Решение № 122 от 02.09.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Търговище, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263500600149 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК

Постъпила е жалба от адв.Й. Й. в качеството си на защитник на И. А.

И. от с.********** ЕГН-**********, и жалба на И. А. И. от с.********** ЕГН-**********, против Присъда №10/04.11.2025година, постановена по НОХД № 175/2025г. на *******ски районен съд с която съдът го е признал за виновен за това, че на 29.06.2025 г., преди входа на с. **********, общ.

*******, до пътя ********** - *******, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст **** М. М., родена на 24.01.2013 г., като повдигнал тениската й, опипал гърдите й, направил опит да събуе панталоните й, като употребил за това сила - хванал я с ръце, вдигнал я, съборил я на земята, запушил й устата с ръка, за да не вика, хванал я за ръцете, за да не се съпротивлява, като деянието е извършено в условията на повторност, поради което и на основание чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК му го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е НАМАЛИЛ определеното на подсъдимия наказание с 1/3 и го ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален режим на изтърпяване на наказанието „СТРОГ”, определен съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът приспаднал от наложеното на подсъдимия И. наказание “лишаване от свобода”, времето през 1 което същият е бил задържан на 29.06.2025 г. за 24 часа по реда на ЗМВР, както и времето, през което И. е бил задържан с Постановление от 30.06.2025 г. за задържане на обвиняем до довеждането му пред съда на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, на прокурор при РП - Търговище, ТО - ******* и с мярка за неотклонение “задържане под стража”, взета с Определение № 50/02.07.2025 г. по ЧНД № 125/2025 г. по описа на РС - *******, потвърдено с Определение № 160/10.07.2025 г. по ВЧНД № 182/2025 г. по описа на ОС - Търговище.

На основание чл. 68, ал.1 от НК ПРИВЕЛ в изпълнение на наказанието, наложено на подсъдимия И. А. И., ЕГН **********, с влязла в законна сила на 25.07.2020 г. Присъда № 133/09.07.2020 година, постановена по НОХД № 1814/2020 г., по описа на РС - Варна - ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което постановил да бъде изтърпяно ОТДЕЛНО от наложеното му с настоящата присъда наказание, при първоначален режим на изтърпяване на наказанието „ОБЩ”, определен съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, се зачита времето, през което И. е бил с МНО „Задържане под стража“ по посоченото НОХД, от 17.02.2020 г.

Съдът осъдил, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия И. А. И., ЕГН **********, с посочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР - Търговище сумата в размер на 226.14 лева (двеста двадесет и шест лева и 14 ст.), представляваща направени разноски в досъдебното производство.

В постъпилата жалба на адв.Й. Й. в качеството си на защитник на И. А.

И. от с.********** ЕГН-********** се твърди,че присъдата е явно незаконосъобразна, необоснована а наложеното наказание явно несправедливо. Моли се същата да бъде изменена, като при определяне размера на наказанието да бъде намален. В жалбата на И. А. И., се изразява становище, че размера на наложеното наказание е завишен, поради което и се моли същият да бъде намален.

Представителя на Окръжна Прокуратура изразява становище,че жалбите са неоснователна, а наложеното наказание е правилно.

Съдът, като провери жалбите и изцяло правилността на Присъдата прие за установено следното:

Жалбите относно размера на наложеното наказание са

НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Пред първоинстанционният съд производството е проведено по реда на ГЛАВА 27 чл. 371 Т.2 и сл. от НПК.

Съдът е одобрил изразеното от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства в с.з. и разяснил, че ще ползва признанията му, без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт при постановяване на присъдата. След като отчел и обстоятелството, че действията по проведеното досъдебно производство не страдат от пороци и са извършени по реда 2 предвиден в НПК, съдът постановил процесния съдебен акт.

Подсъдимият И. А. И. с адрес: село **********, община *******,, ул.

„П.“ № 5, е предаден на съд с обвинение по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че на 29.06.2025 г., преди входа на с. **********, общ. *******, до пътя ********** - *******, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст **** М. М., родена на 24.01.2013 г., като повдигнал тениската й, опипал гърдите й, направил опит да събуе панталоните й, като употребил за това сила - хванал я с ръце, вдигнал я, съборил я на земята, запушил й устата с ръка, за да не вика, хванал я за ръцете, за да не се съпротивлява, като деянието е извършено в условията на повторност.

Видно от обжалваната присъда, подсъдимия е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по: чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК му го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е НАМАЛИЛ определеното на подсъдимия наказание с 1/3 и го ОСЪДИЛ на НАКАЗАНИЕ ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален режим на изтърпяване на наказанието „СТРОГ”, определен съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.

Възприетата от ТРС фактическа обстановка е изцяло идентична с описаната такава в обвинителния акт. Подсъдимият е признал фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият И. живеел в с. **********, общ. *******, но около три години преди инкриминираната дата пребивавал във Федерална република Германия, където работел. През месец юни 2025 г. подсъдимият се завърнал в с. **********, общ. *******. На 29.06.2025 г., около обяд подс. И. се срещнал със св. Д.М., с когото били приятели. Двамата пили кафе и бира, с електрическите си тротинетки се разходили до гр.*******, а след това се върнали в с.**********, общ. *******. В магазин в селото, който бил близо до кметството, двамата изпили по още една бира. Пред магазина била 12годишната племенница на св. М. - пострадалата А. М., заедно с нейна съученичка и приятелка, която се казвала Н.. Подсъдимият предложил на св.

М. да разходят двете деца до парка в гр. *******, където да им дадат да карат тротинетките. Св. М. отказал, но подс. И. настоявал и казал, че ще почерпи децата. Св. М. се съгласил и четиримата, с двете тротинетки, отишли до парка в гр. *******. Там подс. И. и св. М., закупили още бира и продължили да пият, а децата си играели. След известно време приятелката на пострадалата Н., била прибрана от по - големият й брат, който дошъл с автомобил. Малко по-късно св. М. решил да отиде да се срещне с приятелката си, която живеела в гр. *******. Подсъдимият и М. тръгнали с неговата тротинетка по пътя към с. **********, общ. *******, като И. управлявал превозното средство, а М. се возела зад него. По пътя свършил заряда на батерията и двамата тръгнали 3 пеша, като подсъдимият бутал тротинетката. Около 19.00 ч. на посочената дата, малко преди да стигнат табелата за с.**********, общ. *******, И. оставил тротинетката. След това хванал с ръце пострадалата М., вдигнал я, пренесъл я до близките храсти и я съборил на земята. Паднал заедно с нея и й запушил устата с ръка, тъй като пострадалата започнала да крещи. После подс. И. хванал ръцете на М., за да не се съпротивлява и се опитал да събуе панталоните й, но не успял, тъй като били с колан. След това И. надигнал тениската на пострадалата и започнал да опипва гърдите й. В този момент М. ударила с ръка носа на И., който започнал да кърви, успяла да избута подсъдимия, изправила се и побягнала към селото. Като се отдалечила от мястото и навлязла в селото, пострадалата М. телефонирала на сестра си - св.

Г. М., и й съобщила какво се е случило. Св. Г. М. веднага се отправила с приятеля си - св.Т.М.в, към магазина, където пострадалата казала, че се намира. След това уведомили полицията и обвиняемият бил задържан.. По случая било образувано ДП.

Според заключението по извършената в хода на ДП съдебно медицинска експертиза, по тялото и лицето на А. М. са установени подробно описани в него травматични увреждания в лява лицева половина, по предновъншна повърхност на дясна мишница, по предно- външна повърхност на дясна мишница, кръвонасядания по долния клепач на лявото око, по кожата в областта на гърба в ляво, близо до ляво рамо, по предно-външна повърхност на гръдния кош в ляво, по гръбната повърхност на лявата предмишница в средната й трета, по гръбно-външна повърхност на дясна длан и в областта на дясна гривнена става. Посочено е в заключението, че всички тези увреждания са в резултат от действието на твърди, тъпи предмети и добре отговарят да са получени от стискане с ръце в областта на устата, ръцете и гръдния кош.

От приложената справка за съдимост на подс. И. е видно, че същият е осъждан с ВЗС на 25.07.2020 г. Присъда № 133/09.07.2020 г. по НОХД № 1814/2020 г. по описа на РС - Варна, с която за извършено престъпление по чл.

149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от пет години. На основание чл. 59, ал. 1 от НК, е зачетено времето, през което И. е бил с МНО „задържане под стража“, считано от 17.02.2020 г.

Така възприетата от ОРС фактическа обстановка се установява и доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства, от направеното в съдебното производство признание на подсъдимия, което е подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства, частично от обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, както и от данните, съдържащи се в останалите доказателства от досъдебното производство, които са събрани и изготвени по реда на НПК - показания на свидетели, заключението от извършената съдебно - медицинска експертиза и останалите писмени доказателства по делото.

Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия . Същият не оспорва 4 така възприетата от ОРС фактическа обстановка, и се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.

При така установеното от фактическа страна , правилно съдът е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подс. И. е осъществил състава на престъпление по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК . Безспорно е установено, че деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимия е знаел, че А. М. е ненавършила 14 годишна възраст, и двамата са от едно и също село,И. е бил приятел с вуйчото на пострадалата, знаел е, че същата е била малолетна.

Правилно ОРС е приел за безспорно доказано, че деянието е извършено при условията на повторност, което се установява по категоричен начин от данните в приложената по делото справка за съдимост на подс. И.. При определяне на вида и размера на наказанията, съдът правилно е приел,че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като по делото не са установени многобройни или изключителни смегчаващи вината обстоятелства. . В тази връзка, правилно и обосновано ОРС се е мотивирал анализирайки обясненията дадени в ДП, в които подсъдимият е заявил, че искал само да прегърне и погали пострадалата, но тя се възпротивила и го ударила. Съдът правилно е приел, че тези обяснения частично допринасят за установяване на фактическата обстановка, доколкото И. все пак признава част от действията си, но не и в степен, която да обоснове приемането им за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като не съдържат признание за един от основните признаци на деянието - употребата на сила. Ето защо съдът правилно е счел, че направеното признание е смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, в какъвто смисъл са изказани съображения от страна на прокурора и защитата на И.. Съдът е съобразил , че единствената причина действията на подсъдимия, осъществени с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание, без съвкупление, да се ограничат до описаните по - горе, е че са били прекъснати от пострадалата, която е успяла да удари И., да се отскубне от него и да избяга в селото.