Решение № 1202 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100902013 по описа за 2024 година

Ищецът „Алфа адвайс“ ЕООД /н/, представляван от синдик А. М., твърди, че ответникът М. Ю. М. е заемал длъжността управител в ищцовото дружество в периода от 17.17.2020 г. до откриването и обявяването на несъстоятелността на дружеството. Посочва, че производството по несъстоятелност на ищцовото дружество е открито с решение №

286/23.02.2024 г. на СГС, ТО, 20-ти състав, по т. д. № 2301/2023 г., поради неплатежоспособност с начална дата 15.01.2020 г., като с решение № 1324/04.10.2024 г. дружеството е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите му.

При преглед на извлеченията от банковите сметки на дружеството синдикът установява, че ответникът е теглил от двете банкови сметки на дружеството, съответно с IBAN ****, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД и с IBAN ****, открита в „Интернешънъл асет банк“ АД, парични суми в общ размер от 3 214 513 лева, за които банкови операции няма счетоводни документи, няма никакво счетоводно записване и отразяване в обявения в ТРРЮЛНЦ ГФО на дружеството за 2020 г., като липсват доказателства, че изтеглените средства за изразходвани от дружеството. В молба-уточнение от 08.11.2024 г. са индивидуализирани датите на съответните тегления чрез банкомат и на каса, както и размерът на всяко едно от тези тегления.

1

Поддържа, че управителят, респективно едноличният собственик на капитала, нямат право да ползват средствата по сметките на дружеството като свои лични, а в случая при процесните тегления е нарушен Закона за счетоводството, тъй като операциите по теглене не са отразявани като приход в касата на дружеството или като служебен аванс на управителя и с теглените суми не е увеличена облагаемата печалба на дружеството. Синдикът сочи, че не му е предадена информация и документация, от която да се установи за какви потребности на дружеството са похарчени изтеглените от ответника суми, както и къде се намират активите на дружеството, закупени с тях.

Затова счита, че тези действия на управителя са увредили дружеството и са довели същото до неплатежоспособност, респективно – несъстоятелност, тъй като размерът на изтеглените от ответника суми се доближават до размера на приетите в производството по несъстоятелност вземания /4098044.48лева/.

Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 214 513 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /08.10.2024 г./ до окончателното плащане. Претендира направените в производството разноски.

Ответникът М. Ю. М. не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК и не взема становище по предявения иск в хода на производството.

Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

От вписванията в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, по електронното дело на „Алфа адвайс“ ЕООД /н/, ЕИК 202561265, се установява, че на 17.07.2020 г. М. Ю. М. е вписан като управител на дружеството.

С Решение № 286/23.02.2024 г. на Софийски градски съд, по т. д. № 2301/2023 г. е открито производство по несъстоятелност на „Алфа адвайс“ ЕООД, поради неплатежоспособност, с начална дата 15.01.2020 г. Поради липсата на предложен в срока по чл. 698, ал. 1 от ТЗ оздравителен план, с решение № 1324/04.10.2024 г. на Съда по несъстоятелността дружество е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите му. С определение от 05.07.2024 г. за постоянен синдик на дружеството е назначена А. Г. М.. В изпълнение на задълженията си М. е изискала справки за 2 наличността и движението на откритите банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Интернешънъл асет банк“ АД, като по делото са представени изпратените от тези банки до синдика отговори, с приложени към тях извлечения, съответно от откритата в „Първа инвестиционна банка“ АД банкова сметка с IBAN ****, за периода 01.11.2019 г. - 30.07.2024 г. и от откритата в „Интернешънъл асет банк“ АД банкова сметка с IBAN ****, за периода от 01.10.2020 г. до 18.05.2022 г. /датата на закриване на сметката/. Към датата на изготвяне на справките, наличността по тези сметки е 0.00 лева, като в извлеченията са обективирани твърдените от синдика в исковата молба извършени от ответника тегления, в посочения в исковата молба размер.

На 11.09.2024 г. на ответника е връчена отправена от синдик М. покА., с която М., в качеството си на управител на дружеството, е поканен да изпълни задълженията си по чл. 640 от ТЗ. Поискано е още, в 14 дневен срок от получаване на покА.та, М. да представи разходни документи, от които да е видно за какво са похарчени изтеглените от него в периода 2020 г. – 2021 г. вкл., от банковите сметки на дружеството в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Интернешънъл асет банк“ АД суми в общ размер, съответно от „Първа инвестиционна банка“ АД – 194 113 лева и от „Интернешънъл асет банк“ АД – 3 206 930.48 лева. На М. е указано, че ако не представи такива документи, следва да възстанови тези суми по особената сметка на несъстоятелното дружество, открита в „Общинска банка“ АД.

Представена е заповед № 1/12.03.2024 г. на назначения с решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Алфа адвайс“ ЕООД временен синдик В.А. за извършване на инвентаризация на дружеството, от законния представител на дружеството, в срок до 26.03.2024 г., като в този срок резултатите от инвентаризацията следва да се оформят по надлежния ред и докладват на временния синдик. Тази заповед, както и искането на временния синдик за предоставяне на документи и информация по реда на чл.

640 от ТЗ, са връчени на 14.03.2024 г. на длъжника, чрез неговия управител, по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, от ЧСИ М.Б..

Съгласно постановеното от ВКС, ІІ ТО по реда на чл. 290 от ГПК решение № 152/19.10.2009 г., по т. д. № 774/2008 г., отговорността на управителя по смисъла на чл. 145 ТЗ за причинени вреди е имуществена и е спрямо дружеството. Независимо от обстоятелството, че правоотношението 3 между дружеството и неговия управител произтича от договор за управление и има мандатен характер, отговорността на управителя се реализира по реда на съществуващата специална правна норма - чл.145 ТЗ, която урежда отговорността на управителя, в случай на неизпълнение на задълженията му по договора за управление. Предвидената в тази разпоредба специална имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между него и търговското дружество, като възниква при осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството /така постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І ТО/.

Съгласно константната съдебна практика /напр. решение № 41/29.04.2009 г. на ВКС, ІТО, по т. д. № 669/2008 г.; решение № 115/27.11.2012 г. на ВКС, ТК, по т. д. № 61/2011 г. и др./, е прието, че наличието на решение на върховния орган на дружеството за ангажиране отговорността на ответника за причинени на дружеството вреди е абсолютна процесуална предпоставка за търсене имуществената отговорност на управителя по реда на чл. 145 от ТЗ, за която съдът следи служебно. В настоящия случай такова решение няма как да бъде взето, предвид откритото производство по несъстоятелност на „Алфа адвайс“ ЕООД и прекратяване правомощията на органите му. Съгласно дадените с Решение № 70 от 19.06.2020 г. на ВКС, І ТО, по т. дело № 2414/2018 г. разяснения, с откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл. 635, ал. 3 ТЗ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, в правомощията на синдика е участието му в производството по делата на предприятието на длъжника, както и правомощието да завежда от негово име дела, включително и такива за попълване на масата на несъстоятелността чрез реализиране на отговорността на управителя за причинени на юридическото лице вреди. При обявяване на търговеца в несъстоятелност, Съдът с решението си прекратява дейността на предприятието му и прекратява правомощията на неговите органи /когато длъжникът е юридическо лице/, при което управлението и представителството преминават към синдика и се осъществяват от него.

4

Органите на управление на обявеното в несъстоятелност дружество остават с много ограничен обем правомощия и с ограничена дееспособност. Те са лишени от материални правомощия по управление и разпореждане с имуществото от масата на несъстоятелността. Обемът на правомощията на синдика се определя от фазата, в която производството по несъстоятелност се намира, от постановеното от съда и от правата на длъжника във връзка с управлението и разпореждането с имуществото от масата на несъстоятелността, като във фазата на обявена несъстоятелност, какъвто е настоящият случай, неговите правомощия по отношение на масата на несъстоятелността са в най-голям обем – той е носител на правото на управление, разпореждане и осребряване. В този случай правомощията на органите се упражняват от назначения на дружеството синдик /арг. от чл. 658, ал. 1 от ТЗ/, съответно синдикът следва да вземе решение дали да предяви иск срещу управителя за ангажиране на отговорността му към дружеството за причинени вреди, тъй като вземането на такова решение е свързано с попълване масата на несъстоятелността и предприемането му е право и задължение на синдика по чл. 658, т. 7 и т. 8 от ТЗ.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че предявеният от синдика иск е процесуално допустим, доколкото самото действие по иницииране на производството включва в себе си и решението на синдика да бъде ангажирА. отговорността на управителя по реда на чл. 145 ТЗ.

В случая безспорно се установи, че между ищеца и ответника е възникнало мандатно правоотношение, по силата на което ответникът е приел да изпълнява на функциите на управител, считано от 17.07.2020 г. В това си качество ответникът е имал задължение за извършване на действия по управление на дейността на ищцовото дружество, съответно следва да носи отговорност по чл. 145 ТЗ за тяхното неизпълнение.

В обявения в ТРРЮЛНЦ учредителен акт на дружеството е посочено, че определеното за управител лице М. М. следва да управлява и представлява дружеството, като не са изрично предвидени други задължения на това лице. Затова следва да се приеме, че задълженията на управителя са тези, посочени в чл. 141 от ТЗ. В тази разпоредба са посочени основните задължения на управителя на ООД, респ. ЕООД, включващи извършването на действия по организиране и ръководене дейността на дружеството, съобразно закона и решенията на общото събрание, съответно едноличния собственик на 5 капитала, при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия търговец.

За да бъде установено неизпълнение на тези задължения следва да се докаже, че управителят не е предприел действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на търговската дейност, с оглед която то е създадено и съществува или да се докаже, че управителят е извършил действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а с него се цели да бъдат увредени интересите на последното, като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество. В случая ищецът поддържа, че е налице втората хипотеза и имуществената отговорност на ответника следва да бъде реализирА. за извършени от него действия, които нямат за цел осъществяване на търговската дейност на дружеството, а са довели до намаляване на имуществото на същото. Ответникът не е оспорил представените по делото банкови извлечения, от съдържанието на които се установява, че същият е изтеглил от двете банкови сметки на дружеството, чрез различни операции, в процесния период /от 09.09.2020 г. до 06.08.2021 г./, суми на обща стойност от 3 214 513 лева. Следователно ответникът, в качеството си на управител, е получил фактически парични средства на дружеството, като липсват данни тези средства да са използвани за осъществяване на търговската дейност на дружеството. Изтеглените от ответника суми не са отразени по никакъв начин в счетоводната документация на дружеството, не са заприходени в касата му, нито са представени доказателства, че с тях са покрити някакви задължения на ищеца. Затова следва да се приеме, че е налице неизпълнение на ответника на поетите от него задължения като управител на ищцовото дружество, от което неизпълнение са причинени вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на юридическото лице под формата на липси. В противоречие със задълженията си на управител и в нарушение на Закона за счетоводството ответникът се е разпореждал със средствата на дружеството, без да ги отчита надлежно, съгласно изискванията на счетоводния закон. От това неизпълнение е причинена вреда на управляваното дружество в размер на общо 3 214 513 лева.