Определение № 457 от 05.05.2022, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. П., 05.05.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Частно наказателно дело № 20225330201866 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба с вх. № 22804 от 22.03.2022 г. по описа на РС – П., депозирана от В. ХР. М. с ЕГН: ********** против Постановление от 10.03.2022 г., с което е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 802/2018 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР гр.

П., пр. пр. 9393/2018 г. по описа на РП гр. П., водено за престъпление по чл.

325, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Жалбоподателят В.Х. обжалва процесното прокурорско постановление.

Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че неправилно наблюдаващият прокурор е спирал неколкократно наказателното производство. Твърди, че било налице незаконосъобразно водено разследване, както и че не били записвани споделени от него изрази по време на провеждането на разпитите му. Ето защо, иска отмяна на атакувания прокурорски акт

П.ският районен съд, след като се взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

С Постановление от 14.04.2021 г. наказателното производство по делото е било спряно от наблюдаващия прокурор на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК като е било изпратено и съобщение на пострадалото лице – В.Х., че 1 доколкото престъплението представлява такова от частен характер и същото се преследва по тъжба на пострадалия, в шестмесечен срок от уведомяването може да депозира такава пред съответния първоинстанционен съд, а именно РС гр. П.. Постановлението за спиране на наказателното производство е било обжалвано от жалбоподателя В.Х. пред РС гр. П., за което е било образувано ЧНД № 3634/2021 г., като с Определение № 328 от 24.06.2021 г. обжалваният прокурорски акт е бил потвърден, като настоящият съдебен състав изиска заверен препис от този съдебния акт.

Ето защо, се достигна до извод, че след изтичането на предвидения шестмесечен срок за предявяване на частна тъжба от пострадалото лице и ако същото не е предявило такава, наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 24, ал. 6 НПК.

Съдът изиска от Завеждащ служба наказателно отделение към РС гр. П., информация дали пострадалият В.Х. е депозирал частна тъжба против М.Ц., като видно от същата се установи, че това не е било направено.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата произхожда от заинтересовано в хода на наказателното производство лице – пострадал, насочена е срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, депозирана е в предвидения в НПК срок, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Настоящото производство има за предмет постановлението на прокурора и неговата законосъобразност на посоченото от него основание за прекратяване. С процесното Постановление от 14.04.2021 г. на РП гр. П. се прекратява наказателното производство по ДП № 802/2018 г. по описа на Първо РУ към ОДМВР гр. П., тъй като в шестмесечния срок след получаване на съобщението за спиране пострадалият от престъплението не е подал тъжба по реда на чл. 81 НПК. Предмет на съдебен контрол в производството по чл.

243, ал. 5 НПК независимо от прекратяване на наказателното производство е ясно разписан, а именно Съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност и в настоящия случай, Съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения и първоинстанционният съд е длъжен да извърши цялостна проверка на обжалваното прокурорско постановление.

2

В действителност Постановлението за спиране на наказателното производство е било обжалвано от пострадалото лице, като с Определение № 328 от 24.06.2021 г., постановено по ЧНД № 3634/2021 г. същото е било потвърдено и спорен въпрос се явява обстоятелството, след като има санкция на равен по степен Съд, дали в правомощията на настоящия съдебен състав влиза правото да упражни цялостен контрол върху законосъобразността на обжалваното постановление и по този начин дали би могло да се ревизира актът постановен по реда на чл. 244 НПК, като хипотетично е възможно да се достигне до два съдебни акта, които си противоречат. Според настоящия състав би могло да се извърши цялостен контрол за законосъобразност, доколкото актът постановен по ЧНД № 3634/2021 г. не се ползва със сила на присъдено нещо. Това е така, защото се спира наказателното производство, но прокурорът би могъл да използва някое от правомощията си за възобновяване на същото, ако намери това за необходимо и производството по чл. 244 НПК се различава от това по чл. 243 НПК, когато след постановен съдебен акт и потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, единственият път за защита е обжалването пред по-горестоящ съд, като съществува възможността да се поиска възобновяване на акта на първостепенния съд.

За да прекрати наказателното производство представителят на държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящия състав:

Досъдебното производство е образувано, като бързо такова, със съставянето на протокола за първото действие по разследването и се води за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за това, че на 10.10.2018г. в гр.

П., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред.

С постановление на РП - П. от 22.10.2018г. бързото производство било преобразувано, като разследването продължило по общия ред.

Свидетелят В. ХР. М. живеел в гр. П., ***. Срещу дома му, на ***, се намирал ЦНСТДМУ - Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания. В същия като възпитател работела свидетелката Д.Д.. В тази връзка двамата свидетели се познавали от доста 3 време.

В ЦНСТДМУ били настанени лица на възраст от 12 до 22 годишна възраст, които били със специални нужди. Свидетелят В.М. често ходел до Центъра за социални услуги, където търсел контакт с настанените там лица с увреждания. Това били известно, на работещите в него, като те полагали усилия да държат свидетеля В.М. на дистанция от настанените, тъй като имало сигнали, че той нарушава установените в социалното заведение правила. В тази връзка между свидетелите В.М. и Д.Д. имало дългогодишен конфликт. Изключително влошените между тях отношения се прехвърлили и в отношенията между В.М. и свидетеля М.Ц., който живеел със свидетелката Д. на семейни начала, от което съвместно съжителство те имали дете. По делото също така се установява, че в един предходен период от време, лице което е било настанено в това учреждение и казващото се ,,З.‘‘ е живеело за известно време при пострадалия В.М., който впоследствие го е ,,изгонил.

На 10.10.2018г. около 22.00 часа свидетелят В.‘‘ М. излязъл от дома си на улицата. Там бил и свидетелят М.Ц., като последният бил под влияние на алкохол. Между тях веднага възникнал конфликт, породен от влошените им отношения, като те започнали да се карат и обиждат. Малолетното дете на свидетеля М.Ц., което също присъствало, се притеснило от скандала и сигнализирало на телефон 112, като в проведения разговор с дежурния на 1 РУ - П. при ОДМВР гр. П. то обяснило, че между баща му и свидетеля В.М. избухнал скандал и помолило за помощ от полицията.

По същото време като дежурен автопатрул - 411 към 1 РУ - П. при ОДМВР гр. П. на смяна били свидетелите И.К. и А.Д., които веднага се явили на мястото на инцидента в гр. П., ***, където установили свидетелите В.М. и М.Ц., които си разменяли обидни думи и ругатни на висок тон. Освен това се заканвали със саморазправа един срещу друг.

Свидетелят М.Ц. се заканил също така и с убийство на свидетеля В.М..

Очевидец на тези действия станал свидетелят М. С., който станал неволен свидетел на скандала. Докато двамата полицейски служители се запознавали със ситуацията, свидетелят М.Ц. се приближил към свидетеля В.М. и му нанесъл няколко удара с ръка в областта на главата. Полицейските органи се намесили и преустановили физическия контакт между свидетелите В.М. и М.Ц., като органите на реда започнали да ги запознават и да им разясняват правата, с които разполагат за сигнализиране на 4 правоохранителните органи за защита в най-пълна степен на техните права и законни интереси.

Без да бъде афектиран, но повлиян негативно в емоционален план от случилото се, свидетелят М.Ц. отново потърсил физически сблъсък със свидетеля В.М.. Поведението на последния, определено като активно, дейно, целенасочено и целеустремено напълно съответствало на изключително влошените лични отношения със свидетеля М.. Очевидно и ясно е, че всеки дългогодишен личен конфликт би създал трайно негативно отношение към отсрещната страна, което в конкретния случай изключва хулиганския мотив.

Стигнало до боричкане, блъскане и бутане между свидетеля М.Ц. и полицейските служители на 1 РУ – П. – свидетелите К. и Д., които се наложило да употребят сила и в крайна сметка - свидетелят М.Ц. бил повален на земята и чрез използването на помощни средства - белезници и физическа сила той бил задържан на основание чл. 72 от ЗМВР.

В този момент от ЦНСТДМУ се появила и свидетелката Д.Д., която се опитала да защити свидетеля М.Ц., като твърдяла доста бурно, че няма основание за задържането му, а свидетелят И.К. поискал съдействие от колегите си - свидетелите С.В. и И.П. - автопатрул 413 на 1 РУ - П. при ОДМВР гр. П.. След пристигането на място и втория патрул на полицейското управление свидетелите Ц. и Д. били отведени в сградата на 1 РУ - П. за продължаване на работата с тях.

Отведен в полицейското управление, свидетелят М.Ц. бил сложен да седне пред дежурната част, като продължил да буйства, крещейки и викайки, докато бил задържан, което създало сериозно неудобство у служителите, намиращи се в сградата на полицията. Все пак това бил задържан, повлиян от алкохола човек, който малко след физически контакт в конфликтна ситуация, викал в сградата на 1 РУ - П.. Виковете не съдържали обидни и нецензурни думи, но нарушавали нощната тишина в сграда.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно психиатрична експертиза на В. ХР. М.. Видно от заключението на същата се установила, че той не се води на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве - П., не е получавал психиатрична помощ в заведението и при него няма обективизирано психично заболяване. Качеството на психичните му функции не е нарушено, същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките 5 си към инкриминирания период от време. В. ХР. М. може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях. Страховете му при възникналия инцидент на 10.10.2018 г. са били в рамките на нормално психологичното и според субективните му възприятия. Инцидентът от въпросния ден не е довел до промени в психичното състояние на В. ХР. М., изразяващи се в психично разстройство или житейска дезадаптация. Пълноценното житейско функциониране е съхранено. Заканите, отправени към В. ХР. М. не са довели при него до състояние, отговарящо на категорията основателен страх от осъществяването им.

Така възприетата от прокурора фактическа обстановка се споделя и от настоящия съдебен състав, като същата се установява от събраните по делото доказателства – гласни и писмени, както и заключенията на изготвените експертизи.

В хода на проведеното по делото разследване са извършени всички необходими и възможни процесуално-следствени действия за установяване на обективната истина, а имено разпитани са свидетелите М.С. и А.Д., И.К., В.М., М.Ц., Д.Д., С.В., И.П. и К.Х., които в показанията си излагат всички известни им по случая факти и обстоятелства. Били са назначени и изготвени три съдебно - медицински експертизи и една съдебно - психиатрична експертиза. Към материалите по делото са приложени справка за съдимост на М.Ц., който е неосъждан. Приложени са и други относими към разследването документи.