеството било резервирало мощност за абонатен номер **************** в размер на 39,00 кВТч от капацитета на електроразпределителната мрежа за присъединения обект на ответника.

Резервирането на мощност от капацитета на електроразпределителната мрежа било извършено въз основа на подписан договор между предишния собственик на обекта и дружеството-ищец. Разходите да поддръжка и управление на мрежата зависели от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет на мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Така всеки небитов клиент заплащал цена за поддръжка на резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната 2 консумация при наличието на присъединяване към мрежата. Ответникът не бил предприел действия и не подавал заявления за намаляване на първоначално заявената от предишния собственик на имота мощност – твърдения и доказателства в тази насока не били налице по делото. След като в процесния период ответникът е бил собственик на присъединения към електроразпределителната мрежа обект, същият дължал заплащане на мрежовата услуга „достъп”, представляваща цена за поддръжка на резервирания от него капацитет на мрежата, на основание чл. 29 от ПТЕЕ.

Потребителят реално имал техническа възможност да използва договорената мощност, защото достъпът до електроразпределителната мрежа на обекта не му е бил преустановен. Резервираната мощност била предоставена на разположение само и единствено на абоната и стопанисвания от него обект. Въззивникът настоява обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат исковите претенции.

Въззиваемият „Имо Пропърти Инвестмънтс София” ЕАД не е подал отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Енерго-Про Продажби” АД е предявило срещу „Имо Пропърти Инвестмънтс София” ЕАД искове за признаване за установено, че „Имо Пропърти Инвестмънтс София” ЕАД му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52846/2021 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 318,94 лв., представляваща незаплатени мрежови услуги за обект, находящ се в гр.

Варна, ул. „********, вх. ********, представляващ кафе, с аб. № ****************, съгласно издадени 11 бр. фактури, посочени в исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, и сумата 18,27 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за периода от падежа на всяка от тях до 11.08.2021 г.

В исковата молба се твърди, че след направена справка в системата „Икар” се установило, че ответното дружество е придобило собствеността върху гореописания имот по силата на постановление за възлагане от 2013 г. Ответникът, в качеството му на собственик на имота, не бил изпълнил задължението си по чл. 17, т. 3 от ОУ да уведоми ищцовото дружество за промяна в собствеността върху имота, поради което не била извършена промяна в титуляра на партидата на имота и всички документи били издавани на името на „Експрес проект 2002” ЕООД, което дружество фигурирало като титуляр на партидата в базата данни на ищеца. Твърди се, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът имал качеството на краен снабдител за обекта, находящ се в гр. Варна, ул. „********, вх. ********, представляващ кафе, с аб. № ****************. Твърди се, че ответникът, в качеството му на небитов краен клиент, не е изпълнил задължението си, 3 установено в чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, за заплащане на мрежовите услуги на крайния снабдител за процесния период от м. юли 2020 г. до м. май 2021 г. В този период в имота на ответника не е била отчетена потребена енергия, поради което не са били начислявани суми за потребена енергия, както и суми за мрежовите услуги достъп до електропреносната мрежа, за пренос до електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната мрежа, доколкото тези услуги се начисляват на база потребени количества ел. енергия. С процесните фактури била начислявана единствено мрежовата услуга „достъп до електропреносната мрежа”, изчислена на база предоставената мощност до обекта. Твърди се, че въпреки проведената информационна кампания във връзка с промяната в начина на калкулиране на мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” /приложима след 01.07.2020 г./, ответникът не предприел действия по намаляване или увеличаване на предоставената в обекта мощност. Поради това дължимата от ответника мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” била изчислена чрез прилагане на определената от КЕВР с Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. цена при размер на предоставената мощност. Сочи се, че липсата на потребление на ел. енергия в свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението на потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа. В процесния период не било прекратявано присъединяването към електроразпределителната мрежа. С оглед на това ответникът дължал заплащане на мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа”, начислена с представените фактури. Сочи е, че ответникът няма сключен договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени за процесния обект, поради което на основание § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 57 от 2020 г./ процесният обект е преминал служебно от „Енерго –Про Продажби” АД, в качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Енерго-Про Продажби” АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. Общият размер на неплатените от ответника задължения за посочения обект възлизал на сумата 318,94 лв., представляваща сбор от главниците по издадените фактури. Общият размер на дължимите от ответника мораторни лихви за период, следващ падежа на задължението по всяка от фактурите, до 11.08.2021 г., възлизал на сумата 18,27 лв.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Навежда възражение, че не е налице правно основание за възникване на претендираните вземания, тъй като между ищеца и ответното дружество не е налице валидно облигационно правоотношение. Ответникът твърди, че никога не е бил собственик на имота, във връзка с който ищецът твърди да са възникнали въпросните задължения, а именно: обект „кафе”, находящо се на адрес: гр. Варна, ул. „********. Ответникът сочи, че с постановление за възлагане от 01.08.2013 г. по изп. дело № 20138070400231 на ЧСИ Н.Д., което е вписано в АВ, е придобил собствеността върху конкретни самостоятелни 4 обекти от хотел на шест етажа с административен адрес ул. „********, находящ се в ПИ с идентификатор № ***, но не е станал собственик на всички самостоятелни обекти в сградата с идентификатор № ***. Твърди, че бившият собственик на имота „Експрес Проект 2002” ЕООД е апортирал в капитала на новообразуваното си дъщерно дружество „Интегра Дизайн 2012” ЕООД конкретен недвижи имот – търговски обект „кафе-клуб”, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, разположен в същата сграда на този административен адрес. От друга страна, ответникът излага и твърдение, че с нот. акт № 84, т. І, рег. № 1595, дело № 80 от 20.03.2017 г. на нотариус К.К., е продал всички притежавани от него имоти, находящи се на посочения административен адрес. С оглед на това ответникът поддържа, че дори да се допусне, че описаните вземания са възникнали във връзка притежавания от него недвижим имот, то същите не могат да се претендират от него, тъй като в процесния период от м. 07.2020 г. до м. 06.2021 г. този имот е бил собственост на друго лице.

Въззивният съд, въз основа на събраните по делото доказателства във връзка с въведените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 97, ал.1, т. 4 от ЗЕ /ред. ДВ, бр. 38/2018 г./, вр. чл. 91, ал. 2 от ЗЕ, вр. чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, и чл. 86 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответника за сумата 318,94 лв., представляваща такса достъп до електроразпределителната мрежа по партида с аб. № ****************, за недвижим имот – кафе с адрес гр. Варна, ул. „********, за периода от м. 07.2020 г. до м. 05.2021 г., и сумата 18,27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 19.08.2020 г. до 11.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на перично задължение по ч.гр.д. № 52846/2021 г. на СРС.