Решение № 80 от 17.03.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 78/2025
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 17.03.2025
- В сила
- 17.03.2025
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.25,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.3,4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.3,4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.3,4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50,ал.1-ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50,ал.1-ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50,ал.1-ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50,ал.1-ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.541 · Граждански процесуален кодекс
- чл.576 · Граждански процесуален кодекс
- чл.578 · Граждански процесуален кодекс
- чл.579,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.125,ал.2 · Търговски закон
- чл.141,ал.5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000078 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25,ал.4,изр. 2ро от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на “Г С С”ООД с ЕИК ********,подадена чрез управителя на дружеството Д Г Д,против решение №461 от 28.11.2024 г.,постановено по т.д.№647/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което е оставена без уважение жалбата на същото дружество против отказ №*********** от 16.10.2024 г. на длъжностно лице по регистрация към А по в,постановен по заявление №***********,с което е заявено заличаване на Д Г Д като съдружник и управител на дружеството.
В жалбата е изложено становището,че атакуваното решение на ОСПловдив е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като са развити и конкретни съображения за обосноваване на това становище.Според жалбоподателя,първоинстанционният съд неправилно е приел и тълкувал фактите,че “към заявлението не са приложени надлежни доказателства относно това предизвестието,касаещо както прекратяване на членството,така и прекратяване на управлението,да е връчено по предвидения в закона и в дружествения договор начин”.Твърди се,че от протокола за извършени действия от помощник-нотариуса следва да бъде изведен извода,че законовата процедура по ГПК относно връчване на нотариалната покана,съдържаща 1 уведомление и предизвестие,е била стриктно спазена и че помощникнотариусът е удостоверил надлежно реализирането на всички алтернативи,които са довели до залепване на уведомление по чл.47 ГПК на вратата на централния вход на адреса на управление на дружеството-адресат на поканата.
Освен това,жалбоподателят счита,че съдът неправилно и в противоречие с нормата на чл.579,ал.3 от ГПК е приел,че “когато се наложи да бъдат направени поправки,добавки или съкращение в акта,се прави изрична бележа за това,която се подписва като самия акт”.Според жалбоподателя,в случая се касае за разпоредба,която изрично дефинира и поставя в стриктна рамка производството по издаване на нотариалния акт,какъвто не е конкретния казус с връчване на книжа.Оттук и неправилното съждение,че “посочената процедура не е спазена,а съгласно чл.578 ГПК нотариалното действие е нищожно”.В заключение жалбоподателят счита,че е недвусмислено доказано спазването на предвидения в Устава на дружеството шестмесечен срок за връчване на предизвестието по чл.125,ал.2 ТЗ и уведомлението по чл.141,ал.5 ТЗ.
И въз основа на всички развити в жалбата аргументи е поискано да бъде отменено обжалваното решение на
ОС-Пловдив като неправилно,незаконосъобразно и необосновано и вместо това да се постанови друго решение,с което да бъде задължен ТРРЮЛНЦ към А по в да извърши вписване на промените по заявление с вх.№*********** по партидата на “Г С С”ООД с ЕИК ********.
Препис от жалбата е връчен редовно на А по в и от същата,чрез главен юрисконсулт Х В,е подаден отговор на жалбата,в който е изложено становището,че жалбата е изцяло неоснователна,а обжалваното с нея решение на ОС-Пловдив е правилно и законосъобразно.Конкретни съображения за това са развити в отговора.Поискано е в полза на агенцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
Пловдивският апелативен съд,след като се запозна с жалбата,атакувания с нея съдебен акт,доводите на страните и доказателствата по делото,приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.25,ал.4,изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ,редовна е и изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалване на конкретното съдебно решение.Наред с това,за самото решение,срещу което е насочена жалбата,е предвидено с горната разпоредба обжалване пред апелативния съд.С оглед на изложеното настоящият съд приема жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество.
По съществото на жалбата настоящият съд приема следното:
Със заявление вх.№*********** от 15.10.2024 г.,подадено пред А по вТРРЮЛНЦ,е поискано да бъдат вписано по партидата на “Г С С”ООД с ЕИК ******** заличаването на Д Г Д като управител на дружеството в хипотезата на чл.141,ал.5 от ТЗ и заличаването му като съдружник в същото дружество в хипотезата на чл.125,ал.2 от ТЗ.
2
По посоченото заявление длъжностното лице по регистрация към АВ е постановило отказ №*********** от 16.10.2024 г.,който е обжалван от “Г С С”ООД-гр.А обл.Пловдив с ЕИК ********,чрез управителя му Д Г Д,като въз основа на подадената жалба е образувано т.д.№647/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XVI-ти състав и по същото дело е постановено сега обжалваното пред Апелативен съд-Пловдив решение №461 от 28.11.2024 г.,с което жалбата срещу горния отказ на АВ е оставена без уважение.
Отказът на АВ,постановен по заявление с вх.№***********,е основан на следните изложени в него мотиви:
Прието е,че датата на връчване “12.04.2024г.” на нотариалната покана,съдържаща писменото предизвестие и уведомлението на Д. Д. до “Г С С”ООД за напускане на заеманата от него длъжност като управител и за прекратяване на членството му като съдружник в дружеството,е поправена с химикал,неясно от кого,което поставя под съмнение нейната автентичност и достоверност,поради което не може да се направи преценка дали са изтекли императивно определените срокове в чл.141,ал.5 жт ТЗ и чл.125,ал.2 от ТЗ,респ. дали е настъпил фактическия състав на посочените правни норми.Освен това е прието в отказа,че за да се впише прекратяване на членството в дружеството в търговския регистър,с цел запазване и гарантиране правата на кредиторите,е необходимо да се представи решение на общото събрание на съдружниците за освободените от съдружника дялове от капитала на дружеството,каквото решение в случая не е било представено със заявлението и без него не може да се постанови заличаване от ТР на напускащия съдружник.
В обжалваното решение №461 от 28.11.2024 г. на ОС-Пловдив е прието,че към заявлението не са приложени доказателства за редовно връчване на предизвестието за прекратяване на членството на Д. Д. като съдружник в “Г С С”ООД и за освобождаването му като управител на дружеството.Конкретните съображения на съда в тази насока са изложени в мотивите на обжалваното решение.Освен това е прието,че върху нотариалното удостоверяване,което следва да установи,че в продължение на две седмици от залепяне на уведомлението по чл.47 ГПК,адресатът не се е явил в нотариалната кантора да получи предизвестието,е извършена поправка не по установения за това ред,а именно-по реда на чл.579,ал.3 от ГПК и затова съгласно чл.576 от ГПК нотариалното действие е нищожно.В обобщение окръжният съд е приел,че връчването не е извършено по предвидения за това ред,поради което не може да бъде направен извод за това,че предизвестията на напускащия съдружник и управител са достигнали до знанието на дружеството,съответно на което и сроковете в тях не са започнали да текат и не са изтекли към датата на заявлението за вписване.Затова,според окръжния съд,не са осъществени и предпоставките по чл.125,ал.2 от ТЗ и по чл.141,ал.5 от ТЗ и заявените обстоятелства не могат да бъдат вписани,поради което отказът на АВ се явява законосъобразен,а жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Настоящият съд счита,че обжалваното решение на ОС-Пловдив е правилно като краен резултат,макар да не споделя част от мотивите,на които е 3 основан същия резултат.В този аспект съдът приема следното:
Съгласно чл.125,ал.2 от ТЗ съдружникът може да прекрати участето си в дружеството с писмено предизвестие,направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването,а според чл.141,ал.5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството и в срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър.Ако дружеството не направи това,управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство,което се вписва,независимо дали на негово място е избрано друго лице.
И в двата случая,за да се впише заличаването на съдружник на основание чл.125,ал.2 от ТЗ и на управител на основание чл.141,ал.5 от ТЗ следва да бъде установено,че на дружеството е връчено редовно предизвестие,изходящо от напускащия съдружник и управител и от връчването до подаване на заявлението пред АВ е изтекъл предвидения в закона,респ. в дружествения договор срок.В случая дружествения договор на “Г С С”ООД предвижда 6-месечен срок на предизвестието по чл.125,ал.2 от ТЗ и 2-месечен срок на предизвестието /уведомлението/ по чл.141,ал.5 от ТЗ,с оглед на което Д Г Д подлежи на заличаване от търговския регистър като съдружник след изтичане на предвидения в дружествения договор 6-месечен срок,респ. заличаването му като управител би следвало да извърши,ако към момента на подаване на заявлението е изтекъл двумесечния срок,предвиден в дружествения договор.И тъй като всеки от двата посочени срока започва да тече от датата,на която е връчено на дружеството предизвестието по чл.125,ал.2 от ТЗ,респ. по чл.141,ал.5 от ТЗ,то несъмнено следва да бъде установено самото връчване и редовността на връчването.
В случая предизвестието по чл.125,ал.2 и уведомлението по чл.141,ал.5 от ТЗ са инкорпорирани в нотариална покана с рег.№2014,том 1,№72 по описа на нотариус В. Н. рег. № *** на Нотариалната камара,с район на действие-РА.Предизвестието и уведомлението изхождат от Д Г Д в качеството му на съдружник в “Г С С”ООД и негов управител и са адресирани до самото дружество с посочен адрес за връчване-вписания в регистъра адрес на управление на дружеството в гр.А..Върху самата покана,представена за връчване на датата 28.03.2024 г.,е удостоверено от нотариуса връчването й на датата 10.04.2024 г. по реда на чл.47,ал.3,4 и 5 от ГПК “поради неявяване на адресата в срок на уведомление”.В печатния текст на на така извършеното удостоверяване действително има поправка с химикал-във фигуриращата там дата “12.04.2024 г.” и по-конкретно в цифрата 12,като вярно е преценено и в отказа,и в обжалваното решение,че не е ясно от кого е извършена поправката,но това според настоящия състав не опорочава извършеното от нотариуса удостоверително действие относно датата на връчване на поканата,тъй като поправената дата е посочена в текста не като дата на връчване на поканата,а като дата,на която самият нотариус е извършил удостоверяването.Фигуриращата в текста дата на връчване,както вече се отрази по-горе,е датата 10.04.2024 г.Следователно,ако може в случая изобщо да се приеме,че поради поправката е налице неавтентичност,то тя се отнася до 4 датата на извършеното от нотариуса удостоверяване,а не до удостоверената в текста дата на връчване на поканата.
Освен изложеното,в обжалваното решение неправилно е прието,че в случая за извършване на поправка в нотариалното удостоверяване е приложима процедурата по чл.579,ал.3 ГПК и че поради неспазването на същата процедура извършеното нотариално удостоверяване е нищожно.В това отношение основателно се сочи в частната жалба,че разпоредбата на чл.579,ал.3 от ГПК е относима към производството по издаване на нотариален акт,а не до производство по удостоверяване връчване на книжа от нотариус,какъвто е настоящия случай.В обобщение,съдът счита,че дори и да е налице извършена неизвестно от кого поправка в датата 12.04.2024 г.,то това не рефлектира върху редовността на връчване на нотариалната покана.
Въпреки гореизложеното,в крайна сметка настоящият състав приема,че в случая е налице нередовно връчване на поканата,съдържаща отправените от Д. Д. предизвестие по чл.125,ал.2 от ТЗ и уведомление по чл.141,ал.5 от ТЗ.В извършеното от нотариуса удостоверяване е прието,че поканата е връчена на 10.04.2024 г. по реда на чл.47,ал.3,4 и 5 от ГПК “поради неявяване на адресата в срока на уведомлението”,т.е. поканата е приета за връчена с изтичането на срок,визиран в залепено на адреса уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК,поради неявяване на адресата да я получи в срока,указан в уведомлението.Обаче,както правилно е прието в обжалваното решение на ОСПловдив,от приложения към първоинстанционното дело документ,наименован “уведомление”,но имащ характер на протокол за извършени действия от помощник-нотариус във връзка с връчването на процесната нотариална покана,не може да се направи извод за спазване на процедурата по чл.47 от ГПК относно връчване на нотариалната покана.В случая,понеже адресат на поканата е търговско дружество /“Г С С”ООД/,то относно връчването на поканата е приложим реда по чл.50,ал.1-ал.4 от ГПК и по-специално залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК се извършва в хипотезата на чл.50,ал.4 от ГПК-когато връчителят не е намерил достъп до канцеларията на търговеца или не е намерил някой,който е съгласен да получи съобщението.В представеното “уведомление”,изготвено от помощникнотариус на датата 28.03.2024 г. в качеството му на връчител на поканата,не е удостоверено конкретно кое обстоятелство, констатирано при посещение на адреса,е наложило залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК,нито пък е удостоверено конкретното място,на което уведомлението е залепено.Изброени са различни алтернативи,без да е посочено коя от тях е налице.По-конкретно е отразено следното:”Поради това,че при посещението си на посочения в нотариалната покана адрес на призоваване за всеки от адресатите,получателят й не беше намерен на него/не пребивава на него/няма достъп до помещенията/няма лице,което да се съгласи да получи поканата със задължение да я предаде на адресата й,залепих това уведомление на вретата/входната врата/пощенска кутия/ видно място и пуснах еднообразен екземпляр от него в пощенската кутия на адресата,с което уведомявам посочения адресат на конкретизираната нотариална покана,че същата е на разположение за получаване от него в канцеларията на нотариус В. Н.,на 5 адрес...”Очевидно е,че в т.нар. “уведомление” са изброени различни фактически хипотези,възможни за констатиране при посещение на връчител на даден адрес,без обаче да е ясно в случая коя от тези хипотези е била налице и оттам-налагало ли се е залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК във връзка с чл.50,ал.4 от ГПК,съответно къде точно е залепено конкретното уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК.При това положение не може да се приеме,че е налице редовно извършено връчване на нотариалната покана по реда на чл.50,ал.4 във вр. с чл.47,ал.1 от ГПК и оттам се налага извода,че не е удостоверено съдържащите се в поканата предизвестие по чл.125,ал.3 и уведомление по чл.141,ал.5 от ТЗ да са достигнали до знанието на дружеството-адресат.Съответно на това се налага и извода,че сроковете на предизвестието и уведомлението не са започнали да текат и не са били изтекли към датата на подаденото заявление за заличаването на Д Г Д като съдружник в “Г С С”ООД и като управител на дружеството,а това е несъмнена пречка да се извърши поисканото заличаване.