Решение № 3020 от 14.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, ..........2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 703 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявeни са от А.А.С. против „З. “Б.и.“

АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Ищецът твърди, че пострадал на 06.05.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Мерцедес С 220“ с рег. № *******, чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. Поддържа, че от деликта получил телесни повреди, от които претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 60 000 лв. Наред с това претърпял и имуществени вреди, изразили се в разходи за заплащане на медицински консумативи и потребителски такси на обща стойност от 336.75 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 336.75 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 08.08.2016 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва предявените искове, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищеца деликвент е било противоправно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и описаните от ищеца вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който карал велосипед с липсващ фар, без поставена светлоотразителна жилетка и в нарушение на пътната сигнализация, без да съобрази поведението си с пътните условия – нарушения на правилата по чл. 15, ал. 5, чл. 20, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 ЗДвП. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

За да бъде уважен този иск, ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието за процесния л.а „Мерцедес С 220“ с рег.

№ ******* е имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с ответното дружество, което се потвърждава и от представената по делото справка за публикувана информация на електронния сайт на Гаранционния фонд.

В ИМ ищецът твърди, че е предявил претенция пред застрахователя на 08.08.2016г. за заплащане на застрахователно обезщетение, но в срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответното дружество не изпълнило задължението си по договора за застраховка.

В отговора на ИМ ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, че е бил сезиран извънсъдебно с подадена застрахователна претенция.

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на 06.05.2016 г. в с.Кардам, общ. Попово, ул.“Доктор Върбан Генчев“ до № 69 между лек автомобил и велосипедист. Автомобилът не е открит на местопроизшествието, не е установено мястотото на тялото на велосипедиста, в протокола за оглед не е описан велосипеда, нито вещото лице е могло да установи неговия вид и състояния от направените при огледа снимки. Преди удара автомобилът не е оставил спирачни следи. Според вещото лице, за скоростта на автомобила към момента на удара може да се съди по наличните деформации по него – деформация по предната част в областта на предния десен фар, деформация на предния капак, калника и страничното дясно огледало. С оглед на деформациите по автомобила, експертът е приел, че неговата скорост към момента на удара е била 50 км/час. Няма данни преди произшествието моторното превозно средство да е спирало, поради което вещото лице е приело, че преди удара скоростта е била същата. Според експерта, механизмът на настъпване на катастрофата е следният: на 06.05.2016г., около 19.20 часа л.а „Мерцедес

С 220“, рег. № *******се е движел по ул. „Доктор Върбан Генчев“ в посока към центъра на селото със скорост от около 50 км/час. По същото време срещу него върху принадлежащата лента се е движел велосипедистът А.С.. По неизвестни причини авотомобилът е навлязъл върху лентата за насрещно движение и с предната си дясна част е ударил насрещнодвижещия се велосипедист. От удара тялото на велосипедиста е политнало напред към автомобила и е паднало върху предния десен калник, като го е деформирало. В последния момент тялото се е приплъзнало около дясната страна на автомобила, деформирало е страничното дясно огледало и е оставило кървави следи по стъклото на дясната врата, след което е паднало на пътното платно в зоната, където са установени следите от кръв. След пътно-транспортното произшествие водачът на лекия автомобил е направил опит да се укрие. Според вещото лице, причината за настъпване на катастрофата е управлението на колата от неправоспособен водач след употреба на алкохол /1.42 промила, установени с техническо средство/ и навлизането му върху лентата за насрещно движение в момент, когато тази маневра не е била безопасна за него и за другите участници в движението. Мястото на удара е по дължина на пътното платно - на около 20 метра преди линията на възприетия от вещото лице ориентир и по ширина на пътното платно - на около 6 м. вляво от десния край на пътното платно, считано в посоката на огледа. В протокола за оглед на местопроизшествието не е отразена хоризонтална и вертикална маркировка. Дължината на опасната зона за спиране на автомобила е била 30.67 м. Участъкът от пътното платно, върху който е настъпило произшествието, е бил прав, без ограничение на видимостта. От края на завоя до достигане на мястото на удара разстоянието е над 35 м. Според вещото лице, ако по някакъв начин велосипедистът е представлявал опасност за водача на лекия автомобил при движението си след завоя (движение в насрещната лента или друго), то при своевременна реакция от страна на шофьора на моторното превозно средство, същият е могъл да предотврати катастрофата, посредством аварийно спиране. Процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило върху лентата за насрещно движение на лекия автомобил, т.е. върху принадлежащата на велосипедиста лента.

От основното и допълнително заключение на медицинската експертиза, които съдът приема, се установява, че при пътно-транспортното произшествие ищецът е получил следните телесни повреди: контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно контузна рана в теменна област, счупване на капачките на двете коленни стави. През периода на лечение пострадалият е изпитвал болки и страдания, като през първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. Поради счупването на капачките на двете коленни стави, ищецът е носил 45 дни гипсова имобилизация на двете коленни стави. През този период е имал затруднения в хигиенно-битовото си обслужване. Направените от ищеца разходи по представените по делото документи са били необходими за неговото лечение. Липсват доказателства той да е страдал от съпътстващи заболявания, които да са повляли на възстановителния процес. При нормално протичане на лечебния процес периодът на възстановяване при такъв вид травми е около 6 месеца. През този период ищецът е търпял болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. При извършения преглед на пострадалия на 19.06.2019 г. вещото лице е установило наличие на белег от рана в дясна челно-теменна област с дължина 12 см., който е на нивото на кожата и ограничен обем на движение в дясната колянна става – невъзможност за пълно изправяне на коляното с дефицит от 30 градуса, което е довело до релативно скъсяване на десния долен крайник с 2см. Наред с това експертът е установил невъзможност за пълно свиване на дясна колянна става от 100 градуса при норма 150 градуса. Тези промени са с траен характер. На вещото лице е било представено Експертно решение на ТЕЛК № 1240/13.04.2018г. на МБАЛ – Търговище, с което на ищеца е определена трайно намалена работоспособност от 81.5 %. Въз основа на това решение вещото лице е установило следните придружаващи заболявания при ищеца: намалено зрение, състояние след мозъчен инсулт и левостранна хемипареза от 30.05.2017г., които не са оказали влияние върху лечението и възстановителния период.

Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от юридическите факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ. От автотехническата експертиза се установи, че водачът на л.а „Мерцедес С 220“, рег. № *******е виновен за настъпване на катастрофата, тъй като е навлязъл в лентата за насрещно движение в момент, когато тази маневра не е била безопасна за него и за другите участници в движението, като при своевременна реакция от негова страна е могъл да предотврати катастрофата, посредством аварийно спиране. От заключението на медицинската експертиза се установи, че в следствие на катастрофата на ищеца са причинени телесни повреди, от които е претърпял болки и страдания.

Осъществен е ФС на чл.432, ал.1 от КЗ, поради което предявеният иск е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на настъпване на произшествието – 65 г., вида на причинените телесни повреди: контузия на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в теменна област, счупване на капачките на двете коленни стави; обстоятелството, че ищецът е лекуван в болнично заведение през периода 06.05.2016 г. - 12.05.2016 г./епикриза от МБАЛ – Търговище, Хирургично отделение/, а непосредствено след изписването му от болницата е настанен в хоспис, в който също са полагани медицински грижи за него през периода 12.05.2016г.-21.05.2016г./договор за осъществяване на здравни грижи от 12.05.2016г. и фактура № 1463/12.05.2016г. от хоспис „Св.Н.Мерликийски“ ЕООД/. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и вида на проведеното лечение – счупването на капачките на двете коленни стави е лекувано, чрез поставяне на гипсова имобилизация за 45 дни, а по отношение на разкъсно-контузната рана е проведено оперативно лечение, изразяващо се в хирургична обработка на раната./основно заключение на медицинската експертиза, раздел “Изложение“/. Възстановителният период е продължил 6 месеца, през които ищецът е бил затруднен да се обслужва самостоятелно и е изпитвал силни болки в областта на счупванията, които са били с по-голям интензитет през първите два месеца след катастрофата. По делото се установи, че след лечението за С. са останали трайни последици – ограничен е обемът на движение на дясната колянна става, поради невъзможност за пълно изправяне на коляното с дефицит от 30 градуса, което е довело до релативно скъсяване на десния долен крайник с 2 см. Наред с това ищецът не може напълно да свие дясната си колянна става, като обемът на движение е ограничен до 100 градуса при норма от 150 градуса. Вещото лице е установило при извършения преглед на пострадалия, че е имал накуцваща походка и се е придвижвал с бастун./констативна част на допълнителното заключение на медицинската експертиза/.

Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 60 000 лв., колкото претендира ищецът.