Решение № 6154 от 05.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6154 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110161174 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Б. Г.“ ООД срещу „Е. Г.“ ЕООД и С. С. П. субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Б. Г.“ ООД твърди, че между него от една страна, ответника „Е. Г.“ ЕООД, в качеството на ползвател, и ответника С. С. П., в качеството на солидарен длъжник, от друга страна, е сключен договор от 20.12.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на първия ответник за временно ползване движими вещи, за което е подписан приемо-предавателен протокол, срещу задължение на ответника да изкупува минимално количество стоки. По силата на същия договор ползвателят е поел също задължение да рекламира стоките от ценовата листа по приложение № 1 към договора, срещу което задължение получава възнаграждение от ищеца в размер на 2875 лв., което било платено. Сочи, че с допълнително споразумение от 05.12.2019 г. към договора е продължено действието му за още 48 месеца, считано от датата на подписването, като е заплатено допълнително възнаграждение за реклама в размер на 6100 лв., което също било платено. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя е прекратил договора с нотариална покана рег. № 15/06.01.2022 г., том 1, акт № 34 по описа на нотариус № 126 на НК, връчена на ответника „Е. Г.“ ЕООД на 04.02.2022 г. и е поканил същия да заплати неустойка по чл. 14 от договора. Поради изложеното иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията на солидарност сумата от 8975 лв., представляваща неустойка при едностранно прекратяване на договора, формирана като сбор от сумата 2875 лв. – неустойка по чл. 14 от договора от 20.12.2017 г., и сумата 6100 лв. – неустойка по чл. 3 от допълнително споразумение от 05.12.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ответниците оспорват иска като неоснователен. Позовават се на стопанска непоносимост. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице стопанска непоносимост, навеждат довод, че сумата от 2875 лв. не подлежи на връщане, тъй като с подписване на допълнителното споразумение страните констатират надлежното изпълнение на задълженията до момента и продължават 1 действието на договора.

Ответникът С. С. П. е предявил насрещен конститутивен иск с правно основание чл. 307 ТЗ за изменение на договора, като иска съдът да отмени договорените клаузи за неустойка, а при условията на евентуалност – да намали същата до минимален справедлив размер, но не повече от 2850 лв.

Ответникът по насрещния иск оспорва същия като недопустим поради прекратяването на договора, а при условията на евентуалност – като неоснователен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: между „Б. Г.“ ООД, „Е. Г.“ ЕООД, в качеството на ползвател, и С. С. П., в качеството на солидарен длъжник, е сключен договор от 20.12.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на първия ответник за временно ползване движими вещи, срещу задължение на ответника да изкупува минимално количество стоки; на 05.12.2019 г. страните са сключили допълнително споразумение, по силата на което са продължили действието на договора с още 48 месеца; срещу поето задължение от ползвателя да рекламира стоки на ищеца, последният е заплатил сумата от 2875 лв. въз основа на договора от 20.12.2017 г., както и сумата от 6100 лв. въз основа на допълнителното споразумение; че договорът е прекратен едностранно от ищеца поради неизпълнение на задълженията на ползвателя.

Предметното съдържание на сключения между страните договор, установимо от клаузите на същия, предвижда съгласно чл. 1 предоставяне от „Б. Г.“ ЕООД безвъзмездно на ползвателя „Е. Г.“ ЕООД за временно ползване движими вещи – кафемашина и кафемелачка, срещу задължения на ползвателя, описани в „л. 4, т. 1 – 17 от договора, част от които свързани с ползването и експлоатацията на предоставените вещи, а други, свързани със задължение за ежемесечно закупуване на минимално количество стоки от определен вид и по цени по ценова листа на „Б. Г.“ ЕООД, представляваща Приложение № 1 към договора. Така съгласно чл. 4, т. 9 от договора ползвателят се задължава за целия срок на договора да закупува ежемесечно, еднократно или на части, следните минимални количества стоки от „Б. Г.“ ЕООД – кафе S. D. ESPRESSO BAR – 468 кг. За целия срок на договора, но не по-малко от 13 кг. Месечно, а според т. 12 – ползвателят се задължава да закупува и продава в обекта си и други видове стоки, а именно: чай „Green island“, продукти от топло и студено меню „С.“, а съгласно т. 17 – да закупува и всички съпътстващи предлагането на кафенапитки консумативни стоки, като термочаши, картонени чаши, захар, сметана, подсладител, мед, късметчета, бисквитки и др., отново по цени по ценова листа на „Б.

Г.“ ЕООД, представляваща Приложение № 1 към договора. Последната подлежи на едностранна промяна от „Б. Г.“ ЕООД, за което единствено следва да уведоми ползвателя, съгласно чл. 6 от договора.

Отделно от тези задължения, по силата на чл. 13 и чл. 14 от договора ползвателят се задължава за целия срок на договора да рекламира в обекта си стоките от ценовата листа по приложението, чрез поставяне, монтиране или ползване на предоставени от „Б. Г.“ ЕООД рекламни материали срещу еднократно и авансово платимо възнаграждение в размер на 2875 лв. Съгласно чл. 14, изр. второ от договора, в случай на предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателят, той дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение в 7-дневен срок от прекратяване на договора.

По силата на чл. 15 от договора ответникът С. С. П. е встъпил като солидарен 2 длъжник на ползвателя за всички поети задължения, включително за връщане на вещите и плащане на неустойки и обезщетения.

Съгласно уговореното в чл. 3 от Договора от 20.12.2017 г., същият се сключва за срок от 3 години, считано от подписването му, като в случай, че до изтичането му ползвателят не е изкупил минималното количество стоки, определено за целия срок на договора, той продължава действието си до изкупуването му.

В чл. 8 от договора са предвидени основания за прекратяването му: 1. По взаимно съгласие, изразено писмено; 2. Едностранно и без предизвестие от ползвателя, в случай, че „Б. Г.“ ЕООД системно не изпълнява задълженията си за доставка на заявените стоки; 2. Едностранно и без предизвестие от „Б. Г.“ ЕООД в случай, че ползвателят не изпълнява /изцяло или частично/ или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж, на което и да е от задълженията си по договора, или нарушава условията, при които са му предоставени вещите; 4.

Едностранно и без предизвестие от „Б. Г.“ ЕООД в случай, че ползвателят прекрати дейността си в обекта или за него бъде открито производство по ликвидация или несъстоятелност; 5. Едностранно от „Б. Г.“ ЕООД с едномесечно предизвестие до ползвателя.

От представеното по делото допълнително споразумение от 05.12.2019 г. към договора от 20.12.2017 г., срокът на договора е продължен с 48 месеца, считано от подписване на настоящото споразумение, т.е. до 05.12.2021 г. По силата на чл. 2 от споразумението е променено количеството, което ползвателят следва да закупи за срока на договора на 624 кг. /отново не по-малко от 13 кг. месечно/. Съгласно чл. 3 от допълнителното споразумение „Б. Г.“ ЕООД е поело задължение да заплати допълнително възнаграждение за задължението на ползвателя за реклама в размер на 6100 лв. Отново е предвидено в случай на предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателят, той да дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение в 7-дневен срок от прекратяване на договора.

С нотариална покана, връчена на „Е. Г.“ ЕООД чрез управителя Е. Георгиева П.а, „Б. Г.“ ЕООД е уведомил ползвателя „Е. Г.“ ЕООД за едностранно прекратяване на договора от 20.12.2017 г., считано от датата на връчване на поканата, поради неизпълнение на задължения на ползвателя по чл. 4, т. 9 – не закупува договореното минимално месечно количество кафе, което неизпълнение продължавало повече от 7 дни. В същата се съдържа покана за плащане от „Е. Г.“ ЕООД в седемдневен срок от датата на получаване на поканата на уговорената неустойка в размер на 2875 лв.

В отговор на нотариалната покана, ответниците по главните искове са изпратили писмено предложение до ищеца да заплати сумата от 2800 лв., като се позовават на извънредните обстоятелства, настъпили от противоепидемичните мерки, предизвикани от „Ковид – 19“, вследствие на които „Е. Г.“ ЕООД преустановило дейността си.

За установяване на обстоятелствата относно настъпили извънредни обстоятелства, довели до преустановяване на дейността на ответника „Е. Г.“ ЕООД по делото е изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза и за събрани гласни доказателства.

Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, оборотът пред 2019 г. в „Е. Г.“ ЕООД е увеличен с 41 % спрямо 2018 г., а през 2020 г. е намалял с 4 % спрямо 2019 г. и увеличен с 37 % спрямо 2018 г. През 2021 г. дружеството е реализирало приходи от продажба на стоки в размер на 2316 лв. Дейността е прекратена през м. януари 2021 г. При разпита в съдебно заседание вещото лице обяснява, че последните разплащания в дружеството са правени през месец декември 3

2020 г., като към 31.12.2020 г. същото няма публични задължения, включително за осигуровки и данъци за персонал, ДДС и други.

От разпита на св. Димитринка Михнева, доведен от ищеца по насрещния иск, съсед на Стоях П. и Е. Путова (управител на „Е. Г.“ ЕООД) в гр. Твърдица, където се намира обекта по договора, се установява, че при обявяване на пандемията от Ковид – 19 работата на всички заведения в гр. Твърдица намаляла. Е. споделяла на свидетелката за затрудненията, които имали, породени от необходимостта да продължат да плащат заплати и други разходи, свързани с осигуряване на стока и материали, въпреки че заведението вече не се посещавало както преди. Обяснява, че поради затъване в разходи, заведението преустановило работа окончателно в началото на 2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало задължение за плащане на неустойка на соченото основание и размер, а в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението, за обезпечаване на което е предвидена претендираната неустойка, алтернативно – погасяване на задължението за заплащането ѝ.

Съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Според чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът може да намали нейния размер, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти.

Обща правна уредба на недействителността на търговските сделки не се съдържа в Търговския закон. На основание чл. 288 ТЗ за неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението. Общото гражданско законодателство (обичайно правилата в ЗЗД) намира субсидиарно приложение – ако едно и също нещо е уредено по различни начини в ТЗ и ЗЗД, прилага се специалния закон ТЗ; ако обаче в специалния закон липсва правна уредба, на общо основание приложение намират разпоредбите в ЗЗД относно правоотношението.